Съдебната реформа на кабинета "Борисов-2" с правосъден министър Христо Иванов, която трябваше да създаде прозрачност и обективност при атестациите на съдиите, катастрофира без много шум на третата година от приемането й. Централизираната Комисия по атестирането и конкурсите (КАК), в която влизат 13 съдии, избрани от пленумите на върховните съдилища, вместо да отпуши системата, я запуши още повече.
От 2017 г. насам, откакто са въведени новите правила, КАК успява да извърши 183 атестации средногодишно при необходими 400. Бавната работа по оценяването пречи на конкурсите в съдебната система, защото те не могат да се проведат, ако всички кандидати за съответните места не са атестирани. По тази причина конкурсът за 9 длъжности във Върховния административен съд (ВАС), обявен през ноември 2018 г., още не е приключил. Подобно е положението и в окръжните съдилища.
Още бонуси
Промените в ЗСВ, които парламентът ще гласува на второ четене, съдържат и друго скандално предложение. ГЕРБ, ОП и ДПС поискаха още привилегии за членовете на Висшия съдебен съвет – ĸapиepни бoнycи, cлeд като изтече мандатът на съдебните кадровици. Поправката пoзвoлявa члeнoвeтe нa BCC да бъдат възстановени на една cтeпeн пo-виcoĸa длъжнocт oт зaeмaнaтa от тях пpeди мaндaтa им. 12 от 25-те членове на BСС изпратиха в парламента положително становище за промените.
Парламентарната правна комисия прие промяна в Закона за съдебната власт (ЗСВ) внесена от кабинета, с която зачерква част от реформата на Реформаторския блок и ГЕРБ. "Всичко се прави на принципа проба – грешка и се налага да връщаме старите положения в ЗСВ отпреди 2016 г., когато конкурсите се извършваха от комисии към съдилищата”, коментира пред "Икономист” депутатът от БСП и член на правната комисия Крум Зарков. Депутатът от "Обединени патриоти” Християн Митов, както и депутати от ГЕРБ също смятат, че трябва да се върне старото положение.
"Действително това е сбъркана реформа, която само за 2017 г. и 2018 г. струва на бюджета по над 1,125 млн. лв. годишно”, коментира пред "Икономист” Красимир Шекерджиев, съдия от ВКС, член на Висшия съдебен съвет (ВСС) и на КАК. Той изчисли, че една атестация през 2017 г. е струвала средно на бюджета между 3 и 11 хиляди лева в зависимост от това дали се прави от редови, или върховен съдия (първите правят по-често, вторите – по-рядко атестации). Само по себе си това е скандално, защото атестациите преди реформата от 2016 г. не струваха на бюджета нищо и се правеха наред с другата дейност в съдилищата. "Още през 2016 г. предупредихме, че идеята един орган от 13 професионални съдии да прави атестации е неразумна, защото ще запуши системата, но не бяхме чути”, коментира пред "Икономист” Боряна Димитрова, председател на Бургаския окръжен съд и член на ВСС.
Колко ни струва КАК
На мястото на помощните комисии към съдилищата от 2017 г. атестациите на съдиите се извършват от новия орган към ВСС – КАК. Той се състои от 13 съдии, избирани от пленумите на ВАС и ВКС. Членовете на КАК спират да работят за една година като съдии и не гледат дела, но продължават да получават заплата за това, че атестират. За тези, които са от провинцията и имат нужда, ВСС им осигурява или ведомствени жилища, или им плаща наема. Освен това членовете на КАК имат право да ползват шофьори, коли и командировъчни, когато оценяват колегите си от страната. Шекерджиев обяснява числата. През 2017 г. разходите за заплати на КАК са били около 700 000 лв. За 2018 г. поради липса на достатъчно желаещи съдии да станат членове на КАК разходите са по-малко и в комисията е имало 7 съдии. Заплатите им плюс командировъчните струват на бюджета около 425 хил. лв. Срещу тези солидни суми стои скромна работа. Като съдии у нас работят 2210 души. Те подлежат на атестиране на всеки 3 до 5 години. Ако нямат атестация, не могат да растат по ранг, нито да се явяват на конкурси в съдилищата или пък да кандидатстват за административни ръководители. Експерти изчисляват, че за да вървят нормално оценките на съдиите, средно годишно трябва да бъдат атестирани 400 души.
За 2017 г. КАК е направила 135 атестации и е оставила 56 недовършени. През 2018 г. комисията открива 353 процедури по атестации, от тях е изготвила 176. Така в края на 2018 г. се оказва, че недовършените атестации за 2017 г. и 2018 г. са 233. През 2019 г. са открити 386 процедури, а проведените са 239. Така недовършените за трите години атестации са 370. "Ако разхвърляме броя на атестациите на членовете на КАК, ще видим, че за 2018 г. средно на член се падат по 11 атестации годишно, а за 2019 – по 13”, изчислява Шекерджиев. Ако се разделят разходите за КАК на броя на атестациите, се вижда, че през 2017 г. "най-скъпата” атестация на административен съдия струва приблизително 11 000 лв.
Общият брой на отличните атестации е почти 100%. За тези три години само 6 атестации са с добра оценка и една – с по-ниска от добра. "Промените се направиха, за да се въведе обективност, но се оказва, че ние имаме скъп, бавен механизъм, който не може да осигури такава. Практиката показва, че и при тези отлични оценки има много колеги, които възразяват срещу тях, защото не са получили максимален брой точки от 100, а примерно 96, което също е отлична оценка. Ние във ВСС ги изслушваме, заседаваме и обичайно оценката, предложена от КАК, се променя, като се дават повече точки", признава Шекерджиев. Според него този подход води до уравниловка на съдиите, в което няма нищо похвално.
Батак с конкурсите
Тромавото атестиране запушва конкурсите в съдебната система, защото оценките на съдиите са съществена част от процедурата и всички кандидати трябва да имат оценки, а част от тях нямат. ВСС е обявил 14 конкурса за различни позиции и те са проблемни. Шекерджиев дава пример с конкурса във ВКС, който обяви свободни позиции за гражданска колегия през декември 2017 г. Явилите се на него са назначени едва в края на ноември 2018-а, защото атестирането им се е забавило. По подобен начин стои и въпросът с конкурса за места в апелативните съдилища. През октомври 2019 г. пък е обявен национален конкурс за повишаване и преместване в окръжните съдилища, на който са се явили 553 кандидати. 158 от тях подлежат на атестация, което обрича приключването на конкурсите далеч в бъдещето. За да се реши въпросът, незаетите места се попълват с командироване на съдии от страната. Това обаче вкарва в допълнителни разходи съдебната система, оголват се съдилищата, от които командированите идват, а и е несправедливо към съдиите, които искат да заемат тези длъжности с конкурс.
Парадоксът е, че срещу института на командироването се обяви Реформаторският блок през 2016 г., когато предложи въпросните поправки в ЗСВ, а с днешна дата излиза, че са го поощрили.
Промените в закона за съдебната власт предвиждат участието в помощните комисии към съдилищата да се заплаща, а в КАК да участват съдии, които да не откъсват от процеса на правораздаване. За участието си в комисията към ВСС се предвижда те да получават допълнително заплащане. 
Текстът е публикуван в брой 3/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
.jpg)
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
