Един от най-известните ресторанти в София през първото десетилетие на 21-и век беше „Вишните“. За заведението в „Лозенец“ с пълна сила важеше определението „малко, но от сърце“. Макар и само с четири маси, то два пъти спечели титлата „Ресторант на годината“ в оспорвана конкуренция от цялата страна.
После кулинарно-предприемачески приключения отведоха собствениците Нели и Людмил от Копривщица до Виена, но за радост на любителите на добрата храна, от края на миналата година „Вишните“ отново имат софийски адрес. Намират се на пазара „Ситняково“ - с надеждата, че той ще развие градския си облик и от място за купуване на плодове и зеленчуци ще се превърне в гастрономическа дестинация, където може да изпиете чаша хубаво вино и да хапнете нещо вкусно на крак. Засега „Вишните“ са първата „птичка“ и ни предлагат по-различна концепция в една среда, където сме свикнали да намираме пица на парче и кебапчета в пластмасови чинийки.
Ресторантът е просторен, светъл и уютен, с непретенциозен, но стилен интериор. Виното се сервира в чаши Riedel, а обслужването е безупречно. Но истинската сила на „Вишните“ винаги е била в кухнята и храната, която кара душата ви да се усмихва. Менюто е чудесен пример за сезонни ястия, приготвени с усет и въображение. Продуктите са внимателно подбрани от малки производители, а българските рецепти са осъвременени и минати през фантазията на готвача, съчетани тук-таме с френски вкусове и закачки. Усещането е за „домашна“ кухня от най-висока класа. Към това се прибавя добре направената винена селекция и постоянното, но ненатрапчиво присъствие на Нели и Людмил, които ще ви разкажат какво са приготвили днес и ще ви обърнат персонално внимание.
В момента тук може да опитате най-добрата пача в София, както и сгряващо вкусна домашна пилешка супа. От предястията внимание заслужават магданозените кюфтета и пушените патешки гърди. А сред основните откриваме домашен „Колбасар“ от наденички, свинско бонфиле и кисело зеле, както и топящия се в устата пай с телешко месо от ферма „Мерата“. Скарата не е за изпускане, а също и най-обикновените предложения, по които се познава качеството на един ресторант, като например пържените картофи.
Докато навън тихо натрупва сняг или по-неприятния сух студ сковава всичко, какво по-хубаво от това да седнете до някой от френските прозорци и да се насладите на топлия уют, кулинарно-винената хармония и един рядко срещан в заведенията напоследък елемент - искрена отдаденост на това клиентът да си тръгне щастлив. И
