в бъдеще: Цялата важна конкретика по важните за България теми в отношенията със САЩ остана да се договаря при ответното посещение на Тръмп в България - ако и когато то се осъществи
Любомир Кючуков, Директор на Института за икономика и международни отношенияДълго търсено и чакано от българския премиер посещение, станало възможно в контекста на решението на България за закупуване на американски изтребители. Предхождано от странен публичен дебат какво точно да си поиска България от Съединените щати, наподобяващ домашна дискусия преди отскачане до близкия супермаркет. И завършило с достатъчно сериозни резултати и дългосрочни политически ангажименти. Това е съкратената версия на етапите, през които премина реализацията на срещата на премиера Борисов с президента на САЩ Тръмп.
В съдържателен план визитата не донесе изненади и за пореден път потвърди, че интересът на САЩ към България е практически изцяло в сферата на геополитиката. Докато за България приоритет са двустранните отношения – преди всичко в областта на икономиката, инвестициите, социални права на гражданите. Публикуваното съвместно изявление на Тръмп и Борисов свидетелства, че разговорите са следвали американския дневен ред и неговите основни акценти: сигурност и енергетика. И двата – с поглед отвъд България, към Русия (без тя да бъде изрично спомената в текста): при сигурността – през призмата на руското възпиране; в енергетиката – с цел нейното ограничаване и изместване от българския и регионалния енергиeн пазар.
В унисон с това разбиране лайтмотивът на срещата бе "засилването на отбранителните и възпиращи позиции по източния фланг на НАТО, включително и Черно море". Неслучайно в този контекст се споменават и инициативата "Три морета" (лансирана още през 20-те години на миналия век от полския ген. Пилсудски като своеобразен санитарен кордон спрямо Русия) и Партньорството за трансатлантическо енергийно сътрудничество, стъпващо върху разширяване на ключовата енергийна, транспортна и цифрова инфраструктура в същия този регион. Тепърва предстои да стане ясно как ще бъде интерпретирана тази заявка по отношение на Черноморския регион, отчитайки обстоятелството, че Борисов предварително публично се застрахова, обявявайки се против създаването на военноморска база на НАТО в България. А американската подкрепа за създаването на военноморски координационен център във Варна като елемент от адаптираното предно присъствие на НАТО в региона е вероятно този компромис, който позволява ангажиментите на България да останат в приемливи за нея граници.
Съдейки по всичко, Борисов направи сериозен опит да осигури добронамерено американско отношение към реализацията на двата ключови енергийни проекта на неговото трето правителство – АЕЦ "Белене" и газовия хъб "Балкан", включващ и преминаването на разклонение на газопровода "Турски поток" през България. Като разменна монета България предложи американско участие в АЕЦ "Белене" и АЕЦ "Козлодуй" (включително и чрез доставката на ядрено гориво), както и се ангажира с отварянето си за американски втечнен газ – чрез либерализация на вътрешния си газов пазар, придобиване на дял и резервиране на капацитет в плаващата платформа за съхранение и регазификация край Александруполис в Гърция.
Заслужава си да се отбележи и благосклонната подкрепа на САЩ за неотдавнашните усилия на България да се защити от "зловредни влияния", очевидно реферираща към шпионските скандали по оста София – Москва, също вписали се в стремежа за осигуряване на подходящи условия за осъществяване на посещението на Борисов зад океана.
Както винаги при международни визити на премиера, и тази беше ярко персонифицирана (тук очевидно цареше пълна хармония между домакин и гост) и носеше силен вътрешнополитически пропаганден привкус. Което обаче трудно може да компенсира липсата на реален напредък по ключов за България въпрос като отмяната на визите за български граждани.
Разшифровката на залегналата в съвместното съобщение дипломатическа формулировка, че "Съединените щати подкрепят желанието на България за присъединяване към Програмата за безвизово пътуване", на ежедневен език звучи като "продължавайте да се стараете, пък ние ще видим" (почти дословно същото ниво на американска подкрепа България получава и на амбицията си да стане член на клуба на развитите държави – Организацията за икономическо сътрудничество и развитие). Като се вземе предвид как САЩ неотдавна премахнаха визите за Полша и отчитайки обстоятелството, че основният критерий за отмяна е процентът на отказани визи, който пък е изцяло под контрола на американската администрация, става ясно, че подобно решение е преди всичко политическо, дори геополитическо. Впрочем цялата двустранна конкретика остана да се договаря при ответното посещение на Тръмп в България – ако и когато то се осъществи.
Всяка подобна среща е етап в развитието на двустранните отношения. И има всички основания да се очаква, че те ще се развиват позитивно и занапред. Не на последно място – и защото България по правило отговаря с разбиране и съгласие на очакванията на САЩ.
Текстът е публикуван в брой 47/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
