Brexit е необходима криза – показва истинското място на Великобритания в света

Дейвид Еджертън, професор по съвременна британска история в King’s College, в. "Гардиън"
Кой подкрепя Brexit? Земеделието е срещу него; индустрията и услугите са против. Излишно е да се каже, че нито един от тези сектори не подкрепя Brexit без сделка. Само че Консервативната партия, която много десетилетия харесваше ЕС поради икономически причини, стана не само евроскептична, а и пое по курс, смятан от всяка уважаваща себе си капиталистическа държава и голямото мнозинство от капиталистическите предприятия като страшно глупав.

Ако в миналото някой премиер бе показал подобно решително непознаване на динамиката на глобалния капитализъм, британският капитал масово би се опълчил, за да го принуди да промени курса. Днес обаче, докато Конфедерацията на британската индустрия и "Файненшъл Таймс" призовават към възможно по-мек Brexit, торите не ги слушат.
Защо? Един от отговорите е, че сега торите представляват интересите на малък кръг капиталисти, които всъщност ги финансират. Екстремна версия на този аргумент бе предложена от сестрата на премиера Рашел и бившия финансов министър Филип Хамънд, които намекнаха, че твърдият Brexit е налаган от корумпирани взаимоотношения между премиера и неговите донори от хедж фондовете, които събориха паунда и цялата икономика. Доста невероятно е това да е истина, но може би показва по-притеснителна истина.

Факт е, че капиталистите, подкрепящи Brexit, са много хлабаво обвързани с британската икономика. Това е вярно за хедж фондовете, разбира се, но и за производители, които вече не произвеждат в Обединеното кралство. Собствениците на редица британски вестници са чужденци или плащат данъци в чужбина, подобно на застъпника за Brexit, милиардера Джеймс Ратклиф от Ineos.

Истинската история обаче е по-мащабна. Интересното е не толкова връзката между капитала и торите, а нарастващото им разцепление. Днес голяма част от капитала във Великобритания не е британски и не е свързан с Консервативната партия. Някога големите капиталисти с национални, имперски и глобални интереси заседаваха в Камарата на общините или в Камарата на лордовете като либерали или консерватори. Между двете войни консерваторите се доказаха като партията на капитала, водени от големи британски производители като Стенли Болдуин и Невил Чембърлейн.

След Втората световна война подобни индустриални лидери избягваха Камарата на общините, но Консервативната партия бе безспорно тази на капитала и собствеността, противопоставяща се на организираните лейбъристи. Освен това торите представляваха все по-отчетливо националния капитализъм, защитен от контрол върху вноса и тясно обвързан с интервенционистка и технократична държава, искаща да увеличи износа на изобретени и произведени във Великобритания стоки. Компания като Imperial Chemical Industries (ICI) се смяташе и наистина беше национален шампион. Държавната и частната британска индустрия бе национално дело.

След 70-те години нещата бързо се промениха. Днес няма такова нещо като британски национален капитализъм. Лондон е място, където световният капитализъм прави бизнес – и вече не е такова, където британският капитализъм прави световния бизнес. Навсякъде в страната има чуждестранни предприятия, много от които са национализирани, строят атомни централи и управляват жп линии от чужбина. Каквито и да са интересите на чуждестранния капитал, те не са изразявани от национална политическа партия. Не е учудващо, че повечето от тези предприятия с чуждестранна собственост са враждебно настроени към Brexit.

Brexit е политическият проект на твърдата десница в Консервативната партия, а не на капиталистическите ѝ поддръжници. Всъщност тези сили успяха да превземат партията отчасти, защото тя вече не бе стабилизирана от силна органична връзка с капитала независимо дали на национално, или на местно равнище.

Освен това Brexit разкрива слабостта на държавата, която някога бе свързана с управляващата партия и особено с консерваторите. Някога британската държава имаше способността да промени Обединеното кралство и отношенията му с останалата част от света радикално и бързо, както се случи през Втората световна война, и още повече след присъединяването към единния пазар.

Днес процесът между референдума и изпълнението на волеизявата на народа ще отнеме, ако изобщо се случи, почти толкова време, колкото продължи цялата Втора световна война. Днешната британска държава се дистанцира от производителната икономика и почти не е способна да възприеме експертно мнение за сложните характеристики на модерния капитализъм. Това пролича болезнено ясно от секторните доклади за последиците от Brexit, които правителството бе принудено да публикува – те бяха копи-пейст от интернет.

Държавата вече не може да предприеме радикалното планиране и намеса, които биха могли да направят така, че Brexit да проработи. Тази задача би изисквала не само експертна държава, но и такава, която е тясно свързана с бизнеса. Към този момент подготовката би трябвало да е доста забележима на техническо и политическо равнище. Но нищо подобно не се забелязва. Вместо това ни се намеква, че при липса на сделка няма да се случи нищо особено и че ще се появят минисделки. Реалната надежда на привържениците на Brexit със сигурност е, че Европейският съюз ще се огъне и ще продължи да търгува с Обединеното кралство, сякаш нищо не се е случило. Brexit е обещание без план, но в реалния свят Brexit означава наистина Brexit, а липсата на сделка означава липса на сделка.

Brexit е необходима криза и доведе до отдавна отлаган одит на британските реалности. Той разкрива състоянието на икономиката, новите отношения на капитализма с политиката и слабостта на британската държава. Той изважда на бял свят, със смайваща яснота, заблуденото политическо разбиране на привържениците на Brexit за мястото на Обединеното кралство в света. От едно ново разбиране може да се роди нова политика на национален възход. Без нея ще останем затънали в измамната, сектантска политика на една бананова монархия. (С незначителни съкращения)

Текстът е публикуван в брой 41/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.