По-стари, грамотни без полза и по-бедни

Микропредприятия с един-двама служители, включително собственикът, болногледачи, възрастни чиновници и динамичен сектор на информационните технологии, който обаче осигурява малка част от заетостта. Образование и здравеопазване, далеч по-лоши от средните стандарти на Европейския съюз, и доходи далеч от средните. Това е основният сценарий за пазара на труда в България след 15 години, ако не се предприемат спешни мерки за развитие на човешкия капитал в страната и мотивиране на младите да не я напускат.

Перспективите са записани в прогностичен доклад към 2034 г., съставен от водещи български икономисти, бивши служители на финансовото министерство и Българската народна банка и представители на академичните среди. Проучването е финансирано от Министерството на труда и социалната политика.

Ако нищо в сегашната ситуация и политика не се промени, след 15 години трудоспособното население ще е намаляло с 11%, заетостта ще се е свила с 6%, а заетите на възраст над 55 години ще са с 23% по-малко, отколкото сега.
Разминаванията между търсенето на бизнеса и уменията на работната ръка ще се засилват. Изследователите наричат дисбалансите на трудовия пазар "недозаетост" (когато заетите имат по-висока квалификация от сложността на задълженията си) и "свръхзаетост" (когато позициите в даден сектор се заемат от служители с недостатъчно образование и квалификация). Интересното е, че и двата типа дисбаланси ще се проявят, но в различни сектори.

Разминаване
Заетите със средно и основно образование ще намалеят най-сериозно. Това ще принуди поне 25% от хората с висше образование да изпълняват задачи, които са под нивото на тяхната квалификация. Причината е ниското ниво на заплащане в страната, което води до неудовлетвореност на специалистите със средно образование от престижа и доходите на сегашните им позиции и стремежа те също да завършват университет и да заемат по-популярни длъжности с по-добро заплащане.

Най-силно засегнат в това отношение ще е туризмът, където ще става все по-трудно да се намери квалифициран персонал. Търсенето за професии като бармани, сервитьори и готвачи обаче ще намалее. Вместо това ще има силен дефицит от служители със средно образование и специални умения, преподавани в специализираните гимназии, но те ще се намират трудно заради същия този стремеж на все повече подрастващи да завършат университет.

В определени сектори излишък ще има и при служителите с основно образование. На тях бизнесът ще се принуди да възлага все повече задачи, които в момента поверява на висшистите (виж графиката) заради продължаващото разминаване между популярните специалности във вузовете и търсенето на бизнеса.

Нещо общо за хората със средно и основно образование е, че дори и да им се възлагат отговорности за служители с по-висок ценз, тяхното заплащане ще остане по-ниско в сравнение с това, което имат колегите им на сходни позиции, но с по-високата образователна степен.

Липсата на работници и в момента, и след пет години ще е най-сериозна в сектора на туризма. От сега до 2024 г. недостигът на кадри постоянно ще варира между 60 и 70 хил. души. Увеличение на дефицита ще има в сектора на образованието, което показва, че сегашните мерки за повишаване на учителските заплати не са достатъчни, за да създадат работеща образователна система.

Заради застаряването на населението все повече ще изпъква нуждата от медицински лица и гледачи на хора, които не могат да се оправят сами. Заетите в тази област – с изключение на лекарите и сестрите – обаче ще са хора на пределна възраст, които трябва да вършат тежка и нископлатена работа и вероятно са отпаднали от други икономически дейности. Тук става дума за болногледачи, санитари и други. Затова в дългосрочен план се очаква здравеопазването и образованието в България допълнително да изостанат като качество на услугата спрямо вида, в който се предлага в Европейския съюз. Допълнително тези разлики ще се задълбочават в определени региони и в малките населени места, което ще стимулира още повече хората от тях да мигрират към по-големите градове или към чужбина.

София, Враца, Пловдив, Стара Загора, Варна и Бургас ще са градовете, в които ще се концентрират икономическите дейности, предлагащи най-високи доходи. Най-нископлатените работни места ще са в Разград, Перник, Благоевград и Видин.


Сегашният модел, при който един предприемач има малко на брой служители (предимно в търговията) и оставя те да вършат всичко, докато той само наблюдава работата им, ще приключи. Занапред микропредприятията все повече ще са съставени главно от един служител – техния собственик.