Пресищане с ценни книжа

Все по-добра цена, но все по-малък интерес. Така може да се определи пазарът на държавни ценни книжа (ДЦК), а поводът е аукционът, проведен в понеделник. Държавата продаде нови дългови инструменти на стойност 69,18 млн. лв. и така изпълни на 97% лимита си за емитиране на облигации през годината. Инвеститорите обаче поискаха по-висока доходност и това не се хареса на Министерството на финансите, поради което отхвърли близо половината от подадените поръчки.

Подобно поведение от страна на финансовите пазари не е безпрецедентно, но е сигнал, че се достига точка на пресищане, отвъд която трудно може да се отиде, без една от двете страни да отстъпи. Ако това направи правителството, ще е признание, че вече не може да се финансира при текущите изгодни равнища и е готово да обещае по-голяма доходност на инвеститорите. Ако пазарите отстъпят, ще бъде победа за държавата.

По-конкретно става дума за емисията 20-годишни държавни ценни книжа, чийто падеж настъпва през юни 2039 г. По нея вече са набрани 569 млн. лв. от общо четири транша, които целяха да осигурят на държавата 800 млн. лв. Освен този от понеделник като неуспешен може да се определя и първият транш от юни, когато при предложени 200 млн. лв. приемливите оферти на инвеститорите бяха за едва 100,6 милиона. В съобщението на Министерството на финансите от началото на тази седмица дори не се споменава какво е било предложеното количество ДЦК. За него научаваме от официалната информация на Българската народна банка – 95 млн. лева.

Посоченият от министерството коефициент на презаписване от 1,39, постигнат на търга в понеделник, също не е дотам основателна причина за хвалба. Коефициентът е постигнат при събиране на състезателните поръчки, при които инвеститорите посочват каква доходност търсят, и несъстезателните, при които участникът приема да направи покупка на средната цена на офертите, които държавата одобри. В пласираните ценни книжа за 69,18 млн. лв. несъстезателните поръчки са за 38 млн. лв., или 56% от цялото количество. От състезателни поръчки за 92 млн. лв. обаче финансовото министерство е одобрило оферти за едва 31 млн. лв., което показва, че две трети от състезателните оферти са били отхвърлени.

За бившия министър на финансите Петър Чобанов това е сигнал, че към този момент и държавата, и пазарът са достигнали състояние, при което не им трябва повече да полагат усилия. Пазарът вече е придобил достатъчно държавни ценни книжа за целите на портфейлите и ликвидността си, а правителството почти изпълни законовия таван за новопривлечен дълг и няма да има проблеми да финансира бюджетния си дефицит.

Според представители на пазара ситуацията е такава, че не се налага презапасяване и инвеститорите са предпочели да изчакат, за да видят какви са перспективите пред икономиката. Очакваната до дни есенна макроикономическа прогноза на правителството, както и тази на Европейската комисия през октомври, ще покажат общите перспективи пред европейската и пред българската икономика и ще послужат като ориентир в каква посока инвеститорите да променят следващите си оферти.

В крайна сметка затишието при пласирането на ДЦК може да е само временно. Държавните ценни книжа са нужни на финансовите институции, защото с тях банките гарантират държавните пари, които се депозират по сметките им. В същото време в края на тази година фискалният резерв се очаква да падне под 9 млрд. лева, което ще принуди държавата да поглежда по-често към дълговите пазари, когато трябва да финансира дефицита си или да разплаща стари дългове, които падежират.

Текстът е публикуван в брой 40/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.