Проблемът с „хеликоптерните пари“ в България

Проблемът – много бедни

Националният статистически институт (НСИ) ежегодно изследва бедността по методиката на Евростат SILC („Статистика на доходите и условията на живот“), чрез която определя линията на бедност. В последните години линията на НСИ е по-висока от официалната, определена от Министерски съвет, и едва в края на лятото на 2021 г. правителството прие, че занапред ще се работи по методиката на Евростат/НСИ.

Според методологията на НСИ през 2021 г. линията на бедност у нас е била 504,33 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер под прага на бедност са били 1 532 400 българи, което прави 22,1% от населението на страната. Ако премахнем социалните трансфери, бедните у нас биха били 44,3%, което доказва значимата роля на държавното подпомагане за излизане от бедността.

В същото време работещите бедни според официалните данни на НСИ са цели 10% от населението, което прави 690 000 души. 3,6% от работещите висшисти също са под линията на бедност.
Статистическите данни разбиват и мита, че хората в най-големите градове на страната са в най-малък риск от бедност. Тъй като линията на бедност в тези градове е значително по-висока от тази в други региони на страната, София и Пловдив например имат приблизително същия дял бедно население като това в Монтана, а в Бургас ситуацията е още по-лоша.



Последната пълна публична информация на НАП за разпределението на населението по получавани доходи е за 2020 г. Тогава облагаеми доходи – заплати, доходи от наем, работа по граждански договори и др., са получили 3 039 064 души. От тях работещите са около 2,4 млн.
50,5% (1 533 243 души) са вземали до 610 лв. на месец, колкото през 2020-а беше минималната работна заплата. До 1000 лв. на месец са вземали 68,3% от хората (общо 2 089 031 души), или две трети от всички с официални доходи. Още 801 645 души са получавали между 1000 лв. и 3000 лв. на месец, като на база на данните за 2019 г. може да се предположи, че мнозинството от тях (около 600 000 души) са вземали до 2000 лв.

Така по официални данни на НАП излиза, че през 2020 г. 95,1% от българите с облагаеми доходи са получавали до 3000 лв. на месец, а около 90% - до 2000 лв. Само 4,9% (148 388 души) са вземали над 3000 лв.

Подобна е картината и при разбивката за доходите само от заплати. От нея излиза, че 56,5% от работещите са получавали до 1000 лв. месечно, като 36% са на минималната заплата или под нея.



Въпреки уговорката, че данните не включват парите кеш в сивата икономика – която според изследванията намалява в последните две десетилетия, – ясно се вижда, че в България все още няма стабилна средна класа с достатъчно добри доходи, която да е гръбнак на социалната система. Към това трябва да се прибави и високият коефициент на неравенство – отношението между доходите на най-бедните и най-богатите 20% от населението е 7,4, а в някои градове като София е над 10 пъти.

Универсална или таргетирана подкрепа

Освен че слабо адресира хората в дълбока бедност, държавата има да решава тежки натрупани проблеми във философията на отпускане на големите социални трансфери – пенсии, детски надбавки, помощи за хората с увреждания и енергийни помощи. Основният въпрос е какво се цели: широк обхват – ниски суми на помощите, или по-тесен обхват – по-високо подпомагане.

В момента държавата очевидно залага на широкия обхват. Детски надбавки вземат около 600 000 от над 1,2 милиона деца в България; месечна финансова помощ получават 670 000 хора с увреждания (около 44 000 от тях имат право на лични асистенти); целева помощ за отопление получават около 300 000 лица и семейства, а решението на сегашните управляващи за новите енергийни помощи отново е с широк обхват – въвеждане на т. нар. блок тарифи на ток, вода и парно, тоест ниска цена за всеки до определен лимит на месец.

Въпросът дали социалната подкрепа трябва да е универсална, или таргетирана, няма лесен отговор. За България обаче очевидно отговорът е: „И двете“.

„Универсалният достъп и таргетираните подходи са политики, които не са противоположни една на друга. Дори европейските социални държави, които са постигнали най-високо ниво на универсален достъп до детски надбавки, образование, пенсионно и здравно осигуряване, имат закони за минималната заплата, социални програми за крайно нуждаещи се, които са стриктно таргетирани. Подходящият микс за всяка държава зависи от специфични исторически и политически фактори и истинският въпрос за анализаторите е как да посъветват държавите да направят по-добре и двата типа програми, как да въведат микс от координирани и добре хармонизирани универсални и таргетирани към бедността политики и програми, които ще изградят системата за социална защита и труд“, пише Руслан Йемцов, специалист по човешкото развитие в Световната банка.

Според Шахра Разави от Международната организация на труда „в държавите, в които повече от половината от населението е бедно от гледна точка на доходите, основанията за таргетиране само на малък дял от населението са силно съмнителни. Това дори може да постави в риск социалната кохезия и да увеличи недоверието в държавата“.

И в други публикации на МОТ се подчертава значението на универсалната социална защита – тоест държавата гарантира социална защита не само на бедните, а на абсолютно всеки човек в даден момент от неговия живот, например, когато роди дете, при болест или увреждане, когато остарее и т. н. МОТ обръща изрично внимание на негативите от реформите за фискална консолидация в развитите и развиващите се страни, които увеличават риска от бедност и наказват средната класа, понякога наричана „липсващите по средата“.

The missing „middle“

Като член на ЕС и в перспектива – като бъдещ член на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, България е във, или най-малкото, на прага на „клуба на богатите“. В същото време с 22% от населението в риск от бедност и с около 90% от населението, получаващо до 2000 лв. на месец (въпреки сивата икономика), страната не може да прилага мерки само към хората в най-дълбока бедност. Работещите също трябва да имат достъп до адекватна защита в уязвими моменти от живота (раждане на дете, болест) или при тежки кризи като пандемии или войни. Това обаче не следва да става през подпомагането, а предимно през осигурителната система и през справедливо облагане на доходите.

Добър пример за добра социална мярка, насочена към средната класа, е въведеното от ГЕРБ и продължено от четворната коалиция реално данъчно облекчение за децата на работещите родители – 600 лв. на година за едно дете според предложената актуализация на бюджета, 1200 лв. за две деца и т.н.

В същото време е ясно, че средната класа, макар и крехка, не е редно да разчита на директно подпомагане. „Има теория, която твърди, че обществото трябва да стане достатъчно богато и чак тогава да се включи преразпределителната функция на държавата. Практиката обаче показва, че никой не знае кога точно идва този момент“, коментира Боян Захариев, програмен директор в Институт „Отворено общество“. По думите му българското общество далеч не е сред най-бедните в света, а е по-скоро в горната средна група по доходи и БВП, което означава, че има нужда от ефективни политики срещу неравенството. Според него борбата с вътрешното неравенство в обществото е ключова, защото проблемът е много болезнен и може да се стигне дотам големи групи хора да се чувстват неуспели, декласирани, което в един момент може да се превърне в заплаха за демократичната система.

При всички положения средната класа трябва да дава повече в бюджета, отколкото получава, смята Захариев. Но в същото време според него не е погрешно тя да бъде подпомагана временно, при тежки кризи, с по-всеобхватни мерки от държавата, стига да е ясно, че те няма да продължат безкрай и да разбъркат философията на социалната система.

Споровете дали е добра идея да се прави социална политика през данъци, се водят от години, но в българския случай косвените данъци са най-неподходящи за водене на „социална политика“ – например диференцирани ставки на ДДС за хляб, бира, вино или фитнеси. Няма никакви гаранции, че облекчението се пренася в цената, а в същото време подобни отстъпки лишават бюджета от сериозни приходи, които могат да се ползват за таргетирано подпомагане на бедните. Същото важи и за предложените мерки за отстъпки от цената на горивата. Например по сметки на финансовото министерство освобождаването от акциз на тока и газа плюс програмата за отстъпка в размер на 25 ст./л на бензина и дизела ще струва на бюджета над 300 млн. лв. за половин година. По оценки на експерти отстъпките са с крайно ниска ефективност, но общата сума е предостатъчна за рязко увеличаване на обхвата на социалното подпомагане.

От всичко казано дотук излиза, че таргетираната социална подкрепа действително е ключова за борбата с бедността, има висока ефективност, поради което България спешно трябва да увеличи обхвата и размера на социалното подпомагане за хората в дълбока бедност.

В същото време заради огромния дял на бедните и ниските доходи на средната класа управляващите не могат да лишат от ограничена подкрепа (например през необлагаем минимум или данъчно облекчение за деца) и „липсващите по средата“, особено по време на кризи. Благодарение на електронното управление въпросните мерки могат да бъдат и по-иновативни. Но в крайна сметка поддържането на социалния мир е цел на икономическата и социалната политика, която не бива да се подценява.

Текстът е публикуван в новия бр. 6/2022 на сп. BGLOBAL, който може да закупите от павилионите на Inmedio, големите вериги бензиностанции, търговските вериги "Фантастико", "Кауфланд", "Била" и др.