Годината на глобалното недоволство

Един общ знаменател – популистки разходи
В Чили, една от най-богатите латиноамерикански държави, бунтовете също започнаха по конкретен повод – заради поскъпване на цените на метрото на 18 октомври с някакви си 4%. Но и в Сантяго, както и в Ливан например, протестите ескалираха в искания за реформи на системата, облагодетелстваща елита и довела до голямо социално неравенство. За разлика от Ливан обаче покрай мирните демонстранти се появиха младежи с качулки и маски, които още в първия ден на протестите разбиха повечето станции на метрото в Сантяго, ограбиха супермаркети и аптеки, запалиха с коктейли "Молотов" банки, магазини и няколко хотела. Жертвите досега са около 25. Президентът Себастиан Пинера обяви 4 дни по-късно повишение с 20% на пенсиите на най-бедните (които са $146 месечно), с 16% на минималната заплата от $400, отмяна на поскъпването на градския транспорт и на тока (с 9,2%), припомня АП. Предложи и да ореже заплатите и парламентарните добавки за депутатите, които са между $27 000 и $44 000 месечно, както и да увеличи данъците за доходите над $11 000 на месец. И смени цялото правителство, а освен това обеща другата пролет да започне процедура за нова конституция, за която настояваха демонстрантите и почти всички политически партии в страната. Отмени въведения комендантски час и оттегли военните, които бяха мобилизирани да помагат на полицията да поддържа реда, което предизвика аналогии с фашисткия режим на Аугусто Пиночет.

В Еквадор неотдавна също се стигна до безредици поради обявените мерки за затягане на коланите, включващи премахване на субсидиите за цената на бензина. Там президентът Ленин Морено въведе извънредно положение. В края на ноември и в Колумбия започнаха масови демонстрации срещу планираното увеличение на пенсионната възраст и орязване на минималната заплата за младите хора. Президентът Иван Дуке отрича да подкрепя тези намерения, но протестиращите се гневят и от липсата на мерки срещу корупцията, както и от полицейското насилие, в резултат на което загина 18-годишен младеж.

Редица лидери в Латинска Америка взеха властта с обещания за преразпределение на доходите, фискална и монетарна експанзия, които доведоха до краткосрочни облаги особено за бедните, отбелязва "Джапан Таймс". Но те разчитаха на приходите от продажбата на суровини за финансиране на социалните си програми и не успяха да диверсифицират икономиките си. "Венецуела е показателна в това отношение. От 1999 до 2013 г. популистът Уго Чавес използваше приходите от петрола в период на покачването на цената му за финансиране на широкомащабни социални програми, вместо да инвестира в нови индустрии. Наследникът му Николас Мадуро се опита да го последва, но сривът в петролните цени вдигна до небето фискалния дефицит и предизвика хиперинфлация, която прогони в чужбина над 4 милиона венецуелци", коментира изданието. Стигна се дотам страната да има двама президенти – подкрепяния от армията Мадуро и признатия от ЕС, САЩ и други латиноамерикански страни Хуан Гуайдо.

Подобна е историята и в Аржентина, където перонисткият президент Кристина де Кирхнер след 2007 г. използва приходите от суровините за социални програми. Когато Маурисио Макри зае поста през 2015 г., икономиката бе в руини и се наложи МВФ да отпусне спасителна помощ през 2018 г., а централната банка да затегне коланите. Наследникът на Макри – популистът Алберто Фернандес, чийто подгласник е именно Кристина де Кирхнер, може само да влоши положението. В Боливия пък президентът Ево Моралес, нарушил конституцията с кандидатурата си за 4-ти мандат, трябваше да избяга в Мексико след протестите заради преизбирането му. За разлика от Венецуела в Боливия армията застана срещу Моралес и страната може да стигне до гражданска война след масовите сблъсъци между негови привърженици и тези на опозицията.

Един общ символ – Жокера
В Хонконг масовите протести започнаха през април също по конкретен повод – проектозакона за екстрадиция в континентален Китай на обвиняеми в престъпления, за да бъдат съдени там. Впоследствие той бе отменен, но демонстрантите вече настояват за съвсем други права – всеобщо избирателно право вместо определяне от Пекин на кандидата за администратор, оставка на сегашната шефка на територията Кари Лам и общо взето, независимост от Китай. Протестите ще се запомнят с окупирането на ключови артерии, метростанции, международното летище и на университети, от чиито покриви маскирани демонстранти се отбраняваха с катапулти и стрели срещу обградилите ги полицаи.

Протестите на "жълтите жилетки" срещу нов данък върху горивата на 18 ноември м.г. може би поставиха началото на всички останали, цитирани по-горе. Те също стигнаха до ексцеси като опожаряване на коли и магазини, оскверняването на Триумфалната арка и т.н. Но принудиха президента Еманюел Макрон още през декември да отмени данъка, да започне този януари "Големия национален дебат" за това какво искат всички французи – не само любимият му елит, за което му лепнаха етикета "президент на богатите". Резултатът се измерва с договорени съкращения на различни данъци и други фискални инициативи за €17 млрд. Но за разлика от други атакувани лидери Макрон си е в Елисейския дворец, ентусиазмът на "жълтите жилетки" спадна, а в. "Монд дипломатик" определи постиженията им като по-скоро скромни.

И активистите от "Петъци за бъдещето" в борбата срещу климатичните промени допринесоха за навалицата в големите градове. Особено впечатляващ бе маршът им в над 120 страни в края на септември, в който се включиха над 1 млн. ученици, студенти и възрастни техни симпатизанти. И един нов нюанс – в Черния петък на 29 ноември те блокираха за пръв път складове на големи вериги, като Amazon, във Франция и други страни.

Каузите им са различни, но от Ливан през Хонконг до Чили демонстрантите наложиха своя нов символ – маската или грима на Жокера от едноименния филм. В него град Готъм тъне в престъпност, социалните услуги са орязани, а населението се чувства изоставено, докато елитът е над техните мъки. Тогава се появява Жокера, побъркал се от това ежедневие обикновен жител, който в края на филма се превръща в убиец психар. "Жокера – това сме ние", казва ливанският художник Мохамед Кабани пред Си Ен Ен. Именно тази борба между обикновените хора и елитът намира отзвук сред протестиращите. В Чили маската на Жокера се възприема като коментар за състоянието на обществото. Една от демонстрантките носи пътен знак, забраняващ появата на президента Пинера заради нарастващите разходи за живот, ниските заплати, лошото здравеопазване и пенсионна система.

Други възприемат този символ като предупреждение към властите: "Сега ние сме на дъното, но внимавайте каква ще е следващата ви стъпка, защото последиците може да са ужасяващи", казва пред Си Ен Ен изследователят от университета "Мартин Лутер" в Хале Андреас Беер.

 

Само че Жокера може да се интерпретира по различен начин. Докато демонстрантите в Ливан, Чили, Хонконг и другаде виждат себе си в клоуна, протестиращите срещу Brexit в Лондон изобразиха с този символ премиера Борис Джонсън, който от години настоява за излизането на Великобритания от ЕС.

Текстът е публикуван в брой 48/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.