ПОПРАВИТЕЛЕН: Парламентът ще трябва да затвори вратичките в законодателството, които позволяват укриване на данъци, или срещу България ще се открие наказателна процедура за нарушаване на европейското законодателство
Компромиси с избягването на данъци
Много е вероятно Европейската комисия да открие наказателна процедура срещу България, защото не прилага напълно директивата срещу избягването на данъчно облагане (Anti-Tax Avoidance Directive – ATAD), съобщиха експерти. Разпоредбите на директивата бяха вписани в промените на Закона за корпоративно подоходно облагане от миналата есен.
Оказва се обаче, че Народното събрание е оставило два сериозни пропуска, които позволяват на фирми и физически лица да не бъдат засегнати от закона. Директивата изисква фирмите да плащат корпоративен данък за печалбата на техни контролирани дружества в офшорни зони. Българският закон обаче не разглежда като контролирани дружества офшорките, ако печалбите им са необлагаеми в държавата, където са регистрирани. "Ако целта на директивата е била да изключи дружества от юрисдикции, които не налагат корпоративен данък или този данък е в размер на 0%, то това щеше да бъде заявено изрично", твърди данъчният експерт Иван Антонов от Националната агенция за приходите. В своя статия за електронното издание tita.bg той посочва, че е нелогично е да се приеме, че "директивата цели да обложи офшорните дружества, които подлежат на облагане с нисък корпоративен данък (напр. 1% или 3%), но изключва тези, които въобще не подлежат на облагане с данък". Според него такова тълкуване противоречи както с буквата, така и с духа на директивата.
Друго негово твърдение, което също се споделя от данъчните експерти, е, че физическите лица и едноличните търговци с офшорки няма да се следят за изнасяне на доходи и печалби с цел укриване на данъци заради начина, по който европейските изисквания са приложени в българското законодателство.Девет месеца – толкова време е необходимо един законопроект да се редактира така, че в крайна сметка да освободи от надзор 90% от първоначално набелязаните за контрол субекти. Промените в Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДПОК), целящи да ограничат избягването на данъци чрез трансферно ценообразуване, бяха смекчени при окончателното им гласуване в парламента до степен, че ще засягат само най-големите чуждестранни компании.
Самото гласуване, което е станало непосредствено преди парламентарната ваканция, оставя отворена вратата за преливане на печалби от печеливши в губещи фирми в рамките на една и съща икономическа група и оттам възможността ефективно да се намаляват данъците, дължими към държавата.
Свивайки обхвата на компаниите, които ще трябва да се отчитат, държавата претупва и изпълнението на ангажиментите си по международната конвенция BEPS (Base Erosion and Profit Shifting) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Тя цели да предотврати прехвърлянето на печалби в свързани лица и юрисдикции, за да се отложи или избегне напълно плащането на корпоративни данъци. Формализирането на ангажименти, които България вече е поела, може да постави под въпрос задълбочаването на сътрудничеството с организацията.
Какъв е проблемътПървият вариант на промените в ДОПК, внесени в парламента през пролетта, изискваха специална форма на отчетност да поддържат икономическите групи с активи над 8 млн. лв. или годишни продажби над 16 млн. лева. Всяка сделка между свързани лица в рамките на групата на стойност над 400 хил. лв. по цени, различни от пазарните, трябваше да се докладва изрично пред Националната агенция за приходите (НАП). Този вид сделки се наричат свързани и за тях компаниите трябваше да подготвят "местно досие" и "общо досие". В местното трябваше да се вписват сделките с други фирми от групата, цените, по които се сключват, и т.н. В общото досие трябваше да се посочва информация за цялостната структура на групата – дъщерни фирми, дейност, базирането им в различни страни и др.
Така структурирана, информацията дава възможност на данъчната администрация да оцени дали не се прехвърля стойност от печеливша фирма в групата към губеща и в резултат консолидираният ефект да е спестяване на данъчни задължения. Разполагайки с подробна диаграма за мрежата на свързаности в една икономическа група, данъчните биха могли лесно да проследят и историческото прехвърляне на стойност и така да преследват компаниите за спестени задължения до пет години назад, защото трансферното ценообразуване и сега се санкционира, но понякога е трудно да се открият свързаностите между фирмите.
Първоначалните намерения на държавата бяха с така очертаните прагове за докладване да се обхванат над 2000 фирми.
Допълнително, без да се изисква от конвенцията ВЕРS, се налагаше контрол над фирмите, търгуващи със стоки, които НАП намират за рискови. Те трябваше да пращат предизвестие до приходната агенция една седмица преди да транспортират такива стоки към клиентите си и да изготвят цял набор от документи за трансакциите. Това изискване беше посрещнато на нож от бизнеса, последваха критики за създаване на несъразмерна бюрократична тежест и предупреждения за протести, което накара правителството да изтрие проблемните текстове, преди да изпрати законопроекта за гласуване в Народното събрание.
Капаци на очитеМежду първо и второ четене обаче законопроектът претърпя допълнително орязване на обхвата си освен отказа от допълнителен контрол над търговията с рискови стоки. Прагът, над който икономическите групи трябва да подават местно и общо досие, се вдигна в пъти и в окончателния вид на закона, публикуван в "Държавен вестник", отчитането ще е задължително само за големите предприятия по смисъла на закона. Това са фирми с годишен оборот над 76 млн. лв., чиито нетни активи са над 38 млн. лв. и средната численост на персонала им е поне 250 души. Освен завишаването на праговете повече от четири пъти от обхвата на законопроекта отпаднаха и икономическите групи, които нямат чуждестранни свързани лица.
"Това предложение отговаря на идеята да облекчим по този начин около 2000 фирми. 500 компании ще бъдат засегнати от прага, и то ако извършват – ние не можем да знаем дали извършват, или не - контролирани сделки извън страната", коментира по този повод депутатът от ГЕРБ Менда Стоянова, председател на парламентарната бюджетна комисия.
Според консултанти по данъчно право, до които "Икономист" се допита обаче, с двете поправки на финалната права обхватът на закона е свит до максимум 200 компании, повечето от които са добре известни световни концерни. В същото време на български компании, които не покриват изискванията за големи предприятия, но са приемани за големи данъкоплатци по критериите на Националната агенция за приходите, няма да им се наложи да се обясняват за корпоративната си структура и проактивно да докладват онези сделки, които може да водят до намаление на данъчните им задължения.
"Мярката наистина спестява разходи на бизнеса. Той щеше да губи време в изготвяне на справки, а също и за консултантски услуги. Може да се каже, че големите консултантски компании ще загубят бизнес възможности", коментира данъчен адвокат, пожелал да остане анонимен. В същото време той признава, че някои от най-големите български фирми ще получат преференциално третиране, защото бюрокрацията, на която биха се изложили, е нищожна като разход на фона на техните бизнес мащаби.
Текстът е публикуван в брой 33/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
