Ще има ли отново звезда в леката атлетика като Юсейн Болт, която да може да приковава вниманието на 80 000 души на един стадион. Все някой ще подобри световните му рекорди на 100 м и 200 м, но дали ще го направи с атрактивния стил на ямаеца? Най-бързият човек на планетата прекрати активната си състезателна кариера през 2017 г., но все още привлича погледите върху себе си повече от останалите на пистата негови конкуренти. Болт и днес изглежда сякаш е готов да застане на старт. Но ще го направи ли?– Г-н Болт, липсват ли ви състезанията?– Състезанията – да, определено. Но не ми липсват тренировките. Все още опитвам да тренирам, за да бъда в добра форма, но само обикновени занимания във фитнеса.
– Тогава какво правите по цял ден?– Зает човек съм. Работя със спонсорите си, като например да говоря за хидратацията на събития на Gatorade. Върху това съм фокусиран в момента. Опитвам се да развивам различни бизнес начинания.
– Кой ще бъде следващият велик спринтьор от Ямайка?– Честно, не знам. Жените се справят много добре. Шели-Ан Фрейзър-Прайс и Илейн Томпсън са отлични. Има още една спринтьорка – Бриана Уилямс, миналия месец бяга близо до световния рекорд за девойки. Мъжете… не съм сигурен кой ще изгрее.
– Ще станете ли треньор?– Не. Не ставам за треньор. Моят треньор казва, че мога да се справя, но не мисля, че имам търпението за тази професия.
– Не мислите ли, че атлетите биха ви слушали?– Не става въпрос за слушането. Знам през какви изпитания преведох моя треньор по време на кариерата си. С това няма да мога да се справя.
– Мислите, че не можете да се справите с личност като вашата?– Да, има толкова много различни характери. Никой не е еднакъв с друг. Виждам трудностите, през които треньорите са преминали през годините с различни спортисти. Така че не мисля, че бих могъл да имам търпение да се справя с всички различни характери
– Опитахте да играете футбол в австралийски отбор. Как е футболната ви кариера?– Исках да правя това, но не се получи, и реших да прекратя опитите си и да се фокусирам върху бизнеса си и работата си с моите спонсори.
– Играете ли все още за забава?– Да. Определено. Имаме турнир, в който играя всяка събота с моите приятели.
– Нека отгатна – нападател сте?– Да.
– Ако се срещнете с 13-годишно момче, което има талант и наистина има обещаващо бъдеще в спринта, какви три неща бихте му казали?– На тази възраст всичко трябва да е забавление. Много хора натоварват с очаквания децата, но когато си на 12 или 14, ти просто трябва да ходиш на училище, да се забавляваш и да се наслаждаваш на тренировките. Когато има натиск върху тези деца прекалено рано, те губят своя път, защото са стресирани. Виждал съм много таланти, които бяха унищожени, защото имаше голям натиск върху тях в младежките им години.
– Такъв проблем съществува ли в Ямайка, където спринтът е голямо нещо и всеки е обсебен от него?– Да, мисля, че е така. Дори е огромен проблем. Има първенство за момичета и момчета, което всеки иска да спечели и затова треньорите и родителите натоварват с очаквания малките деца. Понякога изискванията са огромни. Поглеждайки назад, когато аз бях на тази възраст, моето училище нямаше възможност да спечели това състезание, затова беше много лежерно за мен. Само се забавлявах. Просто исках да бягам и да тренирам.
– Има ли шанс за завръщане на пистата?– Научих го от много хора: завръщането никога не завършва добре.
Със съкращения от „Ню Йорк Таймс“
br>
Текстът е публикуван в брой 31/2019 г. на списание "Икономист" 9 август, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя 
