В началото на дълга битка

30 години е продължила битката на Испания с Африканската чума по свинете (АЧС). В съседна Румъния продължава от две години, като това лято огнищата се възпламеняват на старите им, уж обеззаразени места. Затова и очаквания за бързо справяне с болестта в България няма никой. Основният въпрос, след като само за месец заразата обхвана две-трети от територията на страната, е дали мерките, които правителството предприема, макар и със закъснение, са достатъчно ефективни.

Фризерът консервира чумата
Масовото клане на домашни прасета в 20-километровата зона около 65-те промишлени свинекомплекса в страната, на което се залага да пресече болестта, може да се окаже с временно действие. „Съхраняването във фризера не убива вируса, а го консервира. Месото, извадено след месеци, отново може да възпламени болестта, ако отпадъци от него попаднат при домашни прасета. Затова препоръчваме да не се съхранява във фризера, а да мине през термична обработка. От него не трябва да се правят сурово-сушени суджуци, луканки, бабеци”, казва пред „Икономист” зам.-министърът на земеделието д-р Янко Иванов.

Изискването за термична обработка е само препоръка и властите няма как да следят за изпълнението му, а ще разчитат на съвестта на хората. „Няма да ходим да бъркаме на хората в хладилниците. Знаем, че сега не е сезонът за добиване на месото. Но няма как да изчакаме, защото има опасност после не да заколят животните, а да ги заровят”, казва още Иванов. Само че ветеринари припомнят, че в началото на юли на места техни колеги от Българската агенция за безопасност на храните даваха съвети на хората да прибират месото във фризера и едва отскоро промениха тази инструкция, след като са осъзнали, че тя няма да помогне за изкореняване на болестта.

Препоръчаната термична обработка може да крие опасности, ако е неправилна. „Бурканите с месо трябва много добре да се сварят, като след няколко дни варенето се повтори, за да се предпазят хората от болестта ботулизъм, която е смъртоносна“, предупреди проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния институт по заразни и паразитни болести пред bTV. Такава инструкция за двойно сваряване на бурканите до момента не е издавана от Българската агенция за безопасност на храните, която координира мерките срещу разпространението на заразата.

Какво се случва в Румъния. Виж: Завръщане с пълна сила

400 капани
Месец след като чумата по прасетата пламна и у нас, тепърва започват да се използват капани за диви прасета, които се смятат за основен преносител на болестта. „Заложени са 400 капана в държавните горски стопанства. Това е най-ефективният способ за лов в горещото време, той се препоръчва от Европейската агенция за безопасност на храните и е залегнал като мярка за намаляване на популацията на дивата свиня във всички държави, които са пострадали, и най-вече Русия и прибалтийските републики”, коментира Георги Костов, съветник на земеделският министър. Успоредно с това държавата продължава да въвежда и други закъснели мерки, които се окза, че са й наложени от ЕК. На 5 август т.г. министър Десислава Танева забрани лова в инфектираните от чума райони, което включва поне 200 квадрата около мястото на открита дива свиня с болестта. Забраната важи за не по-малко от 2 месеца след констатирането на случая за индивидуален лов и 6 месеца за групов. По примера на Чехия започват да се дават и парични стимули за лов на глигани – 150 лв. за хора, подали сигнал за труп на диво прасе в инфектираните зони, и 50 лв. за отстрел на дива свиня извън тях. „Заповедта от 5 август закъсня с повече от година. Такива ограничения трябваше да се въведат още при констатирането на първия случай на диво прасе с болестта, регистрирано в Провадия на 31 август м.г., а за останалите зони да има целогодишен отстрел”, коментира пред „Икономист” частно практикуващ ветеринар. Още преди седмица експертите посочиха, че под натиска на частни собственици на дивечовъдни стопанства държавата не е приложила цяла година мярката за масов и целогодишен отстрел на дивите свине, в резултат на което вместо да намалее, популацията им се увеличи.

Военни в кланиците
Едва от десетина дни у нас се прилага засилен контрол в кланиците, които се използват за клане на животни и добиване на месото както от десетките свинекомплекси, така и от фермерите с повече животни (поне 10) без значение дали са регистрирани или не. Сега вече се следи дали се използват дезинфекционните площадки за влизащите и излизащи камиони, колко са стриктни постоянно назначените ветеринари за това да не допускат сливане на животни или на месо от различни източници, а също и за кръвните проби, които са задължени да вземат от всяка партида.

Какво се случва в Румъния. Виж: Завръщане с пълна сила

Транспортът на живи животни подлежи на лицензионен режим, изисква се специфично оборудване и обучен шофьор. Затова той се осъществява или от свинекомплексите, или от кланиците, или от регистриран за целта оператор. Но често месо от различни животновъди се извозва с едни и същи камиони, за които сега се следи да са дезинфекцирани. „Има възможност по кланиците да се ползва общ транспорт, затова въведохме в тях постоянно присъствие на военна полиция, която да следи за прилагането на мерките, за да избегнем контакти между здрави и болни прасета”, обяснява д-р Янко Иванов.

Междувременно заразените индустриални свинекомплекси в страната вече станаха 6, като на 2 август БАБХ констатира още едно огнище във ферма с 8253 свине в село Ветрен, Силистренско. Така общият брой на свинете от заводите, които трябва да се избият, достигна 140 000, което е 23% от постоянно пребиваващите в комплексите 600 000 свине и 9,3% от 1,5 млн. животни, които на годишна база се отглеждат, продават и колят в тях. След Северна България и Южна централна България болестта вече стигна и до Югозападната част на страната, след като бе открито болно диво прасе в ловно стопанство в Самоковско.

Какво се случва в Румъния. Виж: Завръщане с пълна сила

Заразата може да „спи“ с години
Африканската чума по свинете ще мъчи дълго България, защото заразата може да се носи в латентно състояние от живи прасета, предупреждават учените. „Животните, които са преболедували в по-лека форма и са останали живи, дълги години са вирусоносители и това създава предпоставка за разпространение на вируса и през следващите години“, посочва директорът на Института по микробиология към БАН проф. д-р Христо Найденски. От обясненията му пред БНР става ясно, че дълго време отпадъците от свинско месо трябва да се изхвърлят отделно от останалите общи отпадъци, за да не се дава възможност на заразата отново да плъзне. „Напълно реалистично е и следващата година у нас да не може да се овладее АЧС и стопаните да не могат да си купят здрави прасета за отглеждане“, смята проф. Найденски.
Липсваща комуникация

Проблеми в комуникацията също може да отдалечат решаването на проблема с чумата. Най-сериозният протест срещу клането на домашни прасета идва от жителите на с. Крушаре, които от дни блокират пътя между Сливен и Ямбол. Всички телевизии показаха животновъда Желязко Христов, който отглежда 300 прасета в регистрирана ферма, това е семейният му бизнес от 29 години и заплаши да я подпали, ако ветеринарите дойдат да умъртвяват животните му. „Регистрирани, регистрирах ги! Ваксини, ваксинирах ги! Марки, обеци, проби – всичко ти е наред и пак ти викат – коли го!”, оплака се животновъдът.
И докато от Министерството на земеделието недоумяват защо Христов протестира, тъй като мярката с клането не се отнася за малките, но регистрирани свинеферми, никой на място от агенцията по храните или от областните земеделски дирекции не обяснява на човека, че неговият бизнес, поне засега, не е застрашен. Дори напротив, в министерството се обсъжда как да се помогне на такива малки фермери също да въведат биомерки срещу заразата, които изискват повече средства, коментира през „Икономист“ зам.-министърът д-р Янко Иванов. По думите му в България собствениците на малки ферми, подобни на тази на Христов, са около 50 човека.
Междувременно във вторник вечерта стана ясно, че Европейската комисия отпуска на България 2,9 млн. евро за дезинфекция на всички стопанства и заводи. Страната ни иска още 11 млн. евро, с които да се компенсират избитите прасета на регистрираните животновъди. Дни преди това, на среща с протестиращи животновъди в Пазарджишко, премиерът Борисов им обеща по 300 лв. държавна помощ на стопанство за мерките за обеззаразяване и по едно прасе от свинезаводите след като отмине заразата.


Опасност да загубим източнобалканската свиня

Покрай Африканската чума по свинете България е изцяло на път да загуби уникалната си порода - източнобалканска свиня, която не се отглежда никъде другаде. В момента фермери отглеждат в страната 17 контролирани стада с общо около 3000 животни. “Проблемът е, че след огнищата във Варненско и в Зидарово, Бургаско, Българската агенция за безопасност на храните изисква тези животни да бъдат дългосрочно затворени в дворовете на хората. Това на практика е невъзможно поради редица причини, най-тежката от които е, че животните сами започват да се нараняват”, посочи пред “Икономист” Радостина Донева, председател на Асоциацията за развъждане и съхранение на Източнобалканската свиня (АРСИС). Тя уточни, че, ако животните бъдат затворени в ограничено общо пространство, те започват да се хапят помежду си, което в крайна сметка ще доведе до тяхното погубване. Наред с това източнобалканската свиня се прехранва основно с паша в гората - с трева, с горски плодове, в есенно-зимния сезон - с жълъди. Т.е. тя не консумира традиционните фуражи и смески, с които се хранят прасетата в “задните дворове” или в индустриалните комплекси на страната. Именно затова членовете на асоциацията настояват компетентните власти да направят изключение и да оставят свинете от тази порода на определени места в горите. Собствениците на прасетата от тази порода към момента не могат да направят и предпазни заграждения в горските масиви, защото горите са държавни или общински и трябва да се премине през тромава процедура за право на строеж, което е и доста скъпо. Донева посочи, че източнобалканската свиня е изконна за България и ако популацията й бъде загубена, тя не може да бъде възстановена. Дори и да си внесем от Испания, Италия или Португалия, например, където има подобен тип прасета, те оказва се, са съвсем различна порода от отглежданите у нас. От 3000 броя свине в страната, най-изолирани от мерките засега са 1200 прасета, които се отглеждат в стада в района на Шумен. “Източнобалканските прасета се тестват непрекъснато от ветеринари и досега нямаме положителна проба за чумата. Те нямат досег до домашни прасета, защото собствениците им нямат право да отглеждат прасета в задните си дворове и местообитанието им е гората. Освен това се колят в една единствена сертифицирана кланица”, добави още Донева.
„За да обявим, че заболяването е изкоренено, 6 месеца не трябва да има случай на огнище. А за да се стигне дотам, трябва да сме обеззаразили околната среда, т.е. да пазим т.нар. гробища с животни оттам да не излезе зараза, да не влезе във водата, да не излезе от фризер или от някоя кланица”, изброява неизвестните в уравнението д-р Красимир Каменов, председател на съюза на ветеринарите.

Засега заразените прасета продължават да се унищожават чрез метода загробване въпреки наличието на инсинератори, макар и с твърде малък капацитет, и на два екарисажа с много по-големи възможности. В европейския регламент 1069 от 2009 г. се посочва, че животински трупове и отпадъци се унищожават чрез изгаряне. Единствено в чл. 50 се прави изключение, че е възможно заравяне „при специални обстоятелства”, когато наличният екарисажен или инсинераторен капацитет на територията на даден регион или държава членка не е достатъчен за овладяване на болестта.


Текстът е публикуван в брой 31/2019 г. на списание "Икономист" 9 август, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя