Популизъм и дребнавост: Румен Радев наложи вето на договора за F-16 с несъстоятелни мотиви
Ако счетоводителите управляваха компаниите, старшините – армиите, а юрисконсултите – държавите, светът сигурно щеше да е много по-различен от сега. Когато обаче предприемачът е с хоризонта на счетоводител, генералът е с фуражка на старшина, а президентът се изживява като юрисконсулт, резултатът пак е същият, с тази разлика, че вече няма разлики за нищо. Числата, стратегиите и нормите стават самоцел и се изпразват от съдържание. Всичко, което уж е от значение, вече няма смисъл.
С ветото си върху ратификацията на договора за покупката на самолетите F-16 блок 70 президентът Румен Радев се превърна в старшина, юрисконсулт и счетоводител едновременно. Не защото няма сериозни основания да критикува параметрите на сделката – и като държавен глава и върховен главнокомандващ, и с опита си на летец и висш военен началник именно той може. Нещо повече - той е прав, че тази сделка не осигурява пълните многофункционални способности на този самолет, за което и "Икономист" предупреди сред първите. Но ветото му е самоцелно и безсмислено, мотивите му са лековати и неискрени, а последиците от този акт ще бъдат тежки и необратими за самия него.
1. Дори да приемем, че сделката не е възможно най-добрата (но едва ли е възможно най-лошата), с ветото, ако допуснем, че то мине, тя ще бъде отхвърлена, с което ще бъде загубено още много от пропиляното вече години време по превъоръжаването на Военновъздушните сили. За което техният бивш шеф и сегашен върховен главнокомандващ бе искрен радетел, а сега би се оказал виновник за поредното отлагане.
2. Президентът не е решаващ фактор, доколкото изобщо е фактор, в такъв вид сделки, нищо че касаят въоръжените сили. Те и сегашната в частност са до голяма степен политически. Депутатът от ДПС Йордан Цонев даде най-откровеното обяснение – че с инвестирането във военнопромишления комплекс на САЩ ние си плащаме за сигурността, която САЩ и НАТО осигуряват на Европа – както сме си плащали с инвестиране във ВПК на СССР по времето на Варшавския договор. С други думи – ако купим предпочитаните от президента "Грипен", Швеция няма да ни пази, дори не е член на НАТО.
3. Изискването за широк консенсус и подкрепа за сделката в мотивите на президента за ветото му е популистко и неискрено, защото такъв никога не може да бъде постигнат нито по принцип, нито по същество. Ако поръча социологическо проучване с въпрос дали изобщо да се купуват нови самолети, държавният глава ще установи всенароден консенсус против. Ако зададе въпроса – 2 милиарда за самолети, или за болници или пенсии примерно да отидат, ще установи тотален консенсус против всякакви изтребители. А какви точно да са машините и въоръжението, е експертен, а не плебисцитен въпрос. Както и хората не могат да бъдат питани да избират между АЕЦ "Белене" и АЕЦ "Козлодуй" или какъв тип реактори и оборудване да има в атомните ни централи. Дори да иде реч за широк политически консенсус, това пак е само голо пожелание. В парламента винаги ще има – и трябва да има – опозиция, дори по ключови като този въпроси. И ако няма широко съгласие, това не значи, че не трябва да се вземат решения. Управляващите си носят отговорността за тях.
4. Другият мотив за ветото на президента – че предвид стратегическата важност и финансовия мащаб на сделката ратификацията на договора не трябвало да става в едно парламентарно заседание, е не просто дребнав. Защото "късата писта" за гласуване, както се изразява Румен Радев, не само че е съвсем законна, в случая тя е и съвсем смислена. Парламентарният правилник позволява изключението гласуване на първо и второ четене в един ден, когато между двете четения не са направени промени в законопроекта. А в този за ратификацията на договора за F-16 няма и как да бъдат направени – депутатите не могат да са трета страна, която да коригира параметрите на сделката. Те могат само да я одобрят или отхвърлят като цяло.
При това положение има само две обяснения за хода на президента с ветото. Едното е, че той просто иска да покаже докрай, че не е съгласен, че не се съобразяват много с него – т.е. актът му е глупава проява от наранено честолюбие и дългогодишно стягане от фуражката. Другото е, че е зависим – от Русия ли, от "Грипен" ли, от другаде ли, и докрай изпълнява задължението си да е спирачка, доколкото му позволяват възможностите. И в двата случая той добре осъзнава, че от ветото му нищо не зависи, но го използва или да се пъчи с него в огледалото, или да се отчете с него пред някоя тайна публика.
Последиците от това поведение обаче са пагубни за Румен Радев. Безотговорната употреба с несъстоятелни мотиви на едно от най-силните президентски правомощия го уличава в липса на държавнически качества в собствената му страна, поставя го в графата "неприятели" на САЩ и подхранва още повече ширещите се съмнения, че е пета колона на Москва. От това сериозно потърпевши са и българските граждани – президентът ги лишава от възможността да имат истински институционален коректив на управляващите.
Текстът е публикуван в брой 29/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа.
Вижте какво още може да прочетете в броя.
