Какво стана с румънската монархия?

Кралското семейство може да е загубило официалната си роля, но си остава добре известно в страната

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 20 October 2018 12:05 >
Какво стана с румънската монархия?
Източник: Gulliver photos/Getty images
Почит: Десетки хиляди румънци се струпаха по улиците на Букурещ да гледат зрелищното държавно погребение на последния крал, Михай
Румънската монархия е мъртва от 1947 г. Кралското семейство обаче все още се радва на голяма част от свързаното с нея великолепие. Организира прояви в двореца Пелеш, някога негов дом, а сега музей. Преди 2 г. 150-годишнината на династията бе отбелязана с голям блясък: войници отдаваха почести, имаше военен оркестър и самолети, оставящи дим с цветовете на националното знаме. Мнозина румънци още се интересуват от кралските дела. Миналия декември десетки хиляди се струпаха по улиците на Букурещ да гледат зрелищното държавно погребение на последния крал, Михай. Присъстваха членове на няколко чуждестранни кралски фамилии. След смъртта на крал Михай парламентът обсъди законопроект за даване на главата на кралското семейство същия статус като на бивши държавни лидери. Освен това се заигра с идеята за референдум за възстановяване на монархията (съгласно допитване около 70% от населението иска въпросът да се постави на народен вот), но не я придвижи.

В продължение на векове румънците бяха управлявани от местни принцове, както и от Османската, Австро-Унгарската и Руската империя. През 1881 г. парламентът на неотдавна обединената страна поиска управляващият принц, германецът Карол Хохенцолерн-Зигмаринген, да стане първият ѝ съвременен крал. При смъртта му неговият син Фердинанд наследи трона, а когато той почина, 5-годишният му внук Михай стана крал. Изчезналият баща на момчето, който преди това се отказа от правото си на трон, се върна, за да поиска короната през 1930 г. като крал Карол Втори, но бе прогонен отново от страната през 1940 г. Михай стана за втори път крал, но абдикира 7 г. по-късно под натиска на комунистите и прекара следващите 4 десетилетия в Швейцария. Завърна се след падането на режима на Чаушеску, но не бе възстановен като държавен глава. Най-възрастната му дъщеря Маргарета е сегашната „попечителка на румънската корона“.

Много румънци са носталгично настроени по царувалата за кратко династия. На погребението на крал Михай викове „Долу комунизма“ напомниха за съпротивата на краля срещу комунизма през 40-те години. Нарастващата подкрепа за роялистите може да е свързана с надигналото се възмущение от корупционните скандали, разтърсващи румънската политика. През 2017 г., след като новоизбраните социалдемократи се опитаха да декриминализират някои актове на корупция от официални лица, румънците отговориха с най-големите протести след антикомунистическата революция през 1989 г. Това лято отново имаше демонстрации срещу ниските заплати и вкоренилата се корупция. Младежката организация Национален алианс за възстановяване на монархията използва оптимистичния лозунг „Монархията ще спаси Румъния“.

Не изглежда вероятно обаче самото семейство да играе централна роля при евентуално възстановяване на монархията. Много от медийния шум около него е свързан с боричканията относно реда на наследство. А има много, за което да се борят. Тронът може да е мъртъв, но състоянието на фамилията все още се оценява на €65 млн. към 2017 г., включително 4 замъка и 20 000 хектара гори. През 2015 г. Михай лиши сина на втората си дъщеря Никълъс Медфорт-Милс от титлата му и от династичните му права заради извънбрачно дете (той отрича). А самозваният „принц Паул Румънски“ неколкократно се опита да съди Михай за династичните си права като внук на Карол Втори от морганатичен брак (с жена с по-нисък социален ранг, което не допуска наследяването на титла). През 2011 г. таблоидите в Румъния и Великобритания пуснаха спекулации, че Чарлз, принцът на Уелс, може да стане крал поради далечни родствени връзки с Влад Цепеш (вдъхновил Брам Стокър за Дракула). Изглежда, днешните претенденти за трона може да не стигнат до управлението. 

Текстът е публикуван в брой 42/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ