Съдилища повеждат борбата за чист въздух

Решения на Съда на Европейския съюз и Софийския градски съд принуждават общините да действат активно, те обаче пак кретат след събитията

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 12 July 2019 09:05 >
Съдилища повеждат борбата за чист въздух
Преизпълнение: Столичната община отчита, че тази година мие два пъти по-често улиците от предписаното й от СГС

500 млн. лв. за екотранспорт
Колосалните 500 млн. лв. безвъзмездна европейска помощ по приоритетната ос на ЕС за подобряване качеството на атмосферния въздух се отпускат на 10 български общини с най-високи нива на фини прахови частици и азотни окиси. С парите могат да се купуват екологичните електробуси, тролейбуси и трамваи.

За София, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе, Плевен, Сливен, Хасково, Враца и Перник са предвидени пределни суми, като общините или други източници на финансиране могат да добавят над тях. Общините със съответните си автотранспортни фирми могат да кандидатстват с проекти до 31 август, а до края на годината се очаква вземането на решението.

Проектите трябва да бъдат изпълнени за максимум 3 години и 3 месеца, като доставките на возила могат да започнат още от догодина. 218 млн. лв. от общата сума са за София. 97,7 млн. лв. от тях са за трамваи. Варна може да получи 70 млн., Бургас – 65 млн., Ст. Загора – 45 млн., Русе – 39 млн., Враца – 26 млн., Плевен – 15 млн., Перник – 6 млн., Хасково – 5 млн.
Екип на "Икономист"
Съдилищата дадоха сериозен тласък в борбата за чист въздух. Две съдебни решения – на Съда на Европейския съюз и на Софийския градски съд, налагат активни действия на местните власти срещу замърсяването.

На 26 юни Съдът на Европейския съюз отсъди, че градовете трябва да предприемат действия при замърсяване над нормите във всяка отделна точка на замърсяване, а не само на базата на средните данни за по-голяма територия – целия град или регион. Освен това местните съдилища във всяка от страните, членки на Съюза, ще могат да разпореждат на местните власти, ако към тях бъдат отправени такива искания, промяна на местата за измерване на състоянието на въздуха. Решението на съда е предизвикано от граждани и активистки групи в Брюксел срещу плановете на града за подобряване качеството на въздуха.

На 8 юли Софийският градски съд в лицето на съдия Албена Ботева по дело, заведено от гражданското обединение "Група за чист въздух", което се точи от 3 г. и не може да започне по същество, наложи привременни мерки на Столичната община. Според тях от май до септември основните улици в София трябва да се мият два пъти месечно, а в останалото време – веднъж. В срок от две седмици общината трябва да предостави на съда план за изграждане на още велоалеи, включително от крайните квартали до центъра на града. А на сайта на общината и на определените за целта табла на спирките на градския транспорт и на метрото трябва да се обявяват не само среднодневните, но и среднонощните нива на фини прахови частици ФПЧ10 и ФПЧ2,5. Делото ще продължи по същество на 11 ноември, след като на съдебното заседание на 8 юли се оказа, че БАН няма експерти за комплексна оценка на извършеното от общината между 2015 и 2017 г. Според "Група за чист въздух" тогава общината не е взела адекватни мерки, а замърсяването на въздуха продължава. След като искът отдавна е заведен и за да се предотврати евентуално нарушение, т.е. да има продължаващо замърсяване, съдийката налага привременни мерки.

Проблемът с качеството на въздуха е наистина на живот и смърт. Според оповестен миналата година доклад на Европейската сметна палата замърсеният въздух предизвиква преждевременна смърт на 400 000 души всяка година в страните от ЕС и води до стотици милиарди евро допълнителни здравни разходи. Според Европейската комисия България е сред челниците в ЕС по смъртност заради мръсен въздух. Само за 2015 г., по данни на Европейската агенция по околна среда, у нас има 15 200 случая на преждевременна смърт. Основен замърсител са битовото отопление и автомобилите, като положението става изключително тежко през зимата, когато двата фактора действат едновременно.

Столичната община, разбира се, няма предизборно да си вкара автогол и обяви, че няма да обжалва решението на СГС. И даже заяви, че "предложените" (всъщност наложени) от съда мерки са част от нейната програма за подобряване качеството на въздуха, включваща над 120 мерки и дейности. Така например още миналата година са изпълнили сега поставената съдебна норма за миене два пъти в месеца на основните улици през лятото. А сега ще я преизпълнят двукратно – общината удвоила за 2019 г. честотата на миенето им от май до септември – от 12 на 24 пъти, което прави четири пъти месечно. Отделен е въпросът за качеството на миенето, което много често е просто поливане. За цялата година е предвидено машинно измиване на над 230 000 дка. Така се осигурявало предписаното от съда измиване на над 10 000 дка месечно.

С пари от ЕС: 10 български общини ще могат в идните три години да закупят с безвъзмездни пари електробуси, а Столичната община - и тролейбуси и трамваи

"За пореден път на екокомисия днес (9 юли, бел. ред.) поискахме отчет и от Столичната община обещаха до 25 юли да ни предоставят информация какво се е случило по този пакет от мерки", казва Иван Велков, зам.-председател на Столичния общински съвет (от "Зелените"). Големият проблем е, че веднъж приемайки този пакет, ние нямаме ефективен инструмент, за да отчетем коя от тези мерки води до някакъв резултат, коя е безсмислена, коя може да бъде засилена и коя преподредена, допълва общинският съветник.

По отношение измерването на замърсяването на въздуха четирите станции на екоминистерството са недостатъчни и разположени в относително "закътани" откъм замърсяване места и след решението на съда на ЕС всеки заинтересован можеше да поиска от СГС да разпореди нови адекватни места, например в ромския квартал "Факултето" и на Орлов мост. Столичнната община обаче обяви, че сама ще монтира тази година 22 сензорни станции. Много преди нея гражданска инициатива Airbg.info създаде в София и в много градове на страната измервателни станции, които вече са 1000 и извършват над 200 млн. измервания годишно. Този граждански натиск принуждава Столичната община и другите кметства в страната поне привидно да се размърдат, както казват активистите. Един от създателите на Airbg.info – Стефан Димитров, обаче, запознат с плановете на общината, е гневен, че тя пак няма да сложи станция на места като Орлов мост и Сточна гара. А миенето ще е предизборно, за да може пак същите хора да дойдат на власт, да крадат и да не решават проблемите на града.

Колкото до основния замърсител през зимата – отоплението на твърдо гориво, от софийската управа обявиха, че изпълняват проект за подмяна на отоплението на твърдо гориво на 20 000 домакинства, а всички домакинства с такова отопление по нейни данни са 55 000. Новите варианти включват отопление с пелети, с газ и на ток.

Действително през пролетта на т.г. тръгнаха 5-годишни проекти за смяна на цапащите печки на твърдо гориво в 5 общини. Най-големият от тях с бюджет над 44,3 млн. лв. е на Столичната община. Стартирал е на 19 април т.г. и ще приключи на 19 март 2024 г. Ще се изпълнява в два етапа. В първия ще се проведе разяснителна кампания сред населението за възможностите за подмяна на мръсните печки, като ще се разясняват възможните алтернативни форми за отопление и условията за включване на желаещите в схемата за подмяна. Ще бъдат изготвени анализи, критерии и механизми за приоритизация на домакинствата по райони/квартали при прилагане алтернативи с оглед приноса към намаляване на количеството емисии на ФПЧ10. Етапът ще приключи с изготвяне на цялостна визия за подхода за подмяна на отоплителните устройства на твърдо гориво. Едва през втория етап ще тръгнат процедури за избор на изпълнители и ще започне подмяната на отоплителните устройства. Т.е. още две зими реална промяна няма да има.

"Нашата администрация, отчасти заради остарялата нормативна уредба, е изключително плаха и мудна и не предприема почти нищо, изпреварващо събитията", казва Иван Велков. Той смята, че през последните 2 – 3 години, откакто чистотата на въздуха стана приоритет, голямата пречка е административна – в липсата на инструменти за налагане на санкции, а не липса на желание или на намерение да се работи по въпроса.

Текстът е публикуван в брой 27/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ