Редкоземни заплахи

Когато официозът на Китайската комунистическа партия "Женмин Жибао" напише многозначителното "Не казвайте, че не ви предупредихме", това е повод за притеснение. Предупреждението излезе миналата седмица в коментар със заглавие "САЩ, не подценявайте способността на Китай да отвръща на удара". Анализаторите се стреснаха, защото същата фраза бе използвана от ежедневника два пъти преди – през 1962 г. преди китайско-индийския граничен конфликт и преди нахлуването във Виетнам от 1979 г. Но самият вестник отбелязва, че сега не става въпрос за военна заплаха, а за нещо по-различно.

"Ще се превърнат ли редкоземните елементи в оръжие за противодействие на безпричинния натиск, който САЩ упражняват над Китай? Отговорът не е мистерия", пише в редакционната статия. В нея се има предвид силната зависимост на Америка от Китай по отношение на тези материали, които се използват почти във всичко – от потребителска електроника до автомобилостроене и военно оборудване. А и Китай вече ги е използвал като оръжие за защита на икономическите си интереси през 2010 година, когато ограничи доставките за Япония, което удари големи производители като Toyota и Panasonic.

Какво представляват редкоземните елементи
Китай осигурява около 90 на сто от световното предлагане на редкоземни елементи – група от 17 метала, сред които тербий, диспрозий, европий, итрий, церий, лантан, празеодим, неодим и самарий. Дори да не ви говорят нищо, бъдете сигурни, че притежавате предмет, чието съществуване е невъзможно без тях (смартфонът ви е най-очевидният). В миналото се е смятало, че са много редки, откъдето е дошло и името на групата, но впоследствие е установено, че са широко разпространени из земните недра. Проблемът с тях е, че на твърде малко места се добиват руди с такова съдържание, а още по-малко са съоръженията, където се извличат, което е сложен процес, който на много места е ограничен заради мерките за опазване на околната среда.

Каква е алтернативата за САЩ
Около 80% от редкоземните елементи, внасяни в САЩ, идват от Китай, докато останалите пристигат от Естония, Франция и Япония. Единственият рудник, който работи в САЩ (Mountain Pass в Калифорния), изпраща рудата си за преработка в Китай, но Пекин обложи тези количества с тарифа от 25%. Съществува възможност за САЩ да внасят от Малайзия, но не и в необходимите им количества. Със сигурност е възможно САЩ да опитат да възстановят рафиниращата си индустрия, защото Америка вече е била лидер в това отношение до 80-те години на миналия век, но възраждането на преработването ще отнеме време за постигане на консенсус за отражението върху околната среда и пари.

Кой губи и кой печели
Производители от технологичния сектор ще са най-потърпевши, ако търговският конфликт между САЩ и Китай ескалира в тази посока. Акциите на Apple например се понижиха в деня на статията с близо 0,5 на сто, но те вече бяха понесли над 50% спад през последните 6 месеца заради напрежението между двете държави. За подобни компании дори и краткосрочни проблеми с доставките могат да имат дългосрочен негативен ефект, казват от Goldman Sachs. Книжата на военния доставчик Raytheon паднаха с 0,6%, защото редките метали се използват в сензори и системи за насочване за ракети, оборудване за нощно виждане и жироскопите в изтребителите. Ангажираните с добива и производство компании в Китай бяха на другия полюс – акциите на China Rare Earth Holdings Ltd скочиха с над 30%, докато JL Mag Rare-Earth отбеляза повишение с около 10%, колкото и Innuovo Technology. Но поводи за радост имаше и извън Китай. Австралийската Lynas Corp, единственият основен производител извън Китай, се повиши с 16%. Канадската Avalon Advanced Materials Inc, която развива проект за редки метали в Северозападните територии, нарасна с 33%. Повишение отбелязаха и акциите на по-малки канадски минни компании, като Geomega Resources Inc (12.5%), Ucore Rare Metals Inc (48%) и Commerce Resources Corp (21%).

Някои коментатори смятат, че Китай няма да посмее да спре доставките на редкоземни елементи, защото е зависима от потреблението в САЩ (тези елементи не са включени в американските тарифи). Но други отбелязват, че в последните години Китай все повече се превръща от износител в потребител на собствените си редкоземни метали.

Текстът е публикуван в брой 22/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.