НАП - българският Оксфорд

Преди пет години едно проучване показа, че възпитаниците на Оксфорд и Кеймбридж заемат между 55% и две трети от ръководните длъжности в държавните служби, съда и сигурността във Великобритания. Още по-силни са неформалните връзки на възпитаниците в корпоративния сектор. Затова и мнозина записват програмите по бизнес администрация на първо място заради мрежите от контакти, отколкото заради теоретичните познания, които получават. Така де, това е много повече практически насочена специалност, отколкото научна.

Дори най-върлите критици на тази неформална мрежа за подкрепа обаче не могат да пренебрегнат факта, че в Оксбридж (обобщаващо понятие за двата университета) преподават едни от най-великите умове.

Студентите в тези университети изчитат поне по 300 страници на седмица и това е предпоставка да излязат солидно подковани както на теория, така и с практика. Затова и решението (експериментално от тази есен) е университетите да приемат за студенти известен брой младежи от бедни семейства с по-ниски оценки от дипломите си.

Ако преместим погледа няколко хиляди километра на югоизток, ще видим, че разпределението на най-успешните професионалисти у нас е измежду поне три университета – Софийския, УНСС и според експертните специалности Техническия, Медицинския и Стопанската академия в Свищов.

Има обаче един неочакван призьор в категорията „люпилня за висши чиновници“ през последните години и това е микрокосмосът на Министерството на финансите и Националната агенция за приходите. Ето и малка селекция с впечатляващия възход на няколко висши чиновници.

Бившият шеф на НАП Бойко Атанасов стана първо заместник-министър на финансите при второто правителство на ГЕРБ, а след година и половина като зам.-председател оглави Комисията за финансов надзор. Неговата колежка и съратник през практически целия му възход Илиана Христова стигна професионалния си връх в приходната администрация начело на най-голямата териториална дирекция на НАП – тази в София, а преди повече от месец стана заместник-председател на Комисията за финансов надзор с отговорности в областта на застрахователния надзор. Другият заместник-председател на регулатора, Мария Филипова, също е бивш кадър на Министерството на финансите.

Според източници от комисията след овладяването на върховете сега и личният състав на небанковия финансов регулатор започна да се попълва с бивши служители на НАП.
Тази поредица от възходи прилича като път по вече отъпкана пътека. А такава има. По-стари кадри на финансовото министерство оглавяваха здравното и регионалното министерство, ставаха премиери. И логиката зад това е много силна – всеки болт и всяка гайка, които се купуват в тази държава, се докладват във финансите. Финансовият министър и подчинените му обработват същия обем информация, с който разполагат премиерът и президентът. Дори и класифицирана информация, в това число и разузнавателна.

Между възхода на Иван Костов, Пламен Орешарски, Владислав Горанов и Лиляна Павлова, от една страна, и новите звезди, на които обръщаме внимание, има една основна разлика. Старите бяха изградени като специалисти във финансовото министерство и възходът им беше заради това, което са. Той не зависеше от въпроса кой е министър и кой е премиер. И четиримата бяха експерти, които израстваха и се развиваха неподвластни на политическия цикъл. Новите шефове в КФН обаче, както и поне двама министри, дължат прогреса си на още нещо и това е близостта до дуото Горанов – Атанасов.

Перспективните лъвчета на финансовото министерство и НАП изграждат житейско приятелство, което ги прави неразделни и при катеренето на служебната стълбица. И когато превземат поредния пик, започват да издигат доверени личности на високи постове около себе си.

Това не е задължително лошо, но трябва да се разглежда с едно наум по няколко причини. Първо, тясната им обвързаност и лоялност към техните ракети носители може да се окаже по-силен фактор от професионалната им подготовка и да се превърне в причина за замяната им, когато покровителите си заминат. Второ, смесицата от неформални обвързаности и житейски приятелства поражда съмнения дали не са отхвърлени по-достойни кандидати. И трето, което е най-важно, ако дори само едно звено от тази верига бъде компрометирано, това ще хвърли съмнение върху всички останали. Проверките на имотното състояние на Цветан Цветанов при първия скандал с негови апартаменти от 2010 г. е само един пример.

Тогава за тях отговарят именно Бойко Атанасов и Илиана Христова, а непорочната чистота, с която бившият вътрешен министър излезе накрая, винаги ще хвърля съмнение върху качествата на проверяващите го.


Текстът е публикуван в брой 21 /2019 г. на списание "Икономист" от 31 май, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя