Застрахователите са на загуба от ГО

Въпреки промените в Кодекса за застраховането, приети през есента на миналата година, съдилища продължават да отсъждат обезщетения в размер над 5000 лева в полза на далечни роднини на загиналите в автомобилни произшествия. За това алармираха на пресконференция представители на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), посочвайки нови примери за повратно тълкуване на законодателството, което не позволява високи обезщетения, когато не става въпрос за деца, родители или съпрузи на загиналия.

"Смъртта е нещо трагично, но не трябва да служи като средство за обогатяване", коментира Светла Несторова, която е председател на асоциацията. Тя представи данни, според които браншът като цяло е на оперативна загуба (брутен технически резултат) от 212 млн. лева от бизнеса си със застраховка "Гражданска отговорност". Негативният резултат се изчислява като разлика между премийния приход, оперативните разходи и плащанията за обезщетения, като поотделно различни застрахователи може и да нямат загуба, ако са презастраховали риска, който поемат, или инвестират ефективно свободната си ликвидност. Фактът, че по този продукт секторът е на загуба, обаче е сигнал, че е нужна промяна. Асоциацията призова да се приеме методика за определяне на обезщетенията и тя да послужи като обществен договор, с който да се съгласят всички страни. В противен случай противоречивата съдебна практика и постоянно увеличаващият се размер на изплащаните обезщетения ще притискат застрахователите да повишават цената на полиците си.

За да не се стига дотам, е нает външен консултант, който проучва опита в тази област в държави като Италия, Испания, Румъния и Франция. Идната седмица резултатите трябва да се представят пред асоциацията на застрахователите, Комисията за финансов надзор и организациите на пострадали в автомобилни произшествия, а след това анализът ще послужи и като база за съставяне на национална методика.

От бранша посочиха, че скоро трябва да е готов и общият презастрахователен договор, който всички дружества, предлагащи "Гражданска отговорност", трябва да сключат с международна компания. Тя ще покрива риска от забавянето на обезщетения при причиняване на ПТП от български граждани в страни от споразумението "Зелена карта". До този ход се стига, след като някои дружества през годините бавят плащането на обезщетения за катастрофи на техни клиенти, като най-голям дял от забавянията се формира при претенции към "Лев Инс".

"Задълженията се чистят. Не знам с какъв темп, но се изчистват", обясни по този повод Константин Велев, изпълнителен директор на "Армеец".

От АБЗ се обявиха и категорично против държавата да прехвърли върху застрахователите сметката за борба с градушките, ако в същото време не се сключват земеделски застраховки. Като пример посочиха, че при общ премиен приход по имуществени застраховки от 2.1 млрд. лева за миналата година едва 16 млн. са от полици за застраховане на земеделска продукция.

Според компаниите застрахователите може да финансират борбата с градушките, но ако държавата направи задължително застраховането на земите, за чиято обработка ЕС плаща субсидии (общо 35 млн. декара в цялата страна).

Представители на застрахователните компании предупредиха държавата да не се опитва да им прехвърля отговорности на Националната здравноосигурителна каса. Браншът посочи, че животозастраховането и здравните застраховки са успешни продукти, които се радват на интерес сред клиентите им, защото се разработват на пазарен принцип, и всяко административно спускане на отговорности, което не държи сметка за пазарните реалности, само ще прехвърли проблема от държавата към застрахователите, но няма да го реши.

Текстът е публикуван в брой 21/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.