Шофьорските изпити на политиците

Пакетът „Мобилност I“ почти сигурно няма да бъде приет окончателно от този състав на Европейския парламент. Интерпретациите варират от победа за България, която е против предложението, до отлагане на неизбежното. Сагата с пакета, известен и като „Макрон“, на името на френския президент, който е негов основен двигател, се развива от повече от година и половина и беляза целия мандат на българското председателство на Съвета на ЕС. Но за проблемите, които очакват българския бизнес, се знаеше още от преди повече от две години, когато предложенията бяха внесени за разглеждане. Трите най-важни текста от общо над 2000 промени, които пряко засягат българските транспортни компании, са свързани с изискванията на шофьорите да се плащат командировъчни в размер, съответстващ на заплатите в страните, където те извършват превози, провеждане на седмичните 45-часови почивки извън кабините на камиона, както и връщането на машините в страната на домуване веднъж на 4 седмици. Последното изглежда като най-голямата заплаха за родните превозвачи, защото означава, че ще трябва да „търкалят“ празни камиони из континента, което ще ги направи неконкурентни.

Поводите за триумф са прибързани, защото на първо четене текстовете минаха с огромна подкрепа и само процедурните подробности водят до отлагането. Опитът е показал, че ако Германия и Франция са на едно мнение, както изглежда в случая с пакета „Мобилност“, то няма как да се случи нещо различно. Това означава, че България трябва да започне още отсега да преговаря и да се пазари, за да може да изтъргува отпадането на притеснителните текстове. И ако разбере, че не може да се пребори за всичко, да си избере най-важното, например отпадане на задължителното връщане на камиона в страната на регистрация.

Това, което съпътстваше цялата процедура, бе удивителното единомислие на цялата политическа класа по въпроса за защитата на транспортния сектор. Представители на враждуващи фракции се обединиха на национален принцип, загърбвайки решенията на политическите си семейства. Евродепутати спяха в камионите, в знак на съпричастност към проблемите на бранша. Изявени скептици по отношение на климатичните промени се гневяха, че празните ТИР-ове ще замърсяват околната среда. Известният с премереното си поведение министър на транспорта Росен Желязков „беснееше“ на площадите, протестирайки рамо до рамо с шофьорите. Проблемът с новите норми се превърна в национална кауза, а големите превозвачи показаха „мускули“ и чувство за трансгранично сътрудничество, провеждайки заедно със свои колеги от Румъния, Полша и други държави протести в Брюксел и Страсбург. Кулминацията на тяхното недоволство беше на 4 април, когато в Пловдив запалиха камион, облепен с надписи срещу пакета „Макрон“ – крайна постъпка, напомняща вандализма на „жълтите жилетки“, които палят автомобили и чупят витрини на магазини в Париж.

Дотук добре, както казал падащият от осемнадесетия етаж, минавайки покрай десетия. Пред политиците и автомобилният сектор обаче има няколко предизвикателства. На първо място са предстоящите евроизбори, като очакванията са, че „националната кауза“ бързо ще се разпадне. Загатна го евродепутатът от БСП Момчил Неков, който във вторник в предаването „Референдум“ на БНТ не пропусна да отбележи, че българското правителство е пропуснало да преговаря по досието „Мобилност“ още при внасянето му. Така че по време на предизборната кампания може да се очаква доста сериозна размяна на обвинения в тази посока. С голяма доза сигурност ще се наблюдава мерене на приноса, което ще заличи чувството за общи действия. Само по себе си това не е непременно негативно. Но е възможно да отнеме от ресурса на управляващите, които са притиснати и от Апартаментгейт, да започнат преговорите за спорните текстове от пакета още отсега.

Другото, непосредствено предизвикателство пред тях е да успеят да убедят същия този автомобилен сектор, че мислят за него и у дома. А това ще е много трудно, както стана ясно при представянето на тарифите за тол системата за таксуване на камионите на база на изминатото разстояние по републиканската мрежа в България, които трябва да влязат в сила от 16 август. Браншовите организации дадоха ясно да се разбере, че това ще повиши чувствително разходите за пътни такси и вероятно ще доведе до нови прояви на недоволство и протести.

Представеният миналата седмица проект за такси от регионалния министър Петя Аврамова, подготвен от консултанта по въвеждане на тол системата – Световната банка, среща съпротивата на всички обединения от автомобилния транспорт. Според сметките на превозвачи за някои категории камиони те ще се увеличат десетки пъти в сравнение с това, което плащат в момента. Изчисления на Института за пазарна икономика показаха, че макар за камионите с тегло под 12 тона таксите да са по-ниски от средните в Европа, за най-тежките товарни превозни средства с тегло над 12 тона и над 4 оси те са два пъти по-високи, отколкото в Германия и 4 пъти над тези в Полша.

Регионалното министерство показа, че е готово на известни компромиси при преговорите, които предстоят, но даде ясно да се разбере, че може да се очаква единствено вътрешно разместване по тарифата. Крайната цел остава същата – да се събират около 1 млрд. лв. на година от платеното преминаване. Което означава, че евентуален спад при „тежките“ камиони ще се балансира с увеличение за по-леките. Ако нещата се развият така, най-вероятно една част от недоволни превозвачи ще бъде заменена от друга. Протести не са изключени, както и съдебни дела и фалити на малки превозвачи.

Предстои да видим дали администрацията ще вземе този шофьорски изпит, или ще го отложи във времето, както стана с пакета „Мобилност“.

Текстът е публикуван в брой 15 /2019 г. на списание "Икономист" от 12 април, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя