Ремонти в бъдеще време

Измина почти година, откакто държавата алармира, че 416 язовира се нуждаят спешно от ремонт. Ако трябва да познаете колко водоема са реновирани и посочите число, различно от нула, ще сгрешите. Единствените предприети действия в този период са „хартиени“ - през лятото на м.г. бе взето решение за създаване на специално Държавно предприятие “Управление и стопанисване на язовирите”(ДПУСЯ), което трябва да осигурява комплексно управление на язовирите – публична и частна собственост, както и бяха гласувани 500 млн. лв. за Държавната консолидационна компания (ДКК), които да се ползват за тази цел. Към днешна дата предприятието не функционира и само природата ни пази от апокалиптични инциденти.

Първите 16 язовира, които трябва да бъдат ремонтирани, са определени още на 13 юли м.г., когато Министерският съвет взема решение да увеличи капитала на ДКК с 500 млн. лв. и я нагърбва с отговорността да възлага ремонтите на язовирите. Оттогава започва и голямото чакане за структурирането на новата държавна фирма ДПУСЯ, която трябва да одобри ремонтите. Междувременно на 4 октомври м.г. списъкът с язовири е допълнен с още два водоема. И чакането отново продължава. Едва преди 10-ина дни кабинетът прие Правилника за устройство и дейността на ДПУСЯ. Това означава, че вече може да започне набирането на персонал за предприятието, което, с оглед на постигнатото досега, може да се приеме като раздвижване в положителна посока. От правилника става ясно, че поредната държавна фирма ще има изпълнителен директор, който ще си има двама заместници и общо към нея ще работят 156 човека.

Структурата ще има и 7 териториални поделения в Благоевград, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, Враца и Хасково. Източник от Министерството на икономиката заяви, че времето, необходимо за структурирането на новата администрация, ще е от 3 до 6 месеца. Този детайл подсказва с колко още най-малко ще закъснее стартът на ремонтите на водоемите.

Един от проблемите за досегашното забавяне е процесът по прехвърляне на язовири от общини към държавата. Миналото лято правителството смяташе, че този процес ще приключи за 3 месеца, т.е. до октомври 2018 г. Министерството на икономиката съобщава, че са постъпили предложения за прехвърляне на собствеността от 121 общини, като общият брой на предложените водни обекти е 2721. От ведомството уточняват, че местните администрации се отказват не само от язовири, но и от рибарници и други водоеми. Други 2779 водоеми си остават общинска собственост и местните власти не искат да ги даряват на държавата. Друг проблем пред процеса бе посочен през февруари т.г. от зам.-министъра на икономиката Лъчезар Борисов, който призна, че е спорно доколко процедурата по даряването на общинските водоеми на държавата е правно подплатена. Причината е, че Законът за общинската собственост забранява дарения на публична общинска собственост. Тогава депутати от парламентарната комисия по регионална политика обаче посочиха, че това не е проблем, защото Законът за водите регламентира това право, разписвайки процедурата, по която да става това. От Министерството на икономиката обаче смятат, че са нужни допълнителни гаранции, които ще се осигурят чрез още законодателни промени, които ще се изготвят.
Къде са водоемите, които се нуждаят от спешен ремонт

Като цяло в последните 3 години от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) идентифицираха общо 6585 язовира на територията на страната. От тях от ремонти се нуждаят 858 броя, а 416 от посочените трябва спешно да се ремонтират. От данните на ДАМТН става ясно, че най-много, 101 язовира, нуждаещи се от спешен ремонт, има в област Хасково, следва Пловдив с 99, Кърджали с 46, Стара Загора с 33, Пазарджик - 22, Търговище – 10, и Благоевград - 9.

Превантивно или предизборно?
Ремонтите на първите 18 язовира няма да стартират до края на топенето на снеговете, но със сигурност ще се споменават от кандидат-кметовете на областните центрове и в по-малките общини в предизборните им агитации на предстоящите местни избори. От списъка става ясно, че в област Благоевград ще се ремонтират яз. „Лялево дере 1“ и яз. „Сушица“. Два са избраните язовири в Софийска област - „Бели Искър” и „Джахов мост“. В област Кюстендил е яз. “Долистово”. Цели 3 язовира ще се ремонтират във Врачанско - “Три кладенци”, „Девене“ и „Лесура“. Два са избраните водоеми в област Велико Търново - яз. „Павел 1“ и яз. „Горния капчук“, в Шуменско - яз. „Дибич“, а в Добричко - яз. „Смолница 2“. Списъкът продължава с водоемите в област Бургас - „Ябълчево 2“, в Ямболско - яз. „Пчела 000004“, в Старозагорско - яз. „Априлово“, в Пловдивско - яз. „Керезлъка“, и в област Пазарджик - яз. „Дюлево 1 (Голуша)“. Вглеждане в списъка показва, че за първите ремонти са избрани области, чиито центрове се ръководят предимно от кметове на ГЕРБ. Изключение правят само Кюстендил, Пазарджик и Самоков. Точните суми на ремонтите на всеки един от тези водоеми още се пресмятат, като те финално ще бъдат гласувани от ръководството на бъдещото държавно предприятие. Управата му ще е от 7 човека, като в него ще влизат изп. директор, по един представител на Министерството на икономиката, земеделието, околната среда, регионалното ведомство и това на енергетиката. Ще има представител и на Националното сдружение на общините.

Отчет сутрин и следобед
Но докато ремонтите на най-застрашените водоеми са още в бъдеще време, от Министерството на икономиката посочиха пред “Икономист”, че изпълняват строг план за недопускане на наводнения на територията на страната. За целта на 24 януари т.г. е активиран оперативният щаб в Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН). Изпратени са предупредителни писма до областните управители на областите с доста неизправни водоеми Благоевград, Пловдив, Смолян, Хасково, Кърджали, Стара Загора, с които е наредено собствениците на язовири да регулират и поддържат водните нива до безопасна степен. Ръководството на щаба обобщава и анализира информацията за състоянието на язовирните стени и съоръженията към тях, предоставена от началниците на регионалните отдели, изготвя и предоставя два доклада дневно – в 9:30 часа и в 16:30 часа, а в случай на необходимост на всеки два часа. С повишено внимание се следяло и състоянието на язовирите с констатирани технически неизправности по стените и съоръженията към тях, както и на нуждаещите се от неотложен ремонт.
Родена в грях

Държавната консолидационна компания бе “родена в грях” по време на първия кабинет “Борисов”, по идея на бившия финансов министър Симеон Дянков през 2010 г. с цел чрез нея да се отклоняват парите от приватизация от Сребърния фонд (създаден в подкрепа на държавния пенсионен фонд). Вместо да се продават от Агенцията за приватизация, миноритарните дялове на държавни дружества бяха прехвърлени в ДКК и средствата от последващото им раздържавяване трябваше да се изплащат като дивидент на държавата. Голямото надуване на капитала на ДКК се случи през 2016 г., когато в холдинга влязоха изцяло ”Горубсо Рудозем”, „Стопански търговски комплекс”, „Тежко машиностроене”, „Булгарплодекспорт”, „Ел Би Булгарикум”, „НИТИ – Казанлък”, Държавна лаборатория „Българска роза“, Национален институт за изследване на виното и спиртните напитки, Учебно-консултантски комплекс – „Берковица”, „Летище Стара Загора”, Институт по маркетинг „Овча купел” и „Вазовски машиностроителни заводи” и др. В края на 2016 г. ДКК предизвика шумен скандал, одобрявайки продажбата на Музея на виното, въпреки че той бе част от дружество в забранителния списък за приватизация. Купувачът бе „София-БТ”, затворената фабрика от системата на „Булгартабак холдинг“, чието раздържавяване се свързва с депутата от ДПС Делян Пеевски.
В началото на 2017 г. ДКК стана собственик на завода за ремонт на авиационна техника „Авионамс“, изкупувайки целия пакет акции на стария собственик „Хедж инвестмънт България“, компания от групата на бившия банкер Цветан Василев. Сделката бе финансира с 28,9 млн. лв. заем от Българската банка за развитие, с които се покри голяма част от необслужван кредит на „Хедж” от фалиралата КТБ. Това се случи след призив на премиера Бойко Борисов държавата да си върне контрола в предприятието.В същото време от Министерството на околната среда и водите посочиха пред “Икономист”, че ведомството управлява водите на други 52 язовира, които са определени за комплексни и значими. Сумата от наличните в тях обеми към 29 март т.г. е 4 018,1 млн. куб. м и представлява 61,9% от сумата на общите им обеми. Според предназначението им тези водоеми са за питейно-битово водоснабдяване (на 73,8% от общия обем), за напояване (51,3% от общия обем), за енергетика (67,3% от общия обем). От екоминистерството ежедневно следят състоянието на язовирите и при прогноза за очакван голям приток дават предписания за контролирано освобождаване на обем чрез деривации, ВЕЦ или основен изпускател. Добрата новина е, че големите язовири са с обеми, близки до нормалните за периода, имат достатъчно количества за осигуряване на питейно-битовото водоснабдяване на населението и да се гарантира предстоящият напоителен сезон, като в същото време има достатъчно свободен обем за поемане на евентуални по-високи води от пролетното пълноводие. За благоприятната картина помага и фактът, че март се характеризира с валежи и температури под нормата. Съгласно прогнозата на НИМХ за април също се чака месечната сума на валежите средно за страната да е около и под нормата, която за равнините е между 40 и 70 л/кв. м, в планинските райони – между 60 и 100 л/кв. м.

Контрол, ама не съвсем
Всъщност, дори и след като ДПУСЯ заработи, контролът над водоемите ще остане разпокъсан в редица дружества, тъй като бъдещото държавно предприятие няма да отговаря за водоемите, които са в системата на НЕК, "Напоителни системи", "Земинвест", ВиК операторите с държавно или с държавно и общинско участие в капитала, както и за отдадените на концесия водоеми, чиято поддръжка и ремонт са ангажимент на концесионера. На практика бъдещата фирма ще управлява само язовирите, от които се отказват общините, както и тези, за които има спорове за собствеността. ДКК ще има право да ремонтира язовири – държавна или общинска собственост, които не се поддържат от собственика си. След извършването на ремонтите държавата ще си търси направените разходи от общината, която не е била добър собственик. ДКК ще може да ремонтира и язовири на НЕК, „Напоителни системи“, “Земинвест”, ВиК операторите, ако самите дружества поискат това заради липса на средства.

В зоната на здрача
Още когато се вземаше решението за новия ред за стопанисване на язовирите, бе чудно, че ДКК трябва да възлага ремонтите, тъй като е създадена със съвсем различна цел (виж карето). От икономическото министерство заявяват, че редица от язовирите нямат изрядни документи за собственост и процесът по прехвърлянето може да отнеме немалък период от време. Така се обяснява, че дейността на ДПУСЯ трябва да бъде подпомагана от още една държавна фирма в лицето на ДКК. Компанията е избрана и защото в структурата й са дружествата “Еко Антрацит” и “Еко Инженеринг РМ”, които “притежават опита и необходимия технически състав за подготовка на инженерингово-инфраструктурни проекти от подобен тип”.
Справка в Търговския регистър показва, че “Еко Антрацит” се занимава с рекултивация на стари минни терени и хвостохранилища, а “Еко Инженеринг РМ” е създадено през 1998 г. с основна задача ликвидиране на последствията от добива и преработката на уран.


Текстът е публикуван в брой 14 /2019 г. на списание "Икономист" от 5 април, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя