Какво е обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР)?ОКР се проявява чрез два основни симптома. Първият са обсесивни мисли, които често са свързани със страх, че нещо лошо ще се случи на човека с ОКР или на негови близки. Вторият е компулсивно поведение, резултат от желанието на човека да се справи с тревожността. Между двата симптома може да има връзка – ако някой се опасява, че ще се зарази от болест, може непрекъснато да мие ръцете си.
Но може и да няма – човек да си мисли, че нещо ще му се случи, ако не извърши дадено действие определен брой пъти. За целите на диагностиката обикновено се казва, че състоянието трябва да се проявява за поне част на ден и да причинява сериозен дискомфорт.
Защо изучавате сканиране на мозъка?Има хипотеза, че за ОКР са важни участващите в процеса мозъчни вериги и способността да се прекрати неподходящото поведение.
В експериментални тестове това често се измерва като задача със „стоп” – участниците трябва да натиснат бутон всеки път, когато видят определена картина на екрана, освен ако при появата й не чуят звуков сигнал. При по-стари изследвания с такъв тип задача и функционален ЯМР скенер за наблюдаване на отклонения в мозъчната активност няма категорични данни, вероятно заради ограниченото количество участници. Събрахме данни от 10 проучвания и ги подложихме на метаанализ с общо 484 участници.
Кои мозъчни мрежи са засегнати?ОКР засяга определени мозъчни вериги. Според нас основните са две. Фронто-таламо-стриаталната верига, която отговаря за навиците, е физически уголемена при ОКР и е свръхактивна, когато на пациентите бъдат показани снимки или видеозаписи, свързани със страховете им, така че това действа като педал на газта за компулсивно поведение. Втората верига е сингуло-оперкуларната, която се активира, когато трябва да си наложите по-голям самоконтрол над поведението. В нашия метаанализ открихме, че пациентите показват завишена активност във веригата, но представянето на теста с налагането на контрола се влошава. Сингуло-оперкуларната верига е като спирачка на поведението, а при пациентите с ОКР се наблюдава нейно активиране, но не и промени в поведението, каквито по принцип наблюдаваме при здрави хора.
Какво открихте за лечението на ОКР?Психотерапията е много важна за ОКР, особено познавателно-поведенческата терапия. При нея пациентите постепенно започват да се запознават с нещата, които ги плашат, и се учат, че няма да им се случи нищо лошо, макар и да имат такова усещане заради ОКР. В момента провеждаме мащабно изследване, сравняваме сканирания на мозъка преди и след лечението, за да проследим дали двете вериги се връщат към нормалното си функциониране с подобряване на състоянието на пациента. Проучва се и ефектът от повтаряща се транскраниална магнитна стимулация върху сингуло-оперкуларната верига. Сякаш този метод е доста ефективен при ОКР.
Текстът е публикуван в брой 13/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
.jpg)
