94%светло

Исторически ниско равнище на цигарите без бандерол – 6% от общото потребление през 2017 г., като само за година нивото на контрабандата е намаляло с 2 процентни пункта. Този успех на държавата потвърдиха две независими едно от друго проучвания – на изследователската компания „Нилсен“ и на Института за пазарна икономика (ИПИ), оповестени в рамките на четири дни.

Въпреки че сивият сектор е съставен както от нелегален внос, така и от незаконно производство на цигари в страната, обобщаващото понятие за нерегламентираното предлагане е „контрабанда“. За размерите ѝ се съди след проучвания по метода "празна кутия". При него се залага на проверки в битовите отпадъци на населените места, при които се съпоставя делът на кутиите цигари без бандерол. След това отношението на контрабандните кутии спрямо легално закупените се екстраполира спрямо данните за обложените цигари.

Именно като се имат наум тези условности, трябва да взимаме предвид и резултатите от проучването на изследователската компания „Нилсен“. То се поръчва от най-големите производители и вносители („Булгартабак“, Imperial Tobacco, British American Tabaco, Philip Morris, Japan Tobacco International) и сочи исторически най-ниските стойности на контрабандата от 2007 година насам. Подобни резултати, макар и с по-косвени оценки, произведе в доклада си и Институтът за пазарна икономика, четири дни преди цигареният бранш да покани на среща правителството и главния прокурор.

На обратния полюс – според двата доклада, през 2010 г. (когато акцизът беше увеличен драстично) сивият сектор на цигари е имал най-голям дял, 34,5% от потреблението. Според допусканията на „Нилсен“, като се има предвид и обемът приходи от обложени количества цигари, пропуснатите постъпления за държавата тогава са 500 млн. лв. от ДДС и още 100 млн. от акцизи.

Според проучването на Института за пазарна икономика пък загубите в пика на контрабандата достигат 800 млн.лв. Общо за първите десет години от влизането на България в ЕС пропуснатите приходи в бюджета заради контрабанда на цигари се оценяват на 3,5 милиарда лева.

Шум в статистиката
Другата условност в данните, на която се обръща внимание, е размерът на общото потребление на цигари, спрямо което се мери контрабандата.

Преди 2010 г. държавата отчиташе около 18 млрд. обложени къса цигари годишно (и средно 15% контрабанда, или още близо 2,5 млрд. къса). Само година по-късно обемът падна на 12 млрд. на светло и данни за 35% контрабанда, или общо около 20 млрд. къса обем на пазара.

Сегашните 14 млрд. обложени къса показват реално изсветляване, но заедно с обявения контрабанден дял не надхвърлят 15 млрд., което поражда и съмненията дали действително пушачите в България са намалели с близо една четвърт за шест години.

Според бившия министър на финансите Петър Чобанов изследвания по метода „празна кутия“ са добър ориентир за тенденциите на пазара, но не и точен измерител за неговото развитие. „Този тип проучвания не държат сметка за възможността потребителите на контрабандни цигари да унищожават кутиите, преди да ги изхвърлят като отпадък. Това може да изглежда и малко вероятно, но ако го изключим като вариант, ще трябва да приемем, че за едно десетилетие потреблението на цигари е спаднало с близо една четвърт, което е много сериозна промяна“, коментира той за „Икономист“.

Други експерти сочат, че изследванията обхващат само потреблението на цигари в кутии, но не и търговията с насипни цигари, в найлонови пликове.

Контрабандата днес
Интересно в последното проучване на цигарените компании е, че въпреки цялостно добрите резултати има области като Хасково (23%) и Велико Търново (16%), където контрабандата остава с високи стойности. Частично обяснение за това може да се намери във факта, че тези области са близо до границите – Хасково с Турция, а Русе и Свищов (който попада във Великотърновска област) имат пристанища на река Дунав, които осигуряват връзка с държави извън Европейския съюз. И още нещо – за Велико Търново например само едно тримесечие по-рано, през пролетта на 2017 г., контрабандата е била двойно по-малка, което показва необходимостта от постоянни и последователни усилия.

Данните сочат, че почти една трета от нелегално разпространяваните цигари са произведени в България. Най-популярната форма за пласирането им е през така наречените illicit whites марки. Това са брандове, създадени специално за черния пазар, които не се предлагат по законен начин и не се намират никъде другаде по света. „Това означава, че борбата с незаконната търговия не следва да се насочва само и единствено към опазване на границите, а и към по-ефективен контрол спрямо производството на цигари в страната“, посочват по този повод от Института за пазарна икономика.

Според експерт по борбата със сивата икономика нелегалното производство днес се концентрира основно в незаконни фабрики. Лошите практики при лицензираните производители бяха силно намалени след 2015 г., когато държавата започна да проверява активно транспортните средства, напускащи територията на фабриките.

Днешните успехи в борбата с контрабандата обаче трябва да се разглеждат и като завръщане към нормалността. В самото начало на кризата нелегалните тютюневи изделия имат малък дял от пазара, между 13 и 17%. Истинският бум на контрабандата настъпи през 2010 година, когато в сила влезе 50-процентовото увеличение на акциза по инициатива на тогавашния финансов министър Симеон Дянков в първия кабинет „Борисов“. Вдигането на ставките по-бързо от договорените с Европейската комисия стъпки удари най-сериозно именно евтините марки и тласна потребителите масово към потребление на нелегални цигари и насипен тютюн. И днешните успехи не отменят актуалността на въпроса защо трябваше да се създават условия за контрабанда.

Прогрес и хвалби
Данните за исторически ниския дял на контрабандата на цигари бяха оповестени на среща на компаниите от бранша с премиера, главния прокурор, министрите на финансите и вътрешните работи и други представители на изпълнителната власт.

„Тези резултати не би било възможно да се постигнат, ако нямаше сътрудничество между представителите на пазара, които искат да функционират в нормална среда и отговорните държавни органи“, коментира Сотир Цацаров.

Премиерът Бойко Борисов ги представи като доказателство за успешна борба с корупцията в България. „Това върви тримесечие след тримесечие. Не е кампанийно, което е най-радостно...Как може България, която има граница с държави, които не са шенгенски, не са членове на ЕС, да поддържа 6%, и в същото време кой откъдето се появи, да вика: „Ама борба с корупцията има ли?“. Има, ето я“, заяви министър-председателят.

Текстът е публикуван в брой 6/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.