Пробити акцизи

Българската акцизна централизирана информационна система (БАЦИС) и към момента не е съвсем надеждна и продължава да се ремонтира. Тя е направена така, че да няма логфайлове, т.е. да няма история кой кога влиза в нея и какво точно прави, и затова не може да се каже дали са заличавани данни, или не. Това се казва в доклада на ДАНС, която провери сигурността на системата. Той беше разсекретен на 22 януари. Според главния прокурор Сотир Цацаров тази система прилича на „водомер, през който не се знае какво минава”.

Именно това е показала проверката на прокуратурата през 2015 г., която е завършила с отказ да се образува досъдебно производство, защото в системата не са оставени следи и не може да се посочи кой е правил нарушенията. „Обвинение има, когато има извършено престъпление от конкретно лице”, коментира решението на прокурора Цацаров. Проверката на държавното обвинение е започнала по сигнал на Българската петролна и газова асоциация преди две години. После е започнала и проверка на ДАНС по искане на Агенция „Митници”, за да се установи къде са слабостите на БАЦИС и съответно те да бъдат отстранени.

На 16 ноември 2017 г. на засекретено парламентарно заседание на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика е бил представен доклад на ДАНС с девет констатации за ненадеждността на системата и за риска от пробиви. Според финансовия министър Владислав Горанов осем от недостатъците са били преодолени, работи се по деветия, който касае именно логфайловете, най-голямата слабост на системата.

Разправиите
Докладът на ДАНС от 2016 г. стана обект на разправии в понеделник на общо заседание на бюджетната и на комисията за вътрешен ред и сигурност в парламента, на което присъстваха главният прокурор Сотир Цацаров, финансовият министър Владислав Горанов, шефът на ДАНС Димитър Георгиев, вътрешният зам.-министър Красимир Ципов и шефът на Агенция „Митници” Георги Костов. Горанов и Костов обещаха до края на европредседателството ни системата да е напълно изправна. Ненадеждността на БАЦИС бе включена в мотивите на БСП за искания от нея вот на недоверие срещу правителството, с обвинението, че контрабандата съзнателно се контролира от най-високо ниво.

„Налице са технически възможности за манипулиране на компютърната система. Достъпът до системата за всички данъчни складове в страната се извършва с една парола, която може лесно да бъде дестабилизирана”, обясни депутатът от БСП Филип Попов. От БСП поискаха разследване кой е съставил техническите изисквания за програмата, така че да не се оставят следи, когато има манипулация. Според социалистите това не може да се е случило без знанието на политическото ръководство на финансовото министерство.

История на поръчката
Според доклада на ДАНС обществената поръчка за изработване на БАЦИС е спечелена през 2012 г. от „Консорциум Айдом и Ай Би Ес”. Същият е спечелил тогава и поръчката за системата „Контрол на горивата” за Националната агенция по приходите. Срокът за изпълнение на договора по поръчката на двете системи е 345 дни, като е предвиден 49 месеца гаранционен срок за поддръжка на изградения софтуер. Стойността на поръчката е 4,424 млн. лв. Тогава шеф на Агенция „Митници” е покойният Ваньо Танов, а негов пряк началник и финансов министър е Симеон Дянков.

„Нямам спомен на заседанията на комисията, която одобри поръчката, да е имало спорове за това, че липсват логфайлове”, заяви пред съвместното заседание на двете парламентарни комисии зам.-шефът на митническата агенция Борислав Борисов, който фигурира в договора като възложител. Той обеща, ако има интерес, да се извадят стенограмите от заседанието, на което са обсъждани заданието и техническите параметри на поръчката. Шефът на отдела за киберсигурност в ДАНС Николай Николов, който е извършил проверката на митниците, обаче заяви, че „ако някой е бил в състояние да пробие компютъра, от който се управлява тази система, той е бил способен на достъп до цялата система”.

За да влязат в компютрите си, митничарите ползват електронен подпис, обясни Борислав Борисов. Но най-фрапантното според ДАНС е, че след това се ползва една и съща парола за всичките 340 устройства на отделните данъчни складове. Този достъп до цялата компютърна мрежа на данъчните складове е ставал от едно звено в централното управление на митниците.

Системата е работила под операционна система Windows XP, която към 2016 г. е със спряна поддръжка от производителя поради установена невъзможност да бъде осигурена надеждна защита. На компютрите в централното митническо звено са били активни и програми Skype и ICQ, което създава рискове за неоторизиран достъп. Не са водени логфайлове за проследяване на достъпа до системата за осъществената комуникация. По време на заседанието стана ясно още, че досега са направени персонални пароли за 47 устройства, т. е. и в момента може да има пробив в останалите 293 устройства.

Основният извод на ДАНС е, че „не може еднозначно да се определи дали системата за контрол на акцизни стоки на Агенция „Митници” не е била обект на деструктивно кибервъздействие”, но че със сигурност системата е „уязвима към различни деструктивни въздействия”.

„Потвърждавам думите си от ноември 2017 г., че системата позволява манипулации, и то така, че да няма следи”, заяви пред депутатите Сотир Цацаров в отговор на опита от страна на ГЕРБ проблемът със системата да бъде омаловажен и сведен до технически. Цацаров обаче беше категоричен, че твърденията, че от системата са изчезнали трансакции за стотици милиони левове, е недоказана, защото „данни за такова твърдяно изтриване на записи не са предоставени нито пред ДАНС, нито пред прокуратурата”. На 22 януари пред bTV председателят на Българската петролна и газова асоциация Андрей Делчев заяви, че „за последните шест месеца от системата са „изчезнали” 300 000 трансакции за стотици милиони левове”.

Позицията на ГЕРБ е, че БАЦИС е увеличила значително приходите от акцизи. Финансовият министър Горанов обяви, че през 2017 г. митниците са дали спрямо 2014 г. с 6,5 млрд. повече приходи в бюджета, но не уточни дела на акцизите в тях.

Как растат приходите от акцизи
През последните години приходите от акцизи растат неравномерно, показват статистическите данни, затова е трудно да се хване определена тенденция.

Например през 2015 спрямо 2014 година има скок от 8% в събраните акцизи от Агенция „Митници“, което и досега е повод за финансовия министър Владислав Горанов да сравнява резултатите на приходните агенции с тези, постигнати при неговия предшественик Петър Чобанов. Година по-късно обаче ръстът на събираемостта в този сектор пада на 2 процентни пункта, което по-малко от икономическия ръст на страната от 3 на сто. Но ако някой си мисли, че просто е достигнат таванът, 2017-а го опровергава – приходите от акцизи до края на ноември м.г. се равняват на тези от цялата 2016-а, което дава възможност при средно добър за фиска декември ръстът отново да клони към 7-8 процентни пункта.

Текстът е публикуван в брой 4/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.