С малко, но редовно

Скромен, но сигурен. Такъв се очертава ръстът на българската хранителна индустрия през 2018 година. Очакванията на сектора са да се повтори представянето от 2017-та, когато различните му браншове отбелязаха увеличение със средно 1 – 2%. Положителната тенденция ще бъде продължена предимно заради вътрешното потребление, което ще се засилва от повишаващите се доходи. роля ще изиграят и увеличаващия се брой български продукти, патентонвани на пазара на ЕС, които индустрията очаква да стават все по-търсени и разпознаваеми.

Хранителният бранш е важен за икономиката, защото произвежда продукция за близо 9,7 млрд. лв. и дава 3,5% от общата добавена стойност в икономиката, отчита в последното си проучване анализаторската компания „ИнтелиАгро”.

Исторически погледнато, цялата хранително-вкусова индустрия е в слаб, но постоянен подем в последните 10 години. “Браншът се развива изключително успешно – увеличава производството и обемите си, като повишава стойността на продукцията. За 2018 г. очакваме растеж на сектора в порядъка на миналогодишния – с около 2 на сто”, коментира пред “Икономист” Божидар Иванов, анализатор в Центъра за икономически изследвания в селското стопанство. Той бе категоричен, че ръстът ще дойде от повишеното вътрешно потребление. “Повишените цени на тока за фирмите няма да спрат потреблението и търсенето на стоки от първа необходимост. Те обаче са в състояние да предизвикат преструктуриране на пазарните дялове на пазара, т.е. по-големите фирми, които могат да си позволят да работят с по-малка печалба, ще разширят влиянието си, докато някои от по-малките ще загубят пазарен дял”, каза още той. Сред застрашените бил секторът на хлебопроизводството, където повечето фурни работят на електричество. През декември м.г. и аграрният министър Румен Порожанов направи оптимистична прогноза за бранша, като заяви, че делът на българските храни на пазара непрекъснато се увеличава. „При млечните продукти родно производство е над 90%, а при хляба достигаме 99 на сто. Това показва, че българската храна е предпочитана“, каза той. Тази седмица Порожанов прогнозира, че цените на тока няма да се отразят на храните от първа необходимост, и припомни, че суровините за тях са субсидирани по европейските схеми.

Оптимизъм за месото

и млякото, песимизъм

за хляба

Месопреработването е сред най-оптимистичните сектори в хранителния бранш.“Надявам се да се запази темпът на пазара от 2017 година. Нужна ни е малко повече помощ да си представяме продуктите на европейските пазари, защото България вече ни е тясна. Надеждата в тази посока е, че страната ни за първи път ще бъде домакин на най-престижното изложение за храни в Европа – „Зелена седмица” в Берлин, от 18 януари”, коментира пред “Икономист” Атанас Урджанов, председател на Асоциацията на месопреработвателите. Той добави, че за утвърждаването на месните продукти на международните пазари браншът залага и на запазените с патент традиционни изделия, като луканка „Панагюрска“, филе „Елена“, „Пастърма“ говежда и др. Урджанов прогнозира, че секторът като цяло ще завърши годината с увеличение от 1%.

Птицевъдството също е в подем независимо от няколкото случая на птичи грип. Произведеното общо птиче месо през 2017 година по предварителни данни се очаква да достигне 112 000 тона, а през 2016 година е било 109 000 тона, което е ръст с 2,7%, посочиха от Съюза на птицевъдите. Очакванията са за запазване на производството и вероятен ръст с нови до 2 на сто.

Производителите на сирена и кашкавали също очакват слабо повишение. “Млекопреработката ще запази темповете на увеличение от миналата година, защото цените на суровините няма да паднат. За 2017 година секторът на млекопроизводството е на първо място в Европа по увеличение. Но това не е в резултат от появата на нови ферми в България, а защото мнозина излязоха от сивата икономика заради правилата за получаване на европейски субсидии”, коментира пред “Икономист” Димитър Зоров, собственик на мандра “Пършевица”. Новите правила изискват доказване на реализираната продукция, т.е. субсидиите се дават срещу документи за продадено мляко. Според Зоров изсветляването на сектора ще продължи и през тази година. Цените на млечните продукти не само у нас, но и в ЕС счупиха рекорди през 2017 година, особено при маслото. Главният виновник са спорните политики на ЕС, чрез които се образува изкуствен недостиг на млечни стоки (чрез субсидии), след като Русия затвори пазара си за продукти от Общността и се стигна до излишък в ЕС през 2015 и 2016 г., който срина цените.

По-песимистично настроен е секторът за производството на хляб и сладкарски изделия. “Годината за хлебопроизводители и сладкари ще бъде трудна и тежка. Към днешна дата говорим за едно драстично увеличение на цената на електрическата енергия с около 30%. Това ще увеличи себестойността на продукцията и ще ни направи неконкурентни”, коментира пред “Икономист” Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България. Тя смята, че родната продукция е заплашена и от по-ниските ставки на ДДС, които въвежда Румъния. “Там се очаква ДДС да стане 4%. На фона на това нашите фиксирани 20% вече миришат на катастрофа, а не на стабилност и предвидимост”, смята Кукушева. За разлика от млекопреработвателите, от хлебопроизводството отчитат засилване на сивия сектор. Ежедневно в България са се произвеждали около 2 млн. хляба, половината от които са „на черно“. Което при общ пазар от 1,2 млрд. лева годишно прави 600 млн. лв. в „зоната на здрача“.

Водата – първенец, бирата

залага на слънцето,

виното – на далечни пазари

Безалкохолните и нискоалкохолните напитки също чакат скромните 1,5% растеж през тази година, но различните подсектори имат различни проблеми. “Най-динамично ще расте сегментът на бутилирана вода в трите му категории - минерална, изворна и трапезна, където очакваме 3% ръст спрямо предходната година”, коментира пред “Икономист” Жана Величкова, шеф на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България. Оптимизмът ѝ е подхранен от тенденцията все повече работодатели да осигуряват на работниците си вода на работното място и заради фитнес центровете, където се генерират все повече продажби. В страната през м.г. са произведени над 540 млн. литра бутилирана вода, заедно с газираната. Като тенденции през 2018 г. се очаква намаляване на съдържанието на калории и добавена захар в безалкохолните напитки.

Бирата традиционно залага на слънцето. “Предварителните данни за 2017 г. показват, че нивата на бирения пазар в обем и стойност вероятно ще са малко по-ниски в сравнение с предходните две години. През миналата година имаше слаб спад в продажбите на бира през пиковите за индустрията летни месеци, което явно ще даде отражение върху годишните резултати на компаниите“, коментира пред “Икономист” Ивана Радомирова, изп. директор на Съюза на пивоварите в България. В същото време се подържат високи нива на основни показатели за растеж като производство, консумация на глава от населението и други, което дава индикации, че пазарът все повече се насища, обяснява тя. „Това ни прави предпазливи по отношение на прогнозите за нивата на продажбите през 2018 г.”, коментира още Ивана Радомирова.

Независимо от по-слабата реколта от грозде миналата есен, през 2018 година българските изби се очаква да произведат около 140 млн. литра вино, което е на нивото от 2017 г. Браншът очаква прилаганите вече 2 години програми за промоция на вина за далечните пазари на САЩ, Япония и Китай да дадат по-големи резултати и експортът към тези страни да нарасне, посочиха от Националната лозаро-винарска камара.

Предизвикателството

Най-голямото предизвикателство за всички фирми от хранителния бранш е приемането на чисто новия Закон за храните, който бе подготвен още в края на мандата на втория кабинет “Борисов”. В момента нормата буксува заради спор между операторите на минерални води. Едната от спорещите страни – Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България, твърди, че новите норми ще обрекат цялата индустрия на нестабилност, правен хаос и унищожаване на утвърдени марки на пазара. Причината е, че ще се позволи едно находище да се използва от много оператори на минерална вода и има риск те да я предлагат под една марка. Другата браншова структура – Съюзът на безалкохолната промишленост в България, контрира, че нищо такова няма да се случи, и настоява за изписване на имената на изворите върху бутилките, а не на марките на компаниите.

За хлебопроизводители и сладкари новият закон е възможност за намаляване на сивия сектор. В него е заложено камионите за превоз на изделията да се регистрират пред Агенцията по храните, а дистрибуторите да са вписани в публичен регистър.

Асоциацията на месопреработвателите вижда шанс в закона за ръст на продажбите на свежо месо заради въвежданите от него отделни рафтове за охладено месо, което трудно би могло да бъде внос. Млекопреработвателите очакват завишени санкции от новия закон за храните, особено за фирми, мамещи с растителни мазнини и представящи ги за млечни стоки. „Добра практика са законовите стимули да се купуват истински млечни стоки по стандарт, които са задължителни за детски градини и училища”, коментира пред “Икономист” Симеон Присадашки от фирма “Жоси”.

По време на българското председателство на Съвета на ЕС специално за пивоварния сектор е важно как ще продължи дебатът за етикетирането на списъка на съставките и обявяването на хранителната стойност на алкохолните напитки, съгласно Регламент 1169/2011. В момента това не е задължително, но българските производители не са притеснени, защото вече доброволно спазват нормата, коментира Ивана Радомирова. Националната лозаро-винарска камара очаква промени в закони за утвърждаване на българските вина под общ бранд, особено при представянето им на международни пазари. Идеите са той да се казва Wines of Bulgaria.

Големият проблем

Кадрите се оказват най-тежкият проблем за всички подбраншове на хранителната индустрия. Колбасарските фирми посочват, че техникумите са малко. “Много малко хора искат да учат в професионалните училища, защото не им се работи на студено – 12-градусова температура и мокро. Повечето фирми сами си обучават кадрите”, посочи Атанас Урджанов. “Не повече от 10% от завършилите Висшия институт за хранително-вкусова индустрия започват работа по специалността, което е голямата трагедия. Трудно може да си позволим заплата от 2000 – 3000 евро, колкото се дават за този труд в ЕС, и специалистите нормално търсят тези стойности и у нас”, посочи Симеон Присадашки от фирма “Жоси”. В хлебопроизводството и сладкарството проблемът също е крещящ. “Нашето предложение е да се въведе правилото, щом някой е учил в субсидиран от държавата ВУЗ, то той да има задължителна реализация 3 години по специалността”, каза Мариана Кукушева. В безалкохолната индустрия също откроиха като проблем недостига на кадри. “Имаме проблеми с кадрите особено във фабриките в региони с безработица над средната. Това са обикновено компаниите, които бутилират натурални води, поради разположението им високо в планината, но имаме дефицит на кадри за производство и в населени места като София, Пловдив и други големи градове. Затова обикаляме средните и професионалните училища в Северозападна България, за да можем да предложим познания на децата за това, колко е интересно и атрактивно да се работи в производствената сфера”, посочи Жана Величкова.