Болестта на Паркинсон е прогресиращо дегенеративно заболяване, което атакува група нервни клетки в мозъка, известни като допаминергичните неврони (DA). Те произвеждат допамин – жизненоважен невротрансмитер, който пренася сигнали към части от мозъка, контролиращи движението. С развитието на болестта се поразяват все повече неврони и заболелите започват да страдат от тремор в крайниците, нарушения в говора и проблеми с равновесието.
Но екип от университета в Киото, Япония, е успял да използва препрограмирани човешки клетки, за да възстанови мозъчните функции при дългоопашати макаци, страдащи от симптоми като при болест на Паркинсон. Учените се надяват до една година да започнат и клинични изпитания върху хора.
Изследователите успели да създадат функциониращи DA неврони, като използвали индуцирани плурипотентни стволови клетки (iPS) – такива, които се получават при „препрограмиране” на клетки от кожа или кръв към ембрионалното им състояние, което позволява те да се развият във всеки един вид човешка клетка.
Учените създали DA неврони от четирима души без болест на Паркинсон и от трима заболели и ги инжектирали в мозъка на седем различни маймуни. Всички животни показали забележимо подобрение в движенията си. Резултатите обаче зависят от качеството на имплантираните клетки, а не от количеството, както често става при терапии със столови клетки.
„Създадохме DA неврони от различни iPS клетъчни линии. Някои бяха от iPS клетки от здрави донори, а други от пациенти с болест на Паркинсон – разказва изследователят д-р Тецухиро Кикучи. – Открихме, че качеството на донорните клетки е от голямо значение за оцеляването на DA невроните.”
На маймуните били дадени медикаменти, за да не се допусне имунната им система да отхвърли новите клетки. След това те били наблюдавани в продължение на две години, като през този период не са се проявявали проблеми.
Екипът се надява, че до края на 2018 година ще може да започне да набира пациенти за тази терапия с iPS клетки.
„Новите клетки не просто оцеляха и бяха откривани при следващите дисекции, но и се интегрираха в съществуващата невронна мрежа – функционираха като нормални допаминергични мозъчни клетки и позволиха постепенно подобряване на движенията на маймуните в период от 12 месеца.
Това е обещаващо качествено изследване, като заключенията са подкрепени от солидни данни, събрани от различни източници, включително поведенчески, сканиране на мозъка и хистологичен анализ. Но пред екипа предстоят още много предизвикателства. Трябва да разберем дали новите трансплантирани клетки ще бъдат застигнати от съдбата на оригиналните клетки, които са загинали.
Болестта на Паркинсон поразява и други видове мозъчни клетки и е необходима още работа, за да се справим със симптомите на състоянието, които не се дължат на липсата на допамин.
Проф. Декстър е заместник-директор по изследователската част на дружеството „Паркинсон”, Великобритания
Текстът е публикуван в брой 47/2017 г. на списание "Икономист" от 24 ноември, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
.jpg)
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
