Сбогом, "Ямайка"

Малко преди полунощ в неделя лидерът на Свободната демократическа партия (СДП) Кристиан Линднер неочаквано напусна преговорите за съставяне на ново правителство на Германия, с което на практика сложи край на възможността за договаряне на коалиция, в която да влизат още Християндемократическият съюз (ХДС) на канцлера Ангела Меркел, сестринската му партия Християнсоциален съюз (ХСС) и „Зелените“. Така коалиция „Ямайка“ (по цветовете на четирите партии) стана неизпълнима, защото Линднер каза, че е „по-добре да не си в управлението, отколкото да управляваш грешно”.

Защо не се разбраха

СДП, която е с либерални възгледи за икономиката, не можа да се разбере по няколко теми с останалите, особено със „Зелените“. Свободните демократи настояваха за по-малко публични разходи и намаляване на данъчната тежест, но получиха отказ. Същото се отнася и за другия голям препъникамък – миграцията, където те искат приемането на специално законодателство за ограничаване на приема на бежанци, а другите партии смятат интеграционният процес да продължи, както досега. Не на последно място, за решението им повлия и настояването на „Зелените“ за по-строги екоизисквания в енергетиката, които биха ощетили бизнеса. От своя страна „Зелените“ също се оплакаха, че са достигнали много „червени линии“ при преговорите, а участващият в тях Роберт Хабек е цитиран от „Дойче Веле“ да ги описва с думите : „Това беше безкраен психотерор”. Още в понеделник сутринта президентът на страната Франк-Валтер Щайнмайер призова партиите да преосмислят още веднъж поведението си, като дори намекна за нова „голяма коалиция“. Следващите часове всички играчи на политическия терен дадоха да се разбере, че продължение на сегашната коалиция между ХДС/ХСС и социалдемократическата партия (ГСП) няма да има, а възкресение на „Ямайка“ - невъзможно заради непреклонната позиция на СДП.

В криза ли е демокрацията

Въпреки че причини сериозно главоболие на Меркел, провалът на преговорите е знак, че демокрацията в Германия работи както трябва, пише в свой анализ The Economist. Обществото стана по-плуралистично – системата вкара повече партии в парламента (на последните избори влязоха 7 формации), които да представляват това разнообразие. Специфичните обстоятелства на настоящата безизходица допълнително опровергават идеята, че демокрацията е в криза. Това, че няма да има нова „голяма коалиция“, не е непременно лошо. В Австрия, където това е нормална практика от десетилетия, правителствата са закостенели и политиката е засегната от крайнодесния екстремизъм.

Атмосферата на преговорите показа лични сблъсъци и недоверие след продължилите над месец преговори. Но е много по-добре това да се разбере сега, отколкото в първите месеци на едно ново управление. Струва си да се отбележи и че сблъсъкът оборва популистките твърдения, че традиционните партии в Германия не се различават идеологически много една от друга.

Какви са възможните изходи

Пред страната има две възможности за изход, като и двете изглеждат работещи. Правителство на малцинството, което Меркел обяви, че не иска, би било сравнително стабилно, след като веднъж встъпи в длъжност. Канцлерът не може да бъде лесно освободен от Бундестага, който пък не може да се разпусне без одобрението на канцлера. Както ГСП, така и СДП обявиха, че ще подкрепят конструктивно такова правителство при отделни гласувания. Това ще бъде нещо ново за германската политика на федерално ниво, с изключение на няколко кратки периода, но работеше доста успешно в най-голямата провинция на страната Северен Рейн-Вестфалия от 2010 г. до 2012 г. Тогава се прокараха реформи в образованието и бяха подобрени публичните финанси. Меркел като прагматичен политик и опитен преговарящ би могла да пренесе това и в Берлин.

Другият път води до нови избори, което е предпочитаният от нея вариант. Предварителните проучвания, направени във вторник, предполагат, че гласоподавателите може да накажат СДП за напускането на преговорите. Те може дори да упълномощят партиите да преминат през трудните изпитания, като бъдещето на еврозоната, което не бе артикулирано във вялата предизборна кампания през лятото. Най-лошият сценарий за мнозина в Европа ще бъде, ако Меркел бъде принудена да напусне политиката преди изборите. Това несъмнено ще бъде драматичен момент, но на практика само ще ускори процесите, които се задават на хоризонта. Германски наблюдатели обявиха залеза на канцлера далеч преди неделя вечер.

Решаването на настоящата ситуация може да отнеме няколко месеца. Но през този период няма основания да се говори за управленска криза. Правителството на коалицията между ХДС/ХСС и ГСП работи безпроблемно. Повечето дейности за нормалното функциониране на страната (училища, инфраструктура, полиция) се осигуряват от федералните провинции или общините. Не трябва да се забравя, че легитимността на Меркел е безспорна – тя остава вторият най-популярен политик в Германия след президента на Бундестага Волфганг Шойбле. Последното социологическо проучване показа, че 58% от гласоподавателите искат тя да остане канцлер. А позициите ѝ вътре в ХДС укрепнаха, ако въобще можем да говорим, че са били разклащани.

Всичко това обяснява защо индексът на фондовата борса във Франкфурт DAX нарасна във вторник и сряда и защо медиите в страната са оптимистично настроени. „Можем да се справим с малко несигурност”, казва коментарът на „Шпигел“; „Национална криза? Едва ли”, закачливо пише „Цайт“; „Силата е в катаклизма”, започва предпазливо оптимистичен коментар във „Велт“ (заменяйки думите на Меркел „Силата се крие в спокойствието”). По думите на Шойбле, който не е известен с прекален ентусиазъм, Германия е изправена пред тест, а не пред криза.

Как ще се отрази на Европа

Безспорно една Германия, съсредоточена върху вътрешната политика за няколко месеца, е лош вариант за Европа. Продължителният процес на формиране на правителството в Берлин ограничава възможностите за намеса през изключително важната 2018 г., когато ще се вземат решения за бъдещето на ЕС и еврозоната. Реформите на валутния съюз, общите мерки за миграционната криза и Brexit ще бъдат включени в дневния ред на срещата на върха през следващия месец в Брюксел, а президентът на Европейския съвет Доналд Туск иска сделка за продължаване на интеграцията в еврозоната до юни.

Но вземайки предвид това, някой може да преувеличи желанието на Германия да действа по тези въпроси, дори и да имаше избрано правителство. Ако погледнем приоритетите на срещата на върха, ще установим, че Меркел отдавна е скептично настроена към интеграцията в еврозоната, поискана от френския президент Еманюел Макрон, предпазлива към грандиозните планове за преосмисляне на граничния режим на ЕС и безразлична към Brexit. Едва ли би имало промяна в немската позиция по тези въпроси, дори и да беше съставена коалиция.

Това говори колко простовато е твърдението, че Германия е в беда, което почива на допускането, че просперитетът на страната е плод на амбициозно и дори хиперактивно лидерство. Това не само изкривява представата за динамиката и визията на германската политическа класа, но и пренебрегва фундаментите, върху които е изграден успехът на страната. Настоящата несигурност може да продължи известно време. Но също така ще илюстрира ефективното функциониране на една сложна конституционна демокрация в една успешна страна, за чиито проблеми много други биха могли само да мечтаят.

Текстът е публикуван в брой 47/2017 г. на списание "Икономист" от 24 ноември, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.