Бунт на масите или предзнаменование за Европа

Проф. Татяна Дронзина, политолог от СУ

Референдумът за независимост на Каталуния, изглежда, беше изненада само за испанския премиер Мариано Рахой. Всички, които наблюдават процесите на развитието на тамошния национализъм, бяха наясно, че нещата могат да станат неконтролируеми.

Първият въпрос, налагащ се от само себе си, е какъв е източникът на усещането за уникална каталунска идентичност, желаеща да се реализира единствено в самостоятелна държава. Като оставим настрана драматичната история на тази област, трябва да припомним един неоспорим факт: по времето на франкизма каталунската буржоазия направи добра сделка с централната власт, като през цялото време ѝ продаваше социален мир и стабилност срещу повече инвестиции. Такъв е и баският случай. Затова страната на баските и Каталуния днес са сред най-развитите региони на Испания, което силно допринесе за формирането на самосъзнание за тяхната изключителност. И за усещането, че дават повече, отколкото получават. Но това, разбира се, е само основата. След Франко се случиха доста събития – просто фактурата за плащане на старите дългове дойде с тридесетина години закъснение.

Едно от големите постижения на испанския преход беше неговият мирен характер и конституцията от 1978 г. Тя даде широки пълномощия на 17-те автономни области и практически установи федерално управление, без да упоменава това – но две години след смъртта на Франсиско Франко и три години преди военния преврат от 1981 г. въпросът за отношенията между центъра и автономиите просто не стоеше на дневен ред. Този конституционен вакуум е един от факторите, които лежат в основата на днешната криза.

Вторият е свързан с безотговорното поведение на големите партии – социалистите и Народната партия, чиито правителства в продължение на години правеха безпринципни пактове с периферните национализми в името на укрепването на собствените си властови позиции. Това – в перспектива – направи Испания техен заложник.

Третият фактор има отношение към промените в статутите – регионалните конституции, които по времето на правителството на Хосе Сапатеро през 2006-а бяха трансформирани до степен да си противоречат една с друга и които дадоха огромни пълномощия на областите.

И най-сетне широката автономия, включително в сферата на образованието, доведе до това, че днес децата изучават история по 17 различни учебника и в съзнанието им живеят 17 различни Испании. Израсна поколение със 17 различни родини, като общото между тях е само името.

Горещият октомври на 2017
Той започна с референдума за независимост, свикан от регионалното правителство на Каталуния и обявен за незаконен от върховния конституционен съд на Испания. Правителството на Рахой се държеше така, сякаш той няма да се случи, макар че седмица преди това изпрати в областта значителни полицейски сили. Референдумът, от организационна гледна точка, беше фарс. Нямаше избирателни списъци, нито законно напечатани бюлетини – по едно време Женералитатът посъветва избирателите да си разпечатат такива на домашните принтери. Така или иначе 90% от гласувалите бяха за независимостта. Този ден каталунското регионално правителство беше основно заето с пиар дейности – публикуваха се снимки на окървавени хора, носеха се съобщения за 900 ранени, преминали през каталунските поликлиники, и пр. Това предизвика първоначална симпатия сред европейското обществено мнение. Но това се оказа показна акция. В крайна сметка хоспитализираните бяха 4, като най-тежко пострадалият имаше насинено око, а емблематичните снимки с наранени лица се оказаха дигитален монтаж – испанските медии изнесоха документални доказателства за това. Наяве започна да излиза и насилието, генерирано от привърженици на независимостта в изборния ден.

Не може да се отрече, че гражданската мобилизация беше огромна. Но не само от страна на индeпендистите. Само седмица по-късно на улиците излезе другата Барселона – оная, която не поддържа едностранното отделяне въпреки националистическите си нагласи. И тя не беше по-малобройна.

Броени дни след това Пучдемон прочете пред каталунския парламент Декларацията за независимост, която обаче не беше гласувана. Повечето испанци така и не разбраха случило ли се е едностранното обявяване на независимостта, или не. На сутринта вестниците осъмнаха със заглавия, че Рахой задава същия въпрос.

Като говорим за Рахой, който за времето на управлението си успя да извади Испания от кризата, като повиши по впечатляващ начин нейните макроикономически показатели, трябва да кажем, че той успя да изнерви испанците с мудните си действия, въпреки че на два пъти получи безусловната подкрепа на краля дон Фелипе Шести. В редиците на изнервените се оказаха и политическите му противници, и политическите му съюзници от настоящето и близкото минало. Предишният премиер от Народната партия Хосе Мария Аснар го обвини в нежелание и неумение да поема отговорност, а вицепремиерът от социалистическото правителство на харизматичния Фелипе Гонсалес от 1982 до 1991 година, Алфонсо Герра, рязко го разкритикува, като заяви, че Рахой проявява пълна неспособност да се вземат решения и че не му е необходима подкрепата на другите партии, за да приложи член 155, след като има мнозинство в парламента.

Член 155
Член 155 стана основната тема в испанския политически дневен ред за целия октомври. Въпреки че съществува в испанската конституция и е пряко заимстван от германската, до 28 октомври той никога не бе прилаган на практика, затова и активирането му будеше основателни безпокойства както в правителството, така и в гражданското общество. Той раздели политическите сили, като в крайна сметка за неговото активиране се оказаха Народната партия, социалистите – с уговорка, че ще бъде създадена комисия за обсъждане на конституцията и "Сиудаданос", които от самото начало го подкрепяха безрезервно. Освен националистическите партии против него се обявиха антикапиталистите от друга парламентарно представена лява партия – "Подемос", които обаче вчера бяха заклеймени от лидера на партията. Условието към каталунския премиер Карлес Пучдемон беше да суспендира декларацията за независимост и „да се върне към законността и конституционализма".

За жалост, Пучдемон не се възползва от нито една от многобройните възможности. Подложен на натиск от CUP и другите шумни индепендистки партии, при неясната позиция на формированието на г-жа Ада Калау, кметица на Барселона, той отмени обещанието, че ще се яви пред сената, което даваше до последния момент. И тъй като това не се случи, след одобрението на горната камара на парламента испанското правителство стартира прилагането на член 155 от конституцията, като назначи за министър на Каталуния вицепремиера Сорая Санц де Сантамария и уволни регионалния президент и правителство. Председателят на каталунския парламент г-жа Фаркадел на свой ред дискретно разпусна регионалния законодателен орган.

Кого подкрепя Европа
Европейският съюз подкрепи безусловно правителството на Мариано Рахой, очевидно боейки се от взрива на индепендистки движения в други краища на континента. Той заяви, че това е вътрешна работа на Испания и че няма да приеме ролята на посредник в този конфликт при никакви обстоятелства, каквото беше искането на индепендистите. Същото направиха и страните членки – Франция заяви на три пъти позицията си, Великобритания и Германия не оставиха място за съмнение. На срещата на върха Рахой успя да предотврати включването на Каталуния в европейския дневен ред и с това попари надеждите на каталунските индепендисти за посредничество на Съюза. САЩ, Китай и Ватикана също изразиха подкрепата си за централното правителство. По-особена е позицията на Белгия, но това е обяснимо, като се има предвид, че коалиционен партньор в управлението е Неофламандският съюз, чиято програма предвижда мирно отделяне на Фландрия.

Фабриката за митове
Покрай каталунския въпрос фабриката за политически митове в страната и извън нея заработи с пълна сила. Един от тези митове сравнява едностранното обявяване на независимостта на Каталуния с Brexit – сравнение, което няма никакво основание, доколкото едва ли има по-големи европеисти в Испания от каталунците. Никоя влиятелна политическа сила там не е оставяла съмнение за проевропейската си ориентация. Друг мит, силно подкрепян от Русия, свърза каталунския референдум с този на кюрдите. Техен говорител реагира почти веднага, като заяви, че ако кюрдите живееха в страна от ЕС, никога нямаше да се борят за отделяне.

И най-сетне, развихриха се страсти, че референдумът в Каталуния ще има ефекта на доминото за области като Фландрия, Падания, Корсика и Южен Тирол. Такива нагласи сред част от населението на съответните области съществуват – национализмът и индепендизмът продължават да бъдат заплаха за сигурността на Европа. Ломбардия обаче поиска повече автономия с намерение да привлече повече инвестиции, но не и отделяне от Италия. А в днешните социални промени икономическият фактор е един от най-важните – при едностранното обявяване на независимостта на Каталуния испанският индекс Ипекс буквално потъна, а стотици фирми, които произвеждат повече от половината от националния брутен вътрешен продукт, изтекоха навън. Трябва да признаем, че в бунта на масите, за който говореше преди близо век испанският философ Хосе Ортега и Гасет, днес борсите, парите и акциите са толкова важни, колкото лидерите и идеологиите. А може би са по-важни от тях.

Разделени на две
На 29 октомври излязоха резултатите от социологическо изследване за един от най-големите испански ежедневници, "Ел Мундо". На въпроса „Трябваше ли да се разреши провеждането на референдума от 1 октомври“ 56,7% от каталунците отговарят положително и 38,2% – отрицателно. За останалата част на Испания резултатите са съответно 28,6% и 67,1%. Само 29 на сто от респондентите в областта смятат, че регионалното правителство е действало законно в опита за отделяне, докато 58% мислят обратното. Сондажът показва, че ако автономните избори в Каталуния са утре, то индепендистите биха загубили абсолютното си мнозинство. Те биха спечелили 65 депутатски места, с три по-малко от необходимите 68 за абсолютно мнозинство, и със седем по-малко, отколкото имат в момента. CUP би загубила 2 процентни пункта от влиянието си. Като цяло индепендистите губят 5 пункта, а партиите, подкрепили прилагането на член 155, печелят 4,8. В проценти това означава, че индепендистите все пак ще съхранят мнозинството си, но то няма да е абсолютно – 47,7%. Партиите, подкрепили чл. 155, ще останат с 43,3% от гласовете.

Но каквито и да са резултатите от изборите на 21 декември, които Рахой назначи, различията между каталунците и останалата част на страната остават.

Текстът е публикуван в брой 44/2017 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.