Catalexit се срина, сепаратизмът остана

Евгений Дончев

Не, Карлес Пучдемон не става за лидер. Най-напред прочете декларация за независимостта на Каталуния, но я замрази. После я обяви, а когато Мадрид се позова на чл. 155 от конституцията за отмяна на автономията на областта и пое пряко управлението ѝ, той дезертира в Брюксел, като „повечето политици ренегати“, както го окачестви "Вашингтон Пост". Пучдемон и редица от министрите му са обвинени в подстрекаване на бунт и нарушение на държавния суверенитет и могат да отнесат до 30 години затвор.

Макар че собствената му хазартна игра изглежда все повече като провал, създалото се напрежение няма да спадне скоро. Запазващите се разделения повдигат ключови въпроси за Европейския съюз в период на нарастващ национализъм на континента. Неотдавнашните референдуми за по-голяма автономия на Ломбардия и Венето показаха, че също като Каталуния, и тези богати италиански региони не искат да хранят с данъците си Рим.

„Европейският съюз е политически и интелектуално неподготвен за криза в Испания, писа колумнистът на "Файненшъл Таймс" Гидиън Рахман. - Европейският проект се основава на идеята, че ЕС е "сигурно пространство" за либералните ценности. След като една страна влезе в клуба, предполага се, че е оставила зад вратата старите си конфликти, независимо дали са вътрешни, или международни."

Това е особено вярно за Испания, която излезе от десетилетия на диктатура и нейният домашен опит с фашизма "я направи по-имунизирана срещу ксенофобския популизъм, който се прояви на неотдавнашните избори в страни като Франция, Холандия и Великобритания", добавя "Вашингтон Пост". Но дори и това може да се промени, след като каталунската криза предизвика в някои области възраждането на реакционен десен национализъм. С разрастването на враждебните настроения перспективата за по-нататъшен хаос остава.

Гидиън Рахман смята, че каталунският вот за независимост демонстрира как традиционните теми за нацията и суверенитета все още могат да пуснат кръв на модерна Европа: "Освен това има вероятност кризата да доведе до изблик на насилие между централното правителство в Мадрид и подкрепящите независимостта сили в Каталуния. А това може да бъде предизвикателство към традиционния статус на Испания като отличен пример за ползите от европейския проект".

И все пак дезертирането на Пучдемон в Брюксел постигна нещо – то вкара таралеж в гащите на белгийската политическа класа, като извади на показ разделенията в управляващата коалиция. Френскоговорещият либерален белгийски премиер Шарл Мишел нямаше време за каталунеца, докато фламандските му националистически партньори проявиха големи симпатии към него. Защо ли? Защото и тяхната богата като Каталуния област иска да се цепи от по-бедните франкофони. „Ние наистина не трябва да си внасяме испанските проблеми", заяви пред "Политико" белгийски правителствен представител. А Пучдемон, който отрече да е отишъл в Белгия да иска политическо убежище (заедно с петима от министрите си), посочи, че е там, защото това е столицата на Европа: "Това е европейски проблем и искам Европа да реагира".

Ами тя вече реагира – след като Брюксел си зарови главата като щраус в пясъка при обявяването на резултатите от референдума, миналата седмица нито една членка не призна каталунската независимост. И САЩ не я признаха, както и Китай, и Ватиканът.

Друга последица от действията на Карлес Пучдемон са насрочените за 21 декември предсрочни избори за каталунски парламент. Тогава най-вероятно ще гласуват и онези жители, които не участваха в референдума на 1 октомври – 57%. И вероятността да си изберат за премиер човек с държавническо мислене е по-голяма.

Текстът е публикуван в брой 44/2017 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.