С изтребителите – като с линейките

Веселин Стойнев, редактор в "Икономист"

Шепа офицери от ключовата ни авиобаза "Граф Игнатиево" отказаха да извършат тренировъчни полети във вторник и това се превърна във водещата новина на деня, а цялата йерархия на военното и цивилното ръководство на отбраната преживя силен трус от горе до долу. И има защо. За пръв път български офицери протестират, преодолявайки забраната за това с правото да откажат да летят, ако не се чувстват уверени.

Демонстрацията на пилотите предизвика разтърсващ ефект, защото оголи до кокал безкрайното протакане на проблема с модернизацията на изтребителната авиация, което влиза във все нови и нови спирали. Концепцията за пореден път е сменена в последните месеци и сега ще се върви паралелно хем към поддръжка и осъвременяване на старите "МиГ-29", хем към придобиване на нов тип и ново производство боен самолет.

Конкурсът за който пък бе върнат в първоначална фаза, което отлага приключването му с още около година. А почти всички от ремонтираните в Русия 10 двигателя на "МиГ-29" са без технически документи за пригодност. Няма и смазочни масла нито за разконсервацията им, нито за функционирането на летящите 7 "МиГ"-а. Министерството на отбраната е пуснало обществена поръчка за масла, но кога ли тя ще бъде изпълнена и дали ведомството не е закъсняло с нея? Отпуснаха се – по спешност, все едно сме във война – и 20 млн. лв. за авиационно гориво, което щяло да стигне до идната есен. В тази ситуация пилотите едва си докарват по 30 летателни часа на година, докато натовският стандарт е 180 часа. Така не само техниката, но и личният състав е обречен на деградация.

Всички тези проблеми присъстват отдавна в медиите, а политиците не слизат от екран да обещават разрешаването им. Когато обаче за пръв път се стигна до колективно действие именно от тези, които са най-потърпевши от нерешаването им, властта от раз се оказа разобличена като част от проблемите, а не от решенията. Затова трябваше светкавично да овладее положението. Военният министър Красимир Каракачанов първоначално заяви, че не приема бунтове и стачки в армията и че някой изкуствено създава напрежение. По-късно през деня нарече случилото се "недоразумение, раздухано от медиите". На следващия ден пък предшественикът му Николай Ненчев заяви, че ситуацията прилича на „пълзящ държавен преврат, опит за дестабилизация на държавата и правителството“. А коментатори изрекоха на глас онова, което бе на езика на Каракачанов и на Ненчев – че имаме ако не дълга ръка, то поне сигурен пилотски гръб за "бунта" в президентството – поне по биографични съображения. Прокуратурата този път съвсем чевръсто приключи случая, като не установи данни за какъвто и да е бунт.

Най-големият ефект от броженията в "Граф Игнатиево" обаче е за общественото мнение. Разделението в мненията трябва ли да се дават пари за въоръжаване, или не, може би вече няма да е нерешима дилема. Положението на изтребителната авиация е същото като това с линейките в София. Гражданите все негодуват, че те много закъсняват, тел. 112 само пречи, и медиите през ден показват най-фрапантни случаи за това, а от "Спешна помощ" постоянно отговарят колко са малко екипите за огромния град и не могат да смогнат.

Въпросът отдавна можеше лесно да бъде решен просто като се отпуснат значително повече пари за коли, екипи и по-високи заплати – нали човешкият живот е най-ценното за нас. По същия начин, дори не толкова заради националната сигурност, стои и въпросът с изтребителите. Трябва ли някой ден да падне самолет и не дай си боже, да загинат пилот или цивилни на земята, за да проумеем, че ако ще имаме бойна авиация, тя трябва да е в изправност. Ако не – да я закриваме.

Текстът е публикуван в брой 43/2017 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.