По-ценна от златните кюлчета в трезорите е информацията на банките в сървърите. Банкерите знаят какво ядат клиентите им, къде пазаруват и все по-често – какво получават онлайн. Възможно е клиентите да споделят тези данни с други, но процесът е труден. Всъщност банките имат монопол върху данни, които са им помогнали да се отърват от съмнителни услуги и да се защитят от новатори с по-добри идеи. Поне в Европа всичко това скоро ще се промени.
Източникът на тази революция са нови регулации, наречени Директива за обслужване на второто плащане, или PSD2. Правилата, които се финализират и ще са в сила от януари догодина, ще накарат банките да споделят лесно данни с лицензирани трети партньори. Европейските банкери се оплакват, че печалбите и отношенията им с клиентите са застрашени. Опасявайки се, че могат да бъдат следващите, американските банкери вече лобират пред регулаторите да запазят непокътнат монопола им върху данните. Подобни реакции са предвидими, но погрешни.
Отварянето на банките и на съхраняваните от тях данни е добре за потребителите и конкуренцията. Новите доставчици ще са в по-добра позиция да предлагат всякакви иновативни услуги. Приложенията може да обуздаят юзърите, когато харчат твърде много за алкохол или обувки, или да им предложат опция с едно кликване да вложат неизхарчен месечен доход в пенсионен план. Аналитични инструменти могат бързо да съберат на едно място финансовите данни на едно лице или да комбинират банковите данни с друга информация, за да предложат на частните лица по-добра ипотека или заем. Освен това новите правила, които също така принуждават банките да споделят разплащателна инфраструктура с лицензирани трети страни, би трябвало да опростят и поевтинят онлайн пазаруването.
Третите страни, които искат да използват банкови данни, ще трябва да убедят националните регулатори, че тяхната защита на данните е солидна и ще бъде обект на годишни прегледи. Новаците трябва също така да премахнат измамните осигуровки; техните застрахователи ще имат очевидни причини да искат модерна киберсигурност. Редица онлайн плащания ще станат по-безопасни, отколкото са сега, поради изискванията на директивата за използване на стабилен процес на идентификация, включващ 2-степенна проверка.
Пропастта между писането и прилагането на правила винаги е голяма, така че ще са необходими някои неща, за да се превърне PSD2 в успех. Първо, съгласието на потребителите да предоставят достъп до банковите им данни трябва да бъде изрично получено, а не погребано в страници с безсмислени текстове. Целите, за които ще се използват данните, трябва да бъдат ясно обяснени; съгласието на лицата да споделят личната си информация трябва да може лесно да се оттегли.
Второ, регулаторите трябва да бъдат безпощадни както в гарантирането, че банките ще отворят инфраструктурата си към други, така и че ще оттеглят лицензите на трети страни, нарушаващи правилата, най-вече в киберсигурността. Трето, те трябва и да бъдат достатъчно гъвкави, за да позволят промяна с развитието на пазара. Тъй като новаците няма да са лицензирани за дейност в по-рисковани форми на финансиране, като заемите, има смисъл да бъдат по-леко регулирани. Но ако някои доставчици на финтех накрая станат от системно значение (например като контролират преобладаващ дигитален портфейл), може да са необходими по-високи стандарти на контрол.
Сега по-важно обаче е регулаторите да сдържат нервите си в отговор на банковото лобиране. Отварянето на банковите данни дава на фирмите от финтех сектора възможността да градят нов бизнес, а на традиционните банки – стимул да подобрят услугите си. И в двата случая потребителят ще бъде победител.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
