Комисия за затриване на конкуренцията

Няма картел, няма и чист олигопол на пазара на горива на дребно, обяви преди седмица Комисията за защита на конкуренцията. И прекрати производството по казуса, така че той да не може да стигне до съда за преценка. Същата комисия, в същия състав, само преди 6 месеца уверено твърдеше, че разполага с убедителни доказателства за картел между 6 вериги бензиностанции.

Определението за картел на пазара на дребно беше обявено от КЗК в края на октомври м.г., дни преди президентските избори. Това беше първото голямо разследване на новия състав на комисията, избран от доминирания от ГЕРБ предишен парламент. Пълното отричане на картела с обяснения, сходни с тези на петролната и газова асоциация (в която членуват проверяваните компании) се случи два дни след извънредните парламентарни избори.

Същата комисия от месеци се опитва да разбере и има ли монопол на пазара на едро и как той влияе, въпреки че щеше да открие веднага отговор на първия въпрос, ако беше поискала справка от финансовото министерство.

На светло
С помощта на съдебно решение политици от "Нова република" успяха да принудят финансовото министерство да предостави данни за пазара на горива на едро.
Те показват, че 92% от капацитета на данъчните складове с бензин и 82% от капацитета им с дизел се държат от "Лукойл". Концентрацията на пазара се е сгъстила от 2011 г. насам. Тогава антимонополната комисия изкара данни, че "Лукойл" и "Нафтекс Петрол" държат общо 80% от данъчните складове за горива. Сегашните данни, валидни към 2015 г., бяха поискани от политиците от „Нова република“ Мартин Димитров, Трайчо Трайков, Петър Славов и Радан Кънев. Те сезираха Върховния административен съд (ВАС) след отказа на Министерството на финансите да им ги предостави и съдът отсъди в тяхна полза.

До сегашната концентрация се е стигнало след прекратяването на лиценза на "Нафтекс". Така от общо 881, 8 млн. литра дизел в складовете през 2015 г. 719,4 млн. литра са били на "Лукойл Нефтохим" и "Лукойл България“. При бензина от общо 398 млн. литра 366 млн. литра също са били в складове на двете дружества. “Предпоставките за картел идват от монопол в акцизните складове. Нека с това мое изказване КЗК да се смята за сезирана и да започне разследване”, заяви бившият енергиен министър Трайчо Трайков. Той посочи още, че в сходна ситуация в съседна Румъния местният антимонополен орган не само е наложил глоба за картел на пазара, а е започната и проверка за пране на пари.

Примамка и капан
Eнергийни експерти, до които се допита “Икономист”, смятат, че данъчните складове се използват както за примамка, така и за капан. „Лукойл България“ дава големи отстъпки на преките си конкуренти, когато те купуват от акцизните му складове количества на едро. По този начин компанията пази пазарния си дял, тъй като нейната цел е да продава големи количества и от тях идват и големите печалби, по-големи в сравнение с пазара на дребно", коментира енергийният експерт от Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров. Той уточни, че твърдението му се базира на данни на енергийния бранш. За наличието на големи отстъпки от „Лукойл“ при продажбите на едро говори и експерт по конкурентно право, пожелал анонимност. Спорпед него, за да ги запазят, конкурентите на компанията следват цените на бензиностанциите на "Лукой".

А защо основно "Лукойл" на пазара на едро? "За да се разкрие данъчен склад, трябва да се извърви много тромава процедура, да се затвори сериозна сума пари като гаранция, твърде скъпо е. Ако се опиташ да го вземеш под наем, не са рядкост случаите, в които ти се казва, че в момента няма достатъчно свободно пространство”, казва Петър Славов от "Нова република".

В доклада си от края на октомври 2016 г. КЗК също посочи като пречка за конкуренцията на пазара на горивата у нас прекалено високите финансови изисквания към фирмите за разкриване и опериране на акцизен склад. Нужни са 500 хил. лв. уставен капитал на дружеството и 30 млн. лв. гаранции, за да се открие такъв склад. Така по-малките търговци са принудени да плащат за съхранение на стоката си, понеже законът изисква при внос на горива те първо да влизат в акцизни складове, ако вносителите не платят предварително, преди реализацията, дължимите акциз и ДДС.

Изходът, според бившия енергиен министър Трайчо Трайков, е монополът да се разбие с помощта на държавата. “Законът за защита на конкуренцията казва, че в правомощията на Министерския съвет е при подобен проблем да въведе пределни цени на стоки или услуги и да поеме на ръчно управление данъчните складове. Т.е. публично да се определят цени за ползването на тези складове и така да се разбие монопола”, каза Трайков. Той допусна и възможност държавата да осигури такива складове, ако се появи засилен интерес. Според Трайков така ще се разбие и картела на дребно, в чиято основа е монопола на едро.

И докато българският антимонополен орган продължава да проверява пазара на едро, евродепутатът Светослав Малинов ще сезира Главна дирекция „Конкуренция“ на ЕК с искане да стартира проверка у нас. "Не искаме глоба за България, просто искаме гражданите и бизнесът й да не надплащат 1 млрд. лв. годишно за горивата”, каза Трайков.

Пълен обрат
"Аз считам, че те (веригите бензиностанции – б.а.) няма да могат да докажат обратното, че няма картел, защото имаме безспорни доказателства по преписката. То е доказано вече, просто вървим по процедурата. Докато аз съм ръководител, няма да има препоръки, ще има санкции.“ Думите са на председателя на КЗК Юлия Ненкова отпреди 6 месеца, когато изглеждаше, че решението за картел при търговията с горива на дребно е просто въпрос на време. Ведомството й твърдеше, че веригите бензиностанции "Лукойл България", "Шел България", "Еко България", "ОМВ България", "Петрол", "НИС Петрол" са съгласували цените непрекъснато и ежедневно. 6 месеца по-късно КЗК капитулира, отказа се от всичките си твърдения за картел и вместо санкции наложи... препоръки. Те се изразяват най-общо в съветване на шестте вериги да ограничат служителите на различните бензиностанции да говорят помежду си. Задължи и веригите да разпишат във вътрешните си правила налагането на дисциплинарно наказание уволнение на служителите, ако бъдат хванати, че нарушават забраната. На 31 март Ненкова обяви, че окончателното заключение на комисията е, че на пазара на дребно няма картел, а обмен на информация на цените. КЗК обаче не успяла да докаже, че тази размяна на данни е довела до споразумение за цени.

Енергийни експерти и юристи посочиха пред "Икономист", че с този си ход КЗК на практика е иззела функциите на съда. "Дали доказателствата за картел са достатъчни, или не, това не е въпрос, който трябва да разреши КЗК. Това е въпрос от компетенциите на ВАС. След като вече имаше определение за картел на пазара, КЗК трябваше да наложи глоба и след това тези компании да обжалват пред ВАС. И той щеше да реши дали доказателствата са достатъчни, или не.

Антимонополният орган трябва да контролира процеса, трябва да се опитва да премахва всякакви споразумения“, коментира пред "Икономист" Мартин Владимиров. В медиите излязоха информации за съмнителни промени в окончателното решение на КЗК в сравнение с октомврийското определение на комисията за картел (което по принцип не се публикува). Според тези информации от изречения, описващи кореспонденцията между служители в различни вериги, са отпаднали само текстовете, които сочат договаряне на бъдещи цени. Пред "Икономист" от ведомството на Юлия Ненчева заявиха, че имейлите, иззети като доказателства от веригите, са били обявени за първи път с окончателното решение и няма как да коментират сравнителни интерпретации, публикувани в медии.

Юристи, наблюдаващи изкъсо дейността на КЗК, директно настояха за промени в закона. "След като през октомври КЗК излезе с определение за наличие на картел на пазара на горива, трябваше да последва законова промяна и цените на бензина и дизела да започнат да се определят от държавен регулатор като КЕВР или друга структура“, посочи адвокат Незрет Бабучев, който се явява по дела за защита на конкуренцията. Той също е категоричен, че антимонополният орган не е трябвало да прекратява процедурата, а да остави на съда да прецени дали събраните доказателства са убедителни.

Политика и горива
Очаквано, пазарните анализатори направиха връзката между изборите и спряното производство за картел при търговията с горива. „Знаете ли защо задържаха да не обявят решението си (по производството за картел на пазара на горива - б.а.) преди изборите – защото обектът на разследване е много важен за финансиране на изборните кампании на партиите, които са избрали членовете на КЗК“, коментира във Фейсбук енергийният експерт и бивш посланик на България в Русия Илиян Василев. Той допълва: „докато НАП и Агенция „Митници“ са в ръцете на политици, които са сключили стратегическо споразумение да пазят „картела“ – решение няма да има...“.

“Крайно съмнително е, че това решение излезе два дни след изборите. Много може да се разсъждава в тази посока. Освен това самата идея КЗК да възложи на фирмите да санкционират свои служители, които си обменят информация, ми изглежда нелепа. Това не е сериозно за регулатора“, коментира Мартин Димитров от „Нова република“.

Геополитически аргументи за решението на КЗК открива Мартин Владимиров. "Влиянието на водещата компания на пазара на едро, която притежава рафинерията в Бургас, е продукт на силното руско икономическо присъствие в България", смята той.

Не картел, вече почти не и олигопол
Ако има друг категоричен извод в доклада на КЗК, освен че няма картел на пазара, то той е, че водещите вериги бензиностанции вече не са в чист олигопол. "Данните за пазара показват, че на него се наблюдава ефективна конкуренция и подобряване на нивото на концентрация за всяка следваща година. През 2007 г. пазарът на дребно на горива е определен като чист олигопол. На него се открояват четири водещи дружества. Те имат общ пазарен дял около 80%. Новите анализи на пазара обръщат тази представа. В извършения секторен анализ, обхванал периода от 2012 г. до 2016 г., се установява, че структурата на пазара по отношение и на двата продукта е близка до олигопол“, пише в последното решение на КЗК. Там е добавено още, че на пазарите на дребно на бензин и дизел участват над 1000 търговци. На всеки от пазарите се откроявали най-малко пет водещи дружества с общ пазарен дял около 50% и 60% съответно за пазарите на дизел и бензин. Данните за първите два пазарни лидера показвали тенденции на спад на пазарния дял, за сметка на другите водещи дружества или на новонавлизащи участници, които се опитват да изградят устойчиви и разпознаваеми търговски обекти в национален мащаб.

Репутацията на КЗК беше сериозно подкопана при предишното й ръководство. Случаят с „картела“ при горивата на дребно показва, че няма изгледи тази тенденция да се обърне. Калоян Стайков от Института за пазарна икономика оприличи последните действия на регулатора с шумните обещания, които след изборите се оказват примамливи, но недообмислени хрумвания: "И докато политиците могат да говорят едно и да вършат друго, то регулаторите са независими експертни органи, в които би трябвало политическият елемент да липсва". Е, признаци на други елементи продължават да не се забелязват.

Не бил бензин, ами хапчета
Марешки се разследва за дъмпинг, но не при горивата

На същата пресконференция, на която обяви, че няма картел на пазара на горива, шефката на КЗК съобщи, че се разследва веригата бензиностанции "ВМ Петролиум" на Веселин Марешки за дъмпинг в цените на горивата. Юлия Ненкова уточни, че проверката е по настояване на прокуратурата. Според източници на "Икономист" КЗК проверява за дъмпонг при цените на лекарствата, а не на горивата. На въпрос какъв е точно предмета на производството от КЗК лаконично отговориха, че всички производства, по които работят, са в публичния им регистър. До редакционното приключване на броя в него нямаше данни за проверка срещу "ВМ Петролиум".

Записано е, че в края на м.г. антимонополният орган е започнал проверка на фармацевтичния бизнес на Веселин Марешки, като е сезиран от Специализираната прокуратура на 19 декември 2016 г. В постановление на спецпрокуратурата се посочва, че в периода 2013 – 2014 г. Веселин Марешки в качеството си на собственик на търговски дружества, продаващи лекарствени продукти, заедно със сътрудници под неговото ръководство – Пламен Христов и Кръстина Таскова (и двамата вече избрани за народни представители от партията на Марешки "Воля"), е предприел агресивни действия спрямо собственици на аптеки. Твърди се, че към собствениците на аптеки са били отправяни предупреждения, че ако откажат да закупуват лекарства от дистрибутора на Марешки – "Фармне" АД, бизнесът им ще бъде унищожен.

Текстът е публикуван в брой 14/2017 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.