По-силен суверенитет

Васил Велев,

председател на Асоциацията на

индустриалния капитал в България

Личното ми мнение е, че сценарият „По-малко, но по-ефективно“ (вижте петте сценария от Бялата книга за бъдещето на ЕС, бел. ред.) е най-добър за нас, защото предполага по-силен суверенитет при взимането и изпълнението на решения. Тоест ние ще се съгласим да се лишим от суверенитета си в по-малко, но важни сфери.

В действителност и сега сме лишени от него, след като сме във валутен борд. Просто търпим негативите от това, без да ползваме позитивите от членство в еврозоната. По същия начин стоят нещата и с шенгенското пространство, без граници – изпълняваме всички изисквания за членство, но не сме в него. В тези области сме се лишили от част от суверенитета си, но нямаме ползи, а търпим само негативи.

Необходими са политически решения, които да доведат до справедливост. А не да ни затварят първите четири реактора на АЕЦ „Козлодуй“, а сега искат и най-големите термични централи в Маришкия басейн, поставяйки неизпълними изисквания, и то при условие че най-развитите икономики като САЩ и Китай са далече от тези изисквания...

При варианта „По-малко, но по-ефективно“ няма да ги има директивите на Брюксел за кривите краставици и щастливите кокошки, нито пък ще трябва да се съобразяваме с бюрокрацията на Еврокомисията на всяка крачка. Ще се ограничим до по-малко, но важни крачки, в които синергията дава най-добри резултати и държавите ще запазят суверенитета си, вместо да предават на шепа бюрократи цялата власт.

Да, ние и сега сме едно цяло с ЕС, но ако искаме цяла България да стане като северозападната си част, би трябвало да изберем петия вариант. Вариантът да продължим, както досега, очевидно има недостатъци, защото това означава, че ще останем извън Шенген и извън еврозоната, без да е ясно докога. В същото време оттук изтича човешки ресурс, който ни е необходим.

В анализ на Международния валутен фонд се твърди, че от началото на демократичните промени през 1989 г. до сега от държавите от Централна и Източна Европа има значителен отлив на човешки ресурс и като последствие всяка от тях е загубила 7 процентни пункта годишно от брутния си вътрешен продукт. В страните от Югоизточна Европа, сред които сме и ние, това се усеща особено силно, а последствията са още по-тежки. Забавя се икономическият ръст, иновациите, ръстът в производителността на труда, увеличава се фискалната тежест, защото пенсионерите стават повече, а работещите – по-малко. Обратните трансфери на заработеното в чужбина пък прави хората тук, получателите на парите от мигрантите, по-лениви. Има и още ред други негативни влияния на съществуващото положение. Според анализа на МВФ 20 млн. души са напуснали страните си от началото на промените. Очевидно не е добре да продължаваме така. Всъщност самият МВФ препоръчва част от бюджета на ЕС да бъде използван, за да се намали ефектът от тези явления.

Текстът е публикуван в брой 10/2017 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.