The Economist: Лъжи, проклети лъжи и...

Може ли обещанието на Доналд Тръмп да раздруса американската търговия да се разпростре и върху статистиките ѝ? Според статия в „Уолстрийт Джърнъл“ водят се разговори за промяна на начина, по който се изчисляват търговските данни. Бюрото по икономически анализи, основният статистически орган на страната, нарича това „напълно невярно“. Но и в търговията, както и другаде, новата администрация изглежда склонна да използва статистиките, както пияницата използва уличен стълб – за подпиране, а не за осветление.

Предложението включва премахването на част от американския износ от общата сума. През 2016 г. САЩ изнесоха стоки за $1,5 трлн., но $0,2 трилиона бяха реекспортни. Този вид обмен нараства, отразявайки ролята на САЩ като хъб на северноамериканската търговия. Между 2003 и 2016 г. делът на комбинирания износ за Мексико и Канада нарасна от 12% на 20%.

Изваждането на реекспорта няма смисъл, ако се мисли за цялостните търговски дисбаланси, освен ако не се направи съответстваща корекция във вноса. То би намалило отчетения износ на страната за Мексико и Канада. Без корекция на вноса то би надуло търговския дефицит на САЩ с $54 млрд. с Мексико и с $46 млрд. с Канада (над три пъти повече от необработения баланс).

Така че изключването на реекспорта ще даде на Тръмп още по-стряскащи данни, с които да бичува Мексико. Само че опитът да се реформират търговските статистики не трябва да е политически мотивиран. Той би могъл също така да отразява (правилното) осъзнаване на факта, че стандартните мерки за вноса и износа невинаги хващат това, което наистина е made in America. Статистиците понякога правят корекция с реекспорта, което може да прикрива по-дълбоки трендове. Така те редовно изваждат от данните за Хонконг неговия реекспорт (стряскащите $498 млрд. за 2016 г. в сравнение с износа от 13 милиарда), за да избегнат двойно отчитане на китайския износ в глобалната търговия.

За щастие на Тръмп, търговски експерти се занимават със случая. Робърт Джонсън от колежа Дартмаут говори за „тиха революция“ в подхода на икономистите към търговията. Съзнавайки, че брутните търговски потоци не отчитат къде е била създадена и изпратена стойността, Световната търговска организация и ОИСР събраха с мъка данните, от които администрацията на Тръмп би се интересувала. Последните налични данни за 2011 г. показват, че добавената чужда стойност е 15% от съдържанието на брутния износ на САЩ, което се компенсира от съответна корекция във вноса. Цялостният търговски баланс на САЩ със света не е засегнат от промяна към мярка с добавена стойност.

Общо взето тази мярка за търговските потоци не би предоставила толкова големи политически муниции, колкото отписването на реекспорта. Според измерването с добавена стойност двустранният търговски дисбаланс между САЩ и Мексико през 2011 г. е бил с 43% по-малък, отколкото показват брутните търговски данни, а дефицитът с Канада би бил с 39% по-малък.

Съсредоточаването върху данните за добавената стойност е по-добро от вглеждането в брутните потоци, но Джонсън поставя под въпрос дали изобщо дебатът трябва да се фокусира върху двустранните дисбаланси. Когато някой получава търговски дефицит с една книжарница, а търговски излишък с работодателя, данните нямат значение поотделно, тъй като е важен цялостният баланс. А за търговията на една държава това се определя най-вече от макроикономически фактори. Подправянето на данните може да помести електрическия стълб, но бъдещата посока на търговията пак ще си остане на тъмно.

Текстът е публикуван в брой 9/2017 г. на списание "Икономист", който може да намерите в разпространителската мрежа в цялата страна. Вижте какво още може да прочетете в него.