Не са „те“, ние сме

Нападките на генералния секретар на Европейската народна партия (ЕНП) Антонио Лопез срещу лидера на БСП Корнелия Нинова бяха най-малкото проява на лош вкус. Малко преди това Нинова бе определила като национални предатели българските представители в ЕП, които подкрепиха Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада (СЕТА). Мнозина биха определили намесата на представителя на дясната ЕНП като странна, защото се отнася до изказване на национален лидер на партия от противоположното политическо семейство. Ясно е, че обстановката е предизборна и нормалната логика не действа. Но поставен по този начин разговорът за СЕТА за пореден път, заобиколи здравия разум и се разпиля в полето на партийната конфронтация. Пак беше изпуснат шансът да се обясни на българското общество какво точно представлява СЕТА. Ако това бе направено, щеше лесно да се разбере, че аргументите на Нинова срещу споразумението бяха, меко казано, спорни.

Най-общо обвиненията на Корнелия Нинова към всички, подкрепили споразумението, бяха в четири посоки: ще се осъществява безконтролен внос на ГМО в България; канадско месо ще залее българския пазар; световните корпорации ще съдят държавата, ако не са доволни от печалбите си; ще бъдат приватизирани или концесионирани родните публични услуги, като здравеопазване, образование, обществен транспорт и др. Най-деликатният отговор на тези притеснения е, че те са неоснователни, защото нищо от това не е предвидено в договора за свободна търговия между ЕС и Канада. По отношение на генномодифицираните храни договорът предвижда двете страни да приемат автоматично по-високите стандарти, които са тези на ЕС. Т.е. нищо в Европа няма да се промени в това отношение, а ако канадците искат да внасят, трябва да изпълнят евростандартите. СЕТА регламентира квота за говеждо месо в размер на 50 000 тона, което е нищожно на фона на произвежданите в ЕС над 7 млн. тона годишно. Споразумението предвижда нова независима съдебна система за инвестиционни спорове, но тя все още не е изработена и скоро няма да влезе в сила. В нея е предвидено съдиите, които ще решават споровете, да бъдат назначени от двете страни – ЕС и Канада. Новата съдебна система на СЕТА ще е публична и няма да е ексклузивна, а инвеститорите ще могат да отнасят споровете към националните съдилища. В интерес на истината и сега чужди компании съдят и осъждат България в арбитражни съдилища. Последният и най-болезнен случай е с присъдените на „Росатом“ над 600 млн. евро за изработено и незакупено оборудване на АЕЦ „Белене“. С тази разлика, че процесът не беше прозрачен и българското общество не знае дали държавата е действала адекватно в този случай. А текстове, които задължават държавата да приватизира публичните услуги, просто няма.

Не всеки е длъжен да се запознава със сложна материя, каквато е едно търговско споразумение. Затова обикновените хора разчитат на властите и своите избраници да разясняват обхвата на подобни договори. Когато нещата не се представят въобще пред публиката (за което основната вина е на ГЕРБ, чието правителство прие СЕТА без разгласа) или се тълкуват превратно от водещи политици, тогава вратите пред популизма се отварят широко.

Повече въпрос на ценности,

отколкото на пари

СЕТА носи повече икономически ползи на Европа, отколкото на Канада. С отпадането на митата ще се увеличи вносът от северноамерканската държава, която традиционно експортира суровини. По-евтините суровини ще намалят цените на продуктите, което е добре дошло за потребителите. Европейският износ към Канада ще се увеличи с над 20%, а от това могат да се възползват всички български предприемачи. Стига да са конкурентни в рамките на ЕС. А те не са и за това нямат вина чиновниците от Брюксел, демоните от Отава или дългите ръце на американския империализъм. Корупцията, нереформираната съдебна система и враждебната към бизнеса административна среда са в основата на това България да не настига бързо стандарта на богатите страни. А за това вина носят всички, които са управлявали. Но извън икономическите ползи, които не са кой знае колко големи в случая с Канада, ЕС постигна много важна победа на политическия терен. Показа способността си да сключва големи договори и припомни, че е един от стожерите на съвременната либерална демокрация. Такива примери са важни в днешно време, когато популизмът превзема все повече територии на Стария континент. Западният либерален модел днес се тресе отвътре. Колкото и да е нелогично да се напомня през 2017 година, ние сме част от този модел. За съжаление, все още има влиятелни политици, които използват „те“, когато говорят за ЕС и НАТО, а и за Запада по принцип. Да, западният икономически модел показва уродливи лица – световното богатство постоянно се увеличава, но се разпределя между все по-малко хора. Автоматизацията и роботизацията на производствените процеси поставят работещите пред риск. Някои регулации са много хлабави и допускат финансови кризи, а други са твърде сложни, за да се реагира на икономическите проблеми навреме. Но всичко това са проблеми на самият западен модел, който, както удобно се забравя, не престава да води света към прогрес в годините след Втората световна война. Да, този модел трябва да се реформира, но със сигурност отхвърлянето на свободната търговия няма да реши проблемите. С още по-голяма сигурност отговорът не е национализъм и протекционизъм.

Текстът е публикуван в брой 8/2017 г. на списание "Икономист", който от днес е в продажба в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.