COSME и InnovFin - трамплин за бизнеса

Договореният кредитен ресурс за българските компании по инструментите COSME и InnovFin е 1,4 млрд. евро до 4 юли 2018 година, когато е крайният срок за подписване на договори по Европейския фонд за стратегически инвестиции. В сравнение с очакваните 315 млрд. евро общ мултиплициращ ефект от Плана „Юнкер” българските компании ще усвоят 0,44% от средствата.

Измерен през брутния вътрешен продукт обаче, резултатът съвсем не е песимистичен, обяснява Илияна Цанова, зам. управляващ директор на фонда. Става дума за 2% от БВП, което ще класира България на второ място от 28-те страни, членки на ЕС, по усвояемост.

Планът „Юнкер” гарантира 50% от кредитите, които отпускат търговските банки по тези два инструмента.

Чрез COSME могат да се гарантират инвестиционни и оборотни кредити, обезпечения по банкови гаранции и акредитиви, както и лизинги. Конкретно за автомобилния транспорт е фиксирано, че могат да се отпускат заеми със срок до 5 години на стойност до 1,5 млн. eвро. Ако срокът е 10 години, максималният размер на кредита е 750 хил. евро. За всички останали сектори кредитите със срок на изплащане до 5 години могат да са на стойност до 3 млн. eвро, а 10-годишните - до 1,5 млн. евро. Кандидатите трябва да са малко или средно предприятие и да отговарят на изискванията на едноименния закон. Забранени за финансиране са дейности като производство и търговия с алкохол и цигари, с оръжия и муниции, казина, ИТ дейности, свързани с онлайн хазарт. Кредитиране чрез инструмента COSME предлагат СИБАНК и Райфайзенбанк България.

Тези две банки, както и ПроКредит банк, осигуряват финансиране и по схемата InnovFin, която обезпечава заеми за иновации. Размерът им варира от 25 хил. евро до 7,5 млн. евро и са предназначени за предприятия с до 500 служители.

От финансовия инструмент могат да се възползват фирми, които инвестират в производство или развитие на иновативни продукти или услуги, бързоразвиващи се компании, дружества със значителни разходи за изследователска и иновативна дейност. Също и млади компании, финансирани от рисков капиталов инвеститор, както и дружества, наградени за изследователска или иновационна дейност през последните 24 месеца. Инструментът е отворен и за компании, регистрирали технологичен патент през последните 24 месеца.

InnovFin гарантира инвестиционни кредити със срок за погасяване до 120 месеца, оборотни заеми за максимум 60 месеца и до 36-месечни овърдрафти. Планът е чрез тази програма да се влеят 48 млрд. евро за изследвания и иновации в ЕС.

В България тя бе стартирана първо от ПроКредит банк, като групата се ангажира да осигури финансиране на иновативни фирми на обща стойност от 250 млн. евро чрез своите трезори в Албания, Босна и Херцеговина, България, Македония, Молдова, Румъния и Сърбия. После в механизма се включи и Райфайзенбанк. Продуктът се предлага и от СИБАНК на българския и на словашкия пазар, финансирането е общо за 65 млн. евро.

Още алтернативи

Всички фирми от ЕС, вкл. българските, вече имат своеобразна краудфъндинг платформа чрез създадения през миналата година Европейски портал за инвестиционни проекти. Но и тук има проблем с мащаба – проектите, за които се търсят инвеститори чрез платформата, трябва да са за поне 5 млн. евро.

“Целта на този портал е да осигури връзка между инвеститори с готови проекти и такива, които искат да инвестират в определен сектор или в определена страна. Публикуването на проект в портала обаче по никакъв начин не означава, че той е кандидатствал по Плана „Юнкер” или че е одобрен”, уточни Илияна Цанова.

Уточнението е важно, защото от всички публикувани 141 проекта в портала към 31 януари, 5 са изцяло български и всички те са на стойност, надхвърляща минималния праг от 15 млн. евро за финансиране чрез Плана „Юнкер”. Два са на Електроенергийния системен оператор - за изграждане на 110-километрово високоволтово трасе между Добруджа и Бургас (за 57 млн. евро) и за строеж на преносна високоволтова линия между „Марица-изток“ и Пловдив/Бургас, както и вътрешна линия до „Марица-изток 3“ (114 млн. евро). „Интермодален терминал Варна“ кандидатства с проект за 432 млн. евро, а “Интерстрой - Калето” АД търси 450 млн. евро за изграждане на скоростен път Ботевград – Видин. Доста по-скромен на този фон е проектът на „Димтеос” за „Международна зона за бързо икономическо развитие“ край Хасково – 20 млн. евро.

Другите два проекта, в които има българско участие, са смесени. Единият е на гръцката компания „Хеленик Сийплейнс“ за „Интегрирана регионална хидровъздушна мрежа“ (Advanced Integrated Regional Seaplane Network) между Гърция, България, Италия и Турция. Стойността е 50 млн. евро. Компанията иска да изгради мрежа от 100 хидровъздушни пристанища в Гърция и съседните страни. Другият проект с българско участие е газопроводът „Източен кръг“, иницииран от Словакия, който включва и Румъния, и Унгария. Целта му е да транспортира газ от Западна Европа към Балканите, както и да предоставя алтернативни доставки на газ към Централна, Южна и Западна Европа.

Текстът е публикуван в новия брой 5/2017 г. на списание "Икономист". Вижте какво още може да прочетете в броя.