136 хиляди в Македония са с досиета в УДБА

Над 136 000 души или 10% от населението на Република Македония са имали досиета в зловещата Държавна сигурност на югодиктатора Тито УДБА, предаде  БГНЕС.

„Малко са дните, които са с такова житейско значение за един човек, като днешния. Обхваща ме чувството за среща с македонската история, с вечността, с нейния стремеж за свобода и държава. Стремеж, който е скъпо платен. Стремеж, който и до днес се укрива“. С тези думи се обърна Филип Петровски, директор на Държавния архив на Република Македония, при представянето на документите за терора, който тайната полиция на Тито е извършвала над гражданите на Република Македония в периода от създаването на Югославия до нейното кърваво разпадане през 90-те години на миналия век.

В Музея на Македония бяха представени данните за македонските граждани, които са били обект на преследване, независимо от техните убеждения. От изнесените документи става ясно, че през 1966 г. Държавна сигурност е следяла 96 351 души, които са имали лични досиета. Година по-рано техният брой е достигнал ужасяващите 136 682 души. Това представлява 10% от общото население на Република Македония. Титовата полиция е създавала досиета на публични, обществени и културни дейци, както и на университетски преподаватели. Част от тях са били следени непрекъснато в продължение на над 20 години. Държавна сигурност е събирала най-редовно материали, свързани с убежденията на интелигенцията. Най-много нарушения на гражданските права са регистрирани с подслушването на техните телефони и лична кореспонденция.

Филип Петровски подчерта, че в тези документи се съдържа историята на нечувани зверства, които са извършени в името на една чужда пропаганда.

„Всички тези жестокости са извършени с цел да забравим и да се срамуваме от себе си. Да смятаме, че не сме достойни, че сме малки, че сме несъществени. Но това не е така. Нашата история е запомнила големи македонци. Мъже, които не са се страхували да им бъде отрязана главата за Македония... Всички те са били мишена. Почти всички са имали досиета в тайната югославска полиция. От тях по-късно се изкарват материали за преследване, които много често стигат и физическото елиминиране. Никак не е било лесно да бъдеш иначемислещ”, заяви директорът на македонския архив.

Филип Петровски отбеляза, че в процеса на демократизацията на Македония и на югоразпада започна по-силно да се говори за престъпленията на УДБА, но въпреки това не са последвали конкретни действия. Все още е съществувала тази желязна хватка, създавана в продължение на 4 десетилетия /1945-1990/, която е пречела да се разкрие истината на престъпленията на сърбокомунистическия режим.

Чак след победата на ВМРО-ДПМНЕ на парламентарните избори през 1998 г. нещата се променят. Тогава се приема за пръв път от 1945 г. Закон за досиетата, който трябва да доведе до процеса на лустрация и премахване на всички онези, които в продължение на десетилетия преследваха всяка свободна мисъл. С този закон се даде възможност на всеки, който има досие в МВР, да го прочете или копира. Самият Петровски също с потрес разбира, че е имал досие, което е било създадено заради неговото участие по време на студентските протести.

Изнесените документи са събрани в 9 тома или 13 500 страници, съдържащи 202 досиета.