Проектът за петролопровод Бургас-Александруполис може да бъде възобновен при проблеми с черноморските проливи. Това заяви директорът на „Транснефт“ Николай Токарев, предаде БГНЕС.
Говорейки за нови проекти, заобикалящи проливите Босфор и Дарданели, включително и за проекта Бургас-Александруполис, той отбеляза, че българските партньори са им поднесли приятна изненада.
„Буквално неотдавна ние получихме официално уведомление, че те са привърженици на запазването на перспективите пред проекта Бургас-Александруполис. Те са против ликвидирането на компанията оператор, която беше създадена за този проект и беше консервирана. Сега всички имат интерес от нея, включително българските партньори“, каза Токарев.
Той подчерта, че проектът за петролопровод не е оставен в архива. „По същество той е разработен и при необходимост може да бъде изваден от архива и по него да започне работа. Това е един от вариантите“, уточни Токарев.
Ръководителят на „Транснефт“ припомни, че съществуващата компания оператор все още се финансира. „Едно време ние предложихме тази компания да прекрати работа, тъй като нямаше перспективи пред нея и за да не се правят излишни разходи. Но веднага след като пристъпихме към реализирането на тази инициатива, нашите български партньори ни уведомиха, че биха желали да я запазят и да участват в работата на тази компания“, добави той.
"Икономист" припомня, че в началото на юни т.г. България прекрати делото пред търговския съд в Холандия за ликвидация на международната проектна компания "Транс Болкан Пайплайн Б. В." (ТБП), създадена за изграждане на петролопровода "Бургас-Александруполис", който трябваше да транзитира руски нефт през българска и гръцка територия, заобикаляйки Босфорския пролив. Тогава финансовият министър Владислав Горанов обясни, че делото е прекратено, защото гръцката страна е предложила компанията да продължи да съществува като основа за бъдещи съвместни проекти като инфраструктура. България е приела предложението на основание, че разходите за поддръжка на инфраструктурата са "пренебрежимо малки".
България се отказа от "Бургас-Александруполис" още през 2011 г., но решението на парламента за денонсирането на подписаното между България, Русия и Гърция през 2007 г. споразумение за строежа на тръбата бе взето през март 2013 г,. преди разпускането на парламента след оставката на първото правителство на ГЕРБ.
Междувременно през април 2016 г. в българската фирма за петролопровода бяха вкарани още 88 хил. лв. Средствата бяха предвидени за "поемане на евентуални разходи при възможна данъчна ревизия на четирите закрити юрисдикции на компанията в Холандия, Русия, България и Гърция", според тогавашния доклад на Горанов.
Така към момента в "Проектна компания нефтопровод Бургас - Александруполис БГ" са затворени 24.27 млн. лв. под формата на капитал. За дейността си от създаването през 2007 г. до края на 2014 г. компанията има натрупани загуби за 7.406 млн. лв., а отрицателният резултат за миналата гадина е 770 хил. лв., според данните на отчета на дружеството за 2015 г., представен за публикуване в Търговския регистър.
В същото време за заплати на тримата членове на управата на дружеството са изхарчени 67 хил. лв., а общо за персонала и осигуровки разходите са 115 хил. лв.
Повече по темата, прочети тук.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
