Драган Еспеншийлд е никому неизвестен програмист и по нищо не прилича на програмистите като Зукърбърг, които си пилеят времето в Станфордския университет, Google или Facebook, преобразяват бъдещето или фантазират за голямата печалба, която то ще им донесе. Неговата мания е много по-странна. Той изкопава полуразложените тела на застаряващи уебстраници и ги връща обратно към живот.
Звучи като странен начин да си губиш времето – да се ровиш из световната мрежа – но това е нещото, което правят всички готини деца, нали? Забравете за търговските биткойни, приложенията за виртуална реалност или ученето на най-новите програмни езици като Golang или Julia. Тези интернет потребители са луди по праисторията: по претърсването на виртуалните гробища на GeoCities, Myspace и Friendster за археологически находки като крещящи анимирани гифове и мигащи цветни надписи. Подобно на Индиана Джоунс, те са интернет археолози: „Можем да се върнем назад във времето,” казва Еспеншийлд, който работи като интерфейс дизайнер в Германия.
Разбира се, те не се връщат назад в миналото, за да търсят Кивота на завета. Но техните проекти се спускат в миналото, в една странна смесица от история, изкуство и кодове, което ни кара да се чувстваме, сякаш 80-те и 90-те са живи и здрави. Вземете например сайта oldweb.today на 40-годишния Еспеншийлд, който ви позволява да влезете в някой уеб портал чрез най-старите в света браузъри и сайтове за сърфиране във виртуалното пространство като The New York Times или The Facebook, все едно сте с десетилетия по-млади. Или можете да преживеете отново дните на старите шрифтове Technicolor и недокоснатите колажи за самоизразяване от архива на Geocities, уебстраницата за създаване на уебстраници, при която всичко се движи – включително ярките очи, които летят през екрана на фона на евтина музика. Какво ще кажете за разходка из Malware Museum? Пълен е с някога много опасни вируси от 90-те години, основани на MS-DOS, които ще превземат монитора ви с носещи се изображения на черепи или сладки съобщения с канабис.
Заедно тези своеобразни д-р Франкенщайновци трупат милиони страхотни неща на своите сайтове, докато се ровят в неопитоменото минало – и някои от тях не са никак лицеприятни. Всъщност дори са доста неприятни.
Този нов подход към старата мрежа е резултат от две неща: носталгия по миналото и желанието за съхраняването му за бъдещето. Ние винаги ще си останем целеустремени напред към бъдещето, към следващото голямо откритие или бляскава нова технология. Но специалистите предупреждават, че докато се обновяваме и надграждаме, насочени към бъдещето, ние може да не успеем да запишем всичко в историята. Средната продължителност на живота на една уебстраница е не повече от 100 дни. Трудно е да си го представим, но с всяко успешно ъпдейтване или нова технология, днешните снимки, документи и информация стават по-недостъпни и нечетими, казва Джейсън Скор от Interent Achive в Сан Франциско.
Съществува и непреодолимо желание за връщане към Дивия запад на мрежата, времето, когато хората се чувстваха така сякаш на шега изграждаха интернет пространството и оставяха своята следа. Интернет беше синоним на независимост, а днес сме сковани от шаблоните, предупреждаващи ни за използването на бисквитки от сайтовете и еднотипните лейаути в мрежата, казва 28-годишният Аскин,чието „любовно писмо към интернета на старите” е достигнало до 1 милион попадения. По онова време трябваше да прекарваш дни, човъркайки с HTML. Днес можеш да захвърлиш функционираща страница за 5 минути.
„С радост бих разменил всички тези социални медии и дандании за няколко часа прекарани в избиране на гифове и шрифтове, когато не всичко се изчерпваше с търсачките, хакване на растежа и други небивалици,” споделя Раян Глоувър, който е сътворил своя първи уебсайт чрез Geocities на 7 годинки.
Освен това милиони внимателно оформяни профили бяха изтрити завинаги с преустройството или продажбата на сайтове като Myspace, Friendster и Geocities. Но тогава защо някой би желал да разглежда старите си страни тийнейджърски фази или тъпи съобщения? Сайтове се изключват всеки ден и са изгубени завинаги – и то за добро. Дори Европейският съюз се бори за правото да бъде изтрит от Google, подобно на премахването на грозна татуировка на пеперуда. И какво се случва, когато нещо, което не би трябвало да излиза повече на бял свят, се покаже отново? Facebook научи този урок по трудния начин, когато приложението им „На този ден” причини мъка на мнозина, загубили любимите си хора. Социалната медия твърди, че е променила алгоритъма на показване на тези спомени, за да могат хората да контролират това, което виждат.
Като изключим лошите спомени, тези интернет чародеи твърдят, че не целят да наранят никого и не искат да запазят стария интернет, а по-младата и наивна мрежа, тромавите първи стъпки на World Wide Web. Интернетът може да просъществува с векове, но ние разполагаме само с един малък прозорец, чрез който можем да построим времева капсула и да запишем раждането на великия електронен звяр, преди той да е потънал в прашното киберпространство завинаги.
Facebook вече ще следи всички хора в интернет, дори и ако нямат профил в социалната мрежа
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
