Въпросът „Има ли живот след смъртта?“ измъчва човешкото съзнание от незапомнени времена. Сега обаче учените са открили, че гените на животни могат да „живеят“ до четири дни след смъртта на тялото, съобщава списание „Сайънс“.
А някои гени, включително тези, които помагат при формирането на ембриона и онези, свързани с рака, дори се „включват“ или стават по-активни след смъртта.
Изследването може да допринесе за намаляване на риска от рак след трансплантация, а и да помогне на съдебната медицина да определи кога точно е убита жертвата на едно убийство.
Един от учените, проф. Питър Нобъл от Вашингтонския университет в Сиатъл, заяви за сп. „Сайънс“, че проучването е „експеримент от любопитство да разберем какво се случва, когато умрем“. „Вероятно можем да получим много информация за живота, като проучим смъртта“, добави той.
Учените са изследвали какво се случва с над хиляда гени при мишките и рибите зебра, след като те умрат. До четири дни след смъртта на рибата зебра се наблюдавали промени в нейните гени, а при мишките до два дни.
„Първоначално смятахме, че внезапната смърт на едно гръбначно животно е аналогична на това да шофираш по магистралата и да ти свърши бензина. За кратък период от време буталата на двигателя ще се движат нагоре-надолу и свещите ще дават искра - но рано или късно колата ще спре и ще „умре“, пишат изследователите в статия за уебсайта bioRxiv.
„И все пак в нашия експеримент ние откриваме, че стотици гени всъщност започват да реагират по-активно на стимули часове след смъртта, а някои са активни и дни след смъртта. Откритието е изненадващо, защото в аналогията с колата няма как чистачките да изведнъж се включат и клаксонът да свири няколко дни, след като е свършил бензина“.
Един от изследваните видове е тропическата риба данио, известна още като риба зебра / theverge.com
„Тъй като тази реакция на гените се наблюдава и при рибата зебра, и при мишката, можем да предположим, че подобен феномен ще се открие и при други многоклетъчни еукариоти.“
Някои от наблюдаваните гени са отговорни за възбуждането на имунната система или за реакцията към стреса, но други са свързани с растежа и имат роля във формирането на ембриона. А те са латентни при хората и животните след раждането.
„Невероятното е, че гените, свързани с развитието и растежа, се включват след смъртта“, каза проф. Нобъл.
В bioRxiv учените пишат още, че проучването може да им помогне да разберат как да запазят по-добре органите за трансплантация. В друга статия те обясняват как откритията им може да са полезни за съдебната медицина и полицията при разследването на убийства. „Използват се много биологични, химични и физични показатели, за да се определи времето на смъртта - но повечето не са точни“, пишат те.
Според тях промените в гените могат да се използват, за да се установи кога точно е настъпила смъртта.
Гени ”на смъртта” съкращават живота с до 4 години Учените може би са открили „еликсира на младостта” Ще е възможен ли ”дигитален” човешки живот след смъртта?
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
