Телесни приключения след смъртта

Украшения от кости, краш тестове с трупове, преравяне на гробове в името на експеримента… Какво ли не вършат живите с мъртвите…

Да тестваш

Краш тестове. Да, днес в тях се използват манекени, но през 30-те и 40-те години на миналия век мястото им са заемали истински хора. Но мъртви. Говори се, че водещите автомобилни производители практикуват това до ден днешен – заради естествеността. Но по разбираеми причини не го афишират. Ала това не е нищо. Във Франция използвали трупове за „изпробването“ на гилотини, а в края на XIX век и началото на XX в. мъртъвците се използвали като мишени за огнестрелно оръжие, за да може да се види какви са последиците от куршумите по истинско човешко тяло.

Да превърнеш в камък

Личността на италианския натуралист, египтолог и анатом Джироламо Сегато (1792–1836) до ден днешен е обвита в мистерии. Както и методът му за вкаменяване на трупове, с помощта на който той мумифицирал тела, като ги превръщал в минерал, подобен на мрамора, вместо просто да извлече телесните течности от починалия човек, както при обикновеното балсамиране. За съжаление преди смъртта си анатомът унищожил всичките си записки, надявайки се да предаде тайната на вкаменяването на приятеля си Пелегрини. Но не успял. Днес в Музея на катедрата по анатомия във Флоренция се съхранява отсечени женски гърди и глава, които Сегато превърнал в камък.

Да спиртосаш

Това че навремето труповете са били използвани в анатомични експерименти (което е спомогнало за прогреса на медицината) не е тайна за никого. Но в подобно количество… Това се случило по времето на калифорнийската златна треска през 1849 г. – когато тълпи от хора се захващат със строителството на железопътната линия, целяща да свърже Тихия и Атлантическия океан. Към строежите често се отправяли хора без документи, които не съобщавали плановете си дори на близките си. Но строителите ги очаквала беда: жълта треска, малария и холера. Говори се, че тогава загинали около 10 хил. души. Предприемачи от Панамската железопътна компания обаче се възползвали от ситуацията и вместо да погребват мъртъвците, поставяли телата им в спирт и ги продавали на медицинските заведения за опити.

Да изкопаеш и подариш на науката

Възкресители – така във Великобритания наричали хората, които се прехранвали с разграбването на гробове. Но не с цел извършване на сатанински ритуали. Целта била прозаична и стандартна – продажба на трупове за медицински експерименти. През XVII-XIX в. било доста по-лесно от днес да намериш „свободен“ труп. Но не чак толкова. В болниците и учебните центрове ситуацията с труповете била напрегната. Затова въпреки ропота на тълпите, труповете били изравяни.

Бедствието достигнало такива мащаби, че по гробищата започнали да дежурят нощни стражи, богатите граждани погребвали роднините си в „безопасни“ железни ковчези, а самите гробове се ограждали с масивни железни клетки – „мортсейф“-ове – или се покривали с тежки каменни плочи. Въпреки това в юридически план дейността на крадците на трупове била почти легална. Все пак мъртъвците не се явявали ничия собственост.

Да носиш винаги със себе си

Според представителите на индийската секта агхори, труповете са не само вкусна и здравословна храна и украшения (от кости), но и удобни чаши (от черепи). Философията на агхори е: приобщавай се към всичко, което ти е омразно. Било то екскременти или мърша. По този начин човек пречиства душата си от гордост и от всякакви условности и граници – добро и зло, мръсно и чисто… По подобен начин може би са разсъждавали и младежите от щата Тексас, които през 2008 г. разкопали гроба на починалото през 1921 г. дете на име Вили Симс. Те отделили черепа от скелета и го използвали за пепелник.

В Индия е пълно с канибали, които срещат държавна подкрепа

Да дадеш на животните

В Тибет покойниците не се погребват, а се дават на лешояди, риби или се провесват на дървета, а за да могат животните по-лесно да изядат трупа, има специални хора, които разсичат тялото на по-малки парчета. В Тибет вярват: ако след птичето пиршество от човек не е останало нищо, значи той е водел праведен живот.

Водното погребение се среща по-рядко – то е по-трудно. Първо тялото трябва да се насече, след това парчетата да се овалят в печено ечемично брашно и едва след това да се хвърлят в реката на рибите. Бебетата се погребват на дървета. За целта тялото се потапя в солен разтвор, а след това се слага в клетка, която се окачва да някое дърво. Малкото дете има малка душа и затова може да се изплаши от прехода в света на сенките. Ще се изгуби някъде „между“ световете и няма да намери покой. Затова преходът трябва да е постепенен – чрез окачване на дърво.

По пътя на криониката

Тотално замразяване, при което трупът или части от него се подлагат на дълбоко охлаждане, например с течен азот, в надежда за нов живот в бъдещето. Но съвременните технологии не могат да възраждат сложни организми. Още по-трудно е да си представим оживяването на отделни части от тялото, например мозъка. Вярно е, че учените тази година успяха все някак да върнат „от онзи свят“ миниатюрни безгръбначни – бавноходки, които са били в състояние на дълбока анабиоза цели 30 г. Бавноходките като цяло са непритенциозни същества, те „оживяват“ дори и след полет в открития космос. Издържат на температури от -271°С до 65 °С.

При човека този трик няма да мине. И кандидат-крионавтите (така наричат хората, които са подложили тялото си на замразяване след смъртта си), и тези, които ги замразяват прекрасно разбират това. Но се надяват, че в бъдеще технологиите ще напреднат дотолкова, че мъртъвци от XX и XXI век ще оживеят. В руската фирма по крионика „КриоРус“ вече има замразени 51 души, 7 кучета, 8 котки, три птици и чинчила. Цялостното замразяване на тяло струва 36 хил. долара, на мозъка или отделно на главата – 12 хил. долара. Това е смехотворно евтино в сравнение със западните компании.

Да украсиш църква

Историята на готическия храм в чешкия град Кутна Хора започва през 1278 г. Тогава абатът от местния манастир донесъл малко почва от Голгота, която разпръснал по гробището на абатството. И тук започнало всичко. Към гробището започнали „да се стичат“ покойници от цяла Централна Европа, чиито близки искали да ги погребат именно там. Масло в огъня наляла и епидемията от Черната смърт в средата на XIV век и хуситските войни в началото на XV в. Църковният двор се разраснал до краен предел, докато в един момент вече нямало място за нови покойници. И когато през 1400 г. в центъра на гробището издигнали готически храм с гробница – старите кости започнали да се слагат направо в нея.

През 1784 г. земята била купена от благородното семейство Шварценберг от Франкония, а през 1870 г. бил нает дърворезбар на име Франтишек Ринт. Неговата задача била да „въведе ред с костите“. И той го направил. Превърнал гробницата в произведение на изкуството. Ужасяващо и уникално. От тавана майсторът спуснал огромен полюлей от човешки кости и черепи, а под тях – олтарните дарохранилници, дори големият фамилен герб на Шварцбергер, били изградени от кости.

Традициите покойниците да се съхраняват в специални помещения или дори в жилищните сгради, съществуват в много религии. Както в древните, така и в по-съвременните – при юдеите, римските католици, зороастрийците и православните християни и примери за това има по цял свят.