Когато моля за билет за „царската изложба” в Националната художествена галерия, дамата от гишето се усмихва съзаклятнически: „Царската?! Втория етаж, вдясно”. И е видимо доволна. Защото знае какво очаква посетителите в седемте зали, приютили експозицията „Дворецът за изкуството” чак до първите дни на следващата година. Права е.
Едва пристъпил, посетителят е посрещан (а на финала – изпращан) от огромния „Портрет на княз Александър I Батенберг” (1881), дело на Конрад Вилхелм Дилиц. Това е същата картина, купена наскоро от държавата и превърнала се в медийна сензация. На живо е още по-впечатляваща.
Друг акцент в експозицията е т.нар. Червен салон. Кураторите са се постарали да възвърнат някогашния му вид. Там са „Портрет на царевна Мария Александровна” от австриеца Йосци Арпад Копай; „Портрет на дъщерите на руския император Павел I Романов” (1911) от Николай Синцов, „Портрет на Мария-Тереза-Луиза Савойска принцеса дьо Ламбал” (1892) и „Портрет на Луи Филип I, крал на Франция” от неизвестни кописти, „Портрет на Емил Лубе, президент на Френската република” (1905) от Алберт Ламбер и др.
Впечатляваща е и личната колекция на цар Фердинанд, ценител и подкрепящ българските художници. Откриваме творби от Цено Тодоров („Портрет на царица Елеонора, 1909), на Иван Димитров („Портрет на княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска”, 1894, и „Портрет на княгиня Мария-Луиза”, 1900); на Ярослав Вешин („Княз Кирил на лов в парка Врана”, 1910, и „Маневри”, 1902), на Никола Михайлов („Жертвоприношението на Авраам”, 1897, копие по Рембранд) и др.
Многобройни са представените художници, пионери в изкуството на млада България. Сред тях са Иван Мърквичка („Портрет на княгиня Мария-Луиза”, „Лазарка”, „Шопско хоро” и др.), Цено Тодоров („Река Марица край Пловдив”), Антон Митов („Връщане от гроздобер”), Никола Петров („Планински поток”), Владимир Димитров – Майстора („Портрет на Никола Чехларов”), Елисавета Консулова-Вазова („Автопортрет”), Асен Белковски („Край Варна”), Александър Божинов („Зима”, „Селска кръчма”) и др. Откриваме дори „Цветя” и „Глициния”, рисувани от княгиня Мария-Луиза през 1897 г.
Върху фототабла „Дворецът за изкуството” разказва и за значимите първи арт стъпки у нас като „Художествения отдел” на Пловдивското изложение през 1892 г. – изключително събитие в стопанския и културния живот на страната, и др. А има ли разлика между отношението на монарха и днешните политици към творците, съдим по написаното от Иван Вазов:
„В една стая на Народното събрание в София г. [Иван] Димитров българский живописец, е изложил картините си пред взорът на посетителите. Според отзивите на софийский печат, между произведенията на г. Димитрова привличат вниманието няколко доста художествено изработени картини, които изобличават несумнений талант на младий художник. Между тях е картината, представляюща Венера, заспала до морето. Това произведение, копие от картината на знаменитий живописец Кабанела, заедно с едно друго – портрет на бабичка, направена по натура, спечели най-много похвалите на публиката. Н. В. Князът също посетил тая първа българска живописна галерия и горещо насърчил даровития художник. С това изложение, любопитно по самата си новост у нас, българското изкуство прави първа и важна стъпка в развитието си”. Иван Вазов, Вести из книжовний свят, сп. „Зора”, 1885”
Отделете време за „Дворецът…” – друг свят е, царски.
Текстът е публикуван в брой 11/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
.jpg)
