Прогнозата за времето като точен бизнес

Изготвянето на точна прогноза за времето за целите Балкани, която да помага на летища, за работата на полето на земеделци и дори на певци, които се чудят дали ще вали на концерта им. Такова е бизнес начинанието на предприемача Димитър Митев и неговите двама приятели Стоян Георгиев и Симеон Найденов. Осъществяването на мечтата им обаче започва от изграждането и монтирането на качествени метеорологични станции, чиито сензори точно да правят точни измервания. Младежите вече имат инсталирани прототипи на станциите на някои от българските планини, във Виена и дори на Антарктида. А първият интерес за възмездно използване на труда им идва от земеделски производители и застрахователни компании, а Българският климатологичен институт желае да закупи станции за проект в Пирин.

Старт от скалното катерене
Всъщност Димитър, Стоян и Симеон са приятели от години. Конкретно в предприемаческото им начинание Meteo.Rocks Димитър е мениджър, маркетинг и лицето на проекта. Той комуникира с медии и партньори. Стоян Георгиев пък е тесният специалист – метеоролог, който тази година завършва висшето си образование във Виена. Симеон Найденов е софтуерен инженер, но всъщност той е инженерът на метеорологичния проект, защото изгражда станциите, които "мерят" времето.

"Идеята за проекта тръгна заради планините, защото, за да практикуваш планински спортове, най-важното е да знаеш какво време те очаква. Ние се катерим по скали от 2012 година насам“, разказва Димитър. А след това с усмивка споделя, че са преживели не една и две бури в планината. „Близо до София се намира Лакатник, място с много хубави скали. Мечтата ни бе да сложим метеостанция и камера и да виждаме кога може да се катерим, за да не бием излишен път дотам и да не си губим времето“, разказва още той. Дори на този първи най-ранен вариант за техния проект младежите имат идея как да го превърнат в бизнес. Те си представят да направят сайт, да пуснат камери и посетителите му да могат да гледат скалите на Лакатник, а след това и обстановката на други обекти за скално катерене. За да печелят, възнамерявали да сложат реклами на сайта.

Да откраднеш занаят
"Нашата цел е да правим прогнози, а не станции. Просто професионалните метеостанции се оказаха доста скъпи. Една такава започва от порядъка на 8000 - 9000 лева. Именно затова ни се наложи да разбираме и от метеостанции. Ние си купихме една професионална, разглобихме я и установихме, че няма нещо толкова особено, което за момента да не сме успели да постигнем“, разказва още Димитър. Той пресмята, че в момента екипът може да предложи подобна станция за по-малко от 2000 лв. На шега Димитър казва, че индустриалният шпионаж е нещо важно и затова няма защо да се открива топлата вода. От професионалната станция взаимствали монго добри инженерни решения, като например как да бъде предпазена електрониката от влага и валежи. „Беше интересно да видим какви соларни панели, батерии, сензори и електроника се използват“, казва Димитър. Предприемачът добавя, че едно от важните неща за качество на метеостанция е да има хубава стойка. Датчикът за температура трябва да е на височина между 1,5 и 2 метра. Този за вятър трябва да е колкото се може по-високо.


"Има едно правило, че ако има висок обект край станцията, то тя трябва да е на разстояние от него четири пъти височината на обекта, защото всеки обект дава отклонение от данните“, уточнява още Димитър. В момента те използват швейцарски сензори, а от цялата техника най-скъпа е стойката, защото е масивна и е висока 4 метра. Идеалната метеостанция измерва температура, влага, налягане, валежи от дъжд като милиметри, скорост на вятъра и посока на вятър, захранва се съ соларна енергия и предава данните в реално време. "Не е нужно да имаме сателитно наблюдение, което да следи атмосферата, защото информацията от тях е достъпна. Като цяло сами бихме искали да приемаме данните от сателитите. Те прелитат над България редовно и това е възможно чрез специални антени“, обобщава Димитър.
В момента предприемачите имат инсталирани станции във Виена, където се обучава техният метеоролог Стоян и пише дипломната си работа върху функциите на станцията. Имат и станции на няколко хижи във Витоша - на Камен дел и на "Алеко", в Рила - на хижа "Мальовица" и в Пирин - на хижа "Вихрен". Част от тях в момента се обновяват. „Причината да не монтираме много станции е, че отнема много време да се ремонтира нещо, което не е качествено направено. Това го осъзнахме бързо. В момента работим върху това да направим добре функциониращ финален модел, който да започнем да произвеждаме и монтираме масово“, казва още Димитър.

Земеделието – първи потенциален клиент
Димитър и неговите партньори са щастливи, че вече има интерес от реалния бизнес към продукта им. "Имаме потенциални клиенти във Варна. Срещали сме с представители на Meteo Bluе, това е една много голяма швейцарска компания, която се занимава с метеорологични прогнози. Представителят им е земеделец. Той има нужда от точна информация за личното си стопанство. Това, което осъзнават фермерите, е, че ако имат станция на полето, ще получават най-точната информация и ще осигурят защита на посевите си. „Нашата идея е, че ако изградим достатъчно гъста и прецизна мрежа, ще можем да даваме информация с добра резолюция, дори да нямаме метеостанции на самото място. Искаме да предлагаме тази услуга за целите Балкани, защото ако видите сега как се правят метеоролични наблюдения на някои места в България, ще се изненадате. Дъждът се мери с кофи и данните се записват с тетрадки. Метеоролозите отиват да гледат термометъра какво показва и после предават данните по телефона“, разказва Димитър.

Предприемачите са провели и разговори с Института по климатология и геоморфология към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Идеята им е заедно да монтират тази пролет една метеостанция в Ботаническата градина на СУ. И студенти, и учени да видят какво предлагат. Впоследствие заедно ще осъществяват проект по монтажа на метеорологини станции в Пирин.

И на Антарктида
Две от метеорологичните станции на младите предприемачи вече са на българската база в Антарктида. Всичко се случва, след като Димитър пише писмо до физика Драгомир Матеев, който е от Български антарктически институт. Именно той среща младежите с проф. Христо Пимпирев, доайен на българската антарктическа програма. "Представихме им една от прототипните станции, тя изглеждаше доста абсурдно и неизпипано. Ние тогава слагахме метеорологични станции на стойки за сателитни чинии, това ни беше концепцията, за да може да се монтира на стената. Тя бе с доста лош сензор за температура, влага и налягане и т.н.“, разказва Димитър. Драгомир Матеев надъхва младежите и сега техните станции, изпратени за Антарктида, са доста по-усъвършенствани и са започнали да събират данни от 2019 г. Данните се записват локално, защото на Антарктида няма интернет.

Подкрепа от Because
Тримата предприемачи разгръщат своя проект, защото печелят състезанието Rinker‘s Challenge на фондация Because. Вземат първа награда и 20 000 лева, с които сбъдват мечтите си по проекта. „Това е състезание за много млади идеи. Подкрепят се проекти със социален замисъл“, казва Димитър. Той е категоричен, че фондация Because им е осигурила много ценно обучение и менторството. Уроците и съветите им са дадени от хора от реалния бизнес. „Учеха ни как да правим добра публична реч. Самият формат е така направен, че стимулира да помислиш върху идеята си и да получиш поглед и съвети от другите. Така започнахме да се замисляме за кои браншове на българската икономика са интересни станциите и осъзнахме каква голяма дупка има метеорологичната система на България и някои други страни от региона. Подобен проект в Германия или друга западна държава би бил излишен. Но за него има място на Балканите“, казва Димитър.

Накрая, съветът на предприемача към всички млади хора, които решат да развиват бизнес у нас, е първо да се фокусират в екипа. „Екипът е много е важен. Трябва да попаднеш на точните хора, с които да се допълваш и да имате разбирателство. Едно от правилата ни е, че ако започнем да се караме, спираме, защото сме приятели! Винаги има един от нас, който е по-надъхан и той дърпа колектива“, заключава Димитър. 



Текстът е публикуван в брой 11/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.