ДОГОВОРКА: По време на търговските преговори Китай и САЩ са се разбрали да не манипулират валутите си
Намекът на руския премиер Дмитрий Медведев България да върже лева към юана, не бе приет сериозно, а и едва ли той е целял нещо повече от недипломатична шега. Но това ни дава повод да обърнем внимание на националната валута на Китай, която може да бъде объркваща. Тя официално се нарича ренминби (RMB), което на китайски означава „народни пари“. Юан е основната единица в ренминби, като един юан е съставен на 10 дзяо, а едно дзяо се състои от 10 фен. И за да се усложни въпросът още повече, има два вида китайски юан: офшорен (CNH) и вътрешен (CNY).
Офшорният юан може да се търгува свободно на международните пазари, докато вътрешният се контролира строго от китайската централна банка. Това прави вътрешно ренминби една напълно различна валута от CNH, като всяка се движи на различна скорост. Нивото CNH се определя почти изцяло от валутните пазари, но благодарение на огромното влияние на китайската централна банка то не се различава с много от вътрешния курс на CNY.
Валутата като оръжиеКонтролът на Китай върху стойността на неговата валута отдавна е основна разделителна линия между Пекин и голяма част от останалия свят. Западът твърди, че Китай умишлено отслабва ренминби спрямо долара и останалите валути, за да даде предимство на собствените си фирми при износа в чужбина. На пресконференция на 10 март гуверньорът на Народната банка на Китай И Гад заяви, че по време на търговските преговори със САЩ миналия месец във Вашингтон двете страни постигнаха консенсус по много ключови и важни въпроси“ за валутните пазари. Консенсусът включва ангажимента на двете страни да не девалвират валутите си, за да постигнат конкурентно предимство за своя износ, каза И.
Въпреки че китайската валута се укрепи през последните години, търговската война й даде нова посока. Ренминби падна с 10% спрямо американския долар между февруари и октомври миналата година, когато интензитетът на американските действия се засили. Но те не са основната причина, защото в същия период се разви кредитна криза в Китай и се отбеляза ускорено забавяне на китайската икономика. Китайските власти твърдят, че падането на ренминби отразява силата на долара, а не валутна манипулация от тяхна страна. Представители на китайската централна банка наскоро отбелязаха, че еврото е спаднало спрямо долара с приблизително същия темп като ренминбито от февруари до октомври миналата година, докато британският паунд дори още по-бързо.
От края на октомври до сега ренминби възстанови почти половината от миналогодишните си загуби. Чуждестранните инвеститори вложиха пари в китайския фондов пазар и пазара на облигации. Те се надяват да извлекат полза от програмата на Китай за допълнителни държавни разходи и данъчни облекчения, които сега се прилагат, за да компенсират икономическия спад.
Обръщане на курсаОбвинението на американските официални лица, че Китай манипулира своята валута, се базира на стар период – от началото на 2001 г. до лятото на 2014 г., когато китайската централна банка продаваше ренминби и купуваше долари в огромен мащаб, за да поддържа валутата си слаба в помощ на износителите. През това време резервите на Китай се повишиха 24 пъти, достигайки 4 трилиона долара. В неделя И Ган заяви, че централната банка вече има за цел да поддържа валутни резерви от 3 трилиона долара, каквото е равнището през последните три години. Това оставя много малко място на китайската централна банка да се намеси отново на валутните пазари, без да падне под този праг. Всъщност от 2014 година насам китайските власти се борят, за да попречат на валутата си да падне, тъй като местната икономика се забавя и много китайски компании и семейства търсят начини да излязат на чуждите пазари, потенциално дестабилизирайки не само ренминби, но и китайската финансова система.
Текстът е публикуван в брой 11/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.