Гейшите - нежно съвършенство: Кои са всъщност те?

„Движи се с равномерно темпо и малки крачки, за да потреперва долната част на кимоното ти! Ходещата жена трябва да прилича на вълна, която се разбива в пясъчния бряг“. Така Мамеха от филма „Мемоарите на една гейша“ учеше начинаещата Саюри. Кои са всъщност „гейся“, откъде са дошли и защо мъжете също могат да бъдат гейши?

Хора на изкуството

По-точно „изкуство-човек“ – така се превеждат от японски двата йеорглифа, които звучат приблизително като „гей“ и „ся“. „Гей-ша“ е всъщност неправилно произношение, станало популярно на Запад. Друго погрешно западно схващане е, че гейшите са проститутки. Това е мит. Гейшата е изтънчена и с висока култура. Красива душа. Най-висшата форма на куртизанка. Непостижима като йероглиф и естествена като настъпването на новия ден.

На пръв поглед гейшата е съчетание от душа на компанията и психолог. Второто впечатление я разкрива като въплъщение на мъжките мечти. Японските мечти. Тя не е прозаична, както не е прозаична и цялата култура на Страната нa изгряващото слънце. Да достигнеш мечтата е изкуство, на което гейшите се учат цял живот. Главната заповед е безкрайно да угаждат на мъжете, да не губят достойнството си. Гейшата трябва да бъде „нежна като цвете и гъвкава като върба“. Открита и загадъчна. Наивна и мъдра. Съблазнителна и недостъпна. Жива кукла. Мадона и курва. Всъщност гейшата е въплъщение не само на японските мъжки мечти.

Тя не е такава

Първите гейши са били мъжe. Невероятно, но факт. Тогавашните гейши обаче не са били предназначени за развлечение на противоположния пол, а също за мъже. Не в онзи смисъл де. Мъжките гейши са били просто шутове („хокен“), които разпалвали фантазиите на гостите с неприлични песни и анекдоти, подготвяли ги за срещата  „юдзьо“ – японските проститутки. Платените дами обаче не били достатъчно интересни. В компанията на скучните нощни пеперудки гостите бързо губели интерес. Тогава за първи път в ролята на гейша влиза жена и то изключително успешно. Става дума за Касен-сан от чаения дом Огия в токийския район на „червените фенери“ Йосивара. Бивша куртизанка.

В онези далечни времена, в средата на 18 век, не всички гейши са били „жертви на обществените нрави“. Винаги е имало две категории гейши – сиро-гейся („бяла гейша“) и короби-гейся („обръщаща се гейша“). Първите били само развлечение, вторите търгували с телата си. През 1779 г. обаче вече им били забранени своеволията. Веднъж и завинаги.

От тогава на гейшите не се позволява дори да стоят на една маса с клиенти на проститутки, да носят ярки кимона, да имат сложни прически или да ходят на високи токчета. Между другото, най-лесният начин да различите обикновената проститутка от гейшата, е като погледнете пояса на кимоното. Ако е завързан както трябва, със сложен възел на кръста, значи пред вас стои „жена-цвете“ (така наричат гейшите). Ако коланът е вързан отпред – всичко е ясно. Още не се е родил човек, който да може сам да връзва кимоното си. За това е необходимо време и специални помощници. Японските жрици на любовта по обясними причини нямат нито време, нито уменията, за да се връзват правилно.

„Гейшология“ – наука за рафинирането

Трябва да се учите дълго, за да станете въплъщение на мъжкото щастие. Поне десетина години. Според съвременните закони можете да започнете обучение само след като завършите общообразователно училище или иначе казано, трябва да сте поне на 15-16 години. По-рано момичетата са били продавани в окия (дом, където обучават гейши) заради дълговете на родителите им. Сега девойките сами решават и се занимават с това професионално. Но светът на цветята е жесток, голяма част от дамите биват отсявани още на началния етап, когато момичето става сикоми – помощница при събиранията на старшите гейши. Този етап продължава към две години. През втория период (тогава момичето се казва минараи) – трябва да се наблюдават опитните гейши, за да бъдат усвоени техните уловки, маниери, движения и техники за гримиране, певчески и танцувални умения, техниките за създаване на икебана, за разливане на саке, трябва да се научат да пишат стихове и проза, да рисуват, да свирят на музикални инструменти (най-малкото на един инструмент – традиционния самисен). Трябва да усвоят и най-важното – умението да водят непринуден разговор с мъжете. Да ласкаят самолюбието им, да ги отпускат и да флиртуват. Да им намекват, но да не преминават позволените граници. Няма никакво продължение след целувката на гейшата, запомнете.

И да, гейшата трябва да прави всичко това „искрено“ (но за пари). Гейшите обаче никога няма да забавляват компания, която им е неприятна. Дори и заради прословутите бакшиши, които те наричат „пари за цветя“. А ако някой реши да даде свобода на ръцете си, със сигурност ще бъде цапнат с ветрилото. По лицето. Силно.

И в един прекрасен момент за минараи настъпва мигът да стане... не истинска гейша, а само майко – ученичка, млада гейша. Майко вече може да присъства на чаените церемонии, но не сама, а със своята „старша сестра“ – опитна гейша, която се назначава от хазайката на окията. „Старшата“ и „малката“ преминават през специален обред, след който са свързани завинаги. Първата ще научи другата на всички тънкости в изкуството на съблазняването и ще ѝ помогне да стане популярна сред гостите. Има едно важно условие обаче – „по-малката сестра“ първо трябва да премине през мидзуаге – ритуал за загуба на девствеността от заможен престарял мъж, който всеки ден в продължение на седмица трябва да смазва половите органи на момичето посредством яйчен белтък, като всеки път потапя пръстите си все по-дълбоко във влагалището ѝ, а на седмия ден двамата трябва да правят секс. Днес това вече не се практикува. Да, при японците всичко е много сложно.

Любов и брак

Новоизпечената гейша може да се сдобие със собствен покровител когато навърши 18. Покровителят се нарича данна. Той купува на гейшата ново кимоно, скъпи украшения и като цяло я осигурява напълно. Понякога между двамата има интимни отношения, понякога дори любов. Но по-често само симпатия, колкото и да е странно.

Гейшата може да има няколко интимни партньори, но по-често предпочита само един – репутацията е най-важна. Гейшата дори може да роди дете от своя данна.

Гейшата може да се омъжи. И още как! Има случаи, когато за гейши са се женили дипломати, министри, князе, олигарси. След като встъпи в брак обаче гейшата трябва да се откаже от професията си. И за този случай японците си имат ритуал. Гейшата трябва да изпрати на всички свои клиенти, хазайки, „сестри“ и „майки“ специално угощение – кутийка варен ориз. Ако оризът е бял – момичето никога няма да се върне. Ако е червен – всичко е възможно.

Красивата професия

Да бъдеш гейша наистина е красива професия, но за жалост – изчезваща. Дори и в Киото – традиционния „град на цветята“, гейшите днес са около 300. Още през 20-те години на 20 век в цяла Япония е имало около 80 000, а сега са не повече от 1000. Голяма част от момичетата с избелени лица, които се разхождат в кимона по улиците на Токио, са обикновени статисти, които печелят от снимките с незапознати туристи.

Затова пък в Страната на изгряващото слънце и досега има гейши мъже. Живи. Цели двама. Единият се казва Ейтаро и работи в Мукодзима, един от токийските райони на гейши. Майка му също е била гейша и още като малък той е имал възможността да попие от аромата на „цветята“. Мъжете гейши носят женски кимона и се гримират по същия начин като жените. Целите им същите – да забавляват. Все пак мъжете най-добре познават собствената си природа.

За харемите и техните тайни Кои са най-известните принцеси измамнички?