Благодарение на парчета от глинени съдове – чирепи – от малка израелска крепост учените могат да дадат отговор на въпроса дали основните текстове от Стария Завет са написани преди Вавилонския плен или след него, вече в диаспората. Надписите по чирепите, които показват грамотността на евреите, по-скоро намекват за първия вариант. Това се съобщава в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences, предава руският сайт „Лента“.
Филолозите спорят относно това кога е написан и съставен канонът на библейските книги от Стария Завет (в юдейската традиция те се наричат Танах). Много учени вярват, че едва след Вавилонския плен (586 г. пр. н. е.), когато евреите са изселени към Вавилон и сформират национална идентичност в изгнание, са създадени и свещените им книги. Преди това евреите не са били достатъчно грамотен народ за подобен проект.
Екип от Телавивския университет използвал технология за анализиране на почерка, наподобяваща тази за установяване автентичността на подписи. Те са изследвали надписи (на иврит) от глинени чирепи от крепостта Арад (Южна Юдея), датирани към 600 г. пр. н. е., които показали високо ниво на грамотност сред евреите от тази епоха.
Учените изяснили, че текстовете на 16 глинени парчета са дело на поне шест автора, които не са се нуждаели от помощта на писар. Сред записите има нареждане към зам.-началника на крепост за отпускане на провизии за гръцки наемници. Грамотността на нисшия офицерски състав, намиращ се в юдейска крепост далеч от културния център говори, че евреите са можели да четат свещени текстове дълго преди Вавилонския плен, убедени са археолозите.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
