Налудничавите и отдавна забравени американски идеи за мирната употреба на ядрени оръжия

На 10 декември 1967 г. лек трус обзема къщите в малкото градче Фармингтън, Ню Мексико. Повечето жители отписват вибрацията в прозорците си като слабо земетресение. Само на 88 км от тях Американската служба по атомна енергия (АСАЕ) провежда подземно изпитание на ядрена бомба с мощ, еквивалентна на 26 000 тона динамит. Изпитанията на ядрени оръжия в пустините на Ню Мексико започват след Втората световна война, като част от проект „Манхатън“, но взривът от 1967 г. е различен – изпитанието е с цел изследване на възможностите за разбиване на огромна скална маса за изпускане и добив на природен газ.

Този половинвековен предшественик на хидравличното разбиване (т. нар. фракинг) може да изглежда налудничав от днешна гледна точка, но е само един етап от тогавашния 20-годишен експеримент на АСАЕ за потенциалните мирни употреби на нарастващия ядрен арсенал на САЩ. Тогавашното правителство се надява, че проект „Рало“ ще обоснове голямото увеличение на ядрения арсенал, и че ще демонстрира други потенциални негови употреби, различни от заличаването на СССР.

Най-амбициозната идея на „Рало“ била прокопаването на нов Панамски канал.

През 1956 г. АСАЕ започва сътрудничество с различни американски бизнеси за въвеждане на иновации в употребата на ядрените оръжия. Множество по-късни проекти имат за цел улесняване добива на шистов нефт от подземни находища, но първите усилия биват насочени към т. нар. от тогавашните власти „ядрени разкопки“. Термин, с който по това време се обозначават всякакви видове инженерна дейност, за чиито цели се използват ядрени експлозиви.

От тогавашна гледна точка потенциалните употреби изглеждат немалко. Предложенията включват взривяването на залив в Аляска, създаването на подземен воден резервоар в Аризона и прокопаването на подземен тунел за магистрала 40 през планина Бристъл, Калифорния.

Бихте ли живели в бункер за $17,5 млн.?

В един момент АСАЕ дори обмисля да прехвърли проектите отвъд океана. Документи от „Рало“, пазени в държавния архив „Линдън Джонсън“ разкриват някогашни планове на службата за изравняване на речни прагове в Бразилия и за вливане водите на Средиземно море в Египет, с цел производство на електроенергия.

Най-амбициозната идея на „Рало“ е прокопаването на нов Панамски канал. В Панама никога не са били особено доволни от факта, че САЩ стопанисват плавателния канал, а американците, от своя страна, винаги са се тревожели, че потенциални размирици биха могли да нарушат управлението на машините, пренасящи плавателните съдове над ивицата земя между Тихия океан и Карибско море.

По това време АСАЕ предвижда изграждането на нов, непрекъснат канал в Никарагуа или Колумбия, посредством, разбира се, няколко бързи и евтини ядрени експлозии.

5 мита за атомната бомба над Хирошима

Ядрените изпитания през 60-те са били насочени главно към повишаване пробивната мощ на експлозивите и опазването на параметъра около взрива от радиационно замърсяване.

Въпреки всичко, нито една от тези интересни идеи не дава плод. По времето на „Рало“ активистките движения за опазване на околната среда набират все по-голяма популярност. Още през 50-те става ясно, че радиоактивните изотопи могат да преминават през атмосферата, да падат под формата на дъжд, да замърсяват посевите и, в крайна сметка, да навлизат в човешкия организъм. Това довежда до вълна от паника, която, наред с други промени в общественото съзнание, затвърждава силна съпротива срещу извършването на ядрени изпитания.

Апокалипсис сега? Евентуален ядрен конфликт би унищожил земната атмосфера

Опонентите на „Рало“ имат право – всички изпитания създават радиационно замърсяване, а няколко от тях изпускат големи количества в атмосферата. Развитието в областта на добива и складирането на полезни изкопаеми след 1967 г., се дължи до голяма степен на глобалните тревоги от потенциална ядрена катастрофа. Американският историк Виктор Макфарлънд твърди, че изпитанията от 60-те са били „проведени дълбоко под земята, което означава, че радиацията няма как да достигне повърхността и съответно остава затворена под земята за много, много дълго“.

Въпреки всичко АСАЕ продължава да подценява вредите и нежеланието на американския народ да се излага на тях. Взривът от 1967 г. в Ню Мексико замърсява с радиация голяма част от освободения природен газ. Службата увещава Америка, че с течение на времето и извършването на достатъчно тестове, този метод ще бъде достатъчно безопасен. Всеобщото негодувание обаче, в комбинация с притесненията от употребата на замърсено гориво и големите подземни кухни, наситени с радиация, доказват непрактичността на цялата инициатива.

Това в крайна сметка обрича „Рало“ на провал. 20 години след началото си, в средата на 70-те, оплюваната програма най-сетне бива официално прекратена. АСАЕ просто не успява да докаже, че ядрените оръжия за полезни за друго, освен за пълно унищожение. През тези 20 години множество американски учени са убедени, че буквално биха могли да променят „изваят“ планетата ни по тяхно усмотрение. В днешно време обаче, резултатите от „Рало“ са ограничени до големи топове хартия в държавните архиви, няколко кратера в пустините на Ню Мексико и големи радиоактивни пещери под тях.