Защо Ирак още не е победил Даеш?

Точно когато започва да печели във войната срещу „Ислямска държава“ (Даеш, ИД), Ирак остава без пари. 

Зад фронтовата линия в иракската пустиня, където полицията на провинция Нинава тренира, за да си върне Мосул, на властите не им достига едно много важно нещо: оръжията. 

„Прегрупирахме се тук след падането на Мосул“, разказва майор Айман, който стои пред редицата мъже в сини униформи, които командва. „Чакаме тук от пет месеца, но нямаме оръжия“.

Въоръжените сили на Ирак бяха критикувани от международната общност след ужасните си неуспехи, когато Даеш помете западната и северната част на страната преди две години. 

Сега някои хвалят Ирак, че успя да си върне Рамади и да накара терористите да отстъпят в провинциите Анбар и Салах ад Дин с помощта на хилядите мъже от шиитските милиции и от сунитските племена.

Говори се дори и за атака за превземане на Мосул. Но в пустинята подобна идея изглежда далечна и невъзможна.

В последните два месеца един нов враг надига глава. Сривът в цената на петрола на световните пазари, заради решението на Саудитска Арабия да обяви ценова война на геополитическите си врагове Иран и Русия, сви бюджета на иракското правителство.

Около 90 на сто от приходите на страната идват от нефта. И падането на цената от 140 долара до едва 40 долара за барел засегна жестоко иранската икономика. 

„Разбира се, това оказа влияние върху всички аспекти на иракското правителство, но първият удар бе върху Министерството на отбраната“, каза в интервю за английския в. „Сънди телеграф“ министърът на отбраната Халед ал Обейди. 

Интервюто се проведе след обиколката на министъра по фронтовата линия, североизточно от град Хадита в провинция Анбар. Когато пристигна със самолет в авиобазата на Тикрит в провинция Салах ад Дин, Обейди беше посрещнат от представители на местните власти. Те се оплакаха, че финансирането от Багдад се бави.Иракският министър на отбраната Халед ал Обейди / БГНЕС

„Ще разговаряме с Министерството на вътрешните работи и ще им помогнем да получат оръжия," обещава Обейд пред „Телеграф“. „Губернаторът каза, че средствата се бавят. Но сме сигурни, че ще успеем да им изпратим парите“.

Пътуването до фронта не бе най-добрата реклама за готовността на армията, нито за нейното финансиране. Две Хъмвита от конвоя на министъра останаха без гориво насред пустинята. 

Началникът на щаба, генерал-лейтенант Осман ал Ганими, похвали новите успехи на армията. Преди десет дни правителствените сили завзеха пустинен район, известен като Джазира Самара, или островът Самара, докато се опитваха да вдигнат 18-месечната обсада на град Хадита.

Успяха и да прекъснат доставките между двата основни центъра на джихадистите в Ирак, Фалуджа и Мосул.

„Това беше операция на иракската армия и иракските военновъздушни сили“, каза той.

И все пак силното присъствие на подкрепяните от Иран шиитски милиции в Ирак показа, че армията все още зависи от нередовните паравоенни формации. Формации, с които ръководената от САЩ коалиция никога няма да си сътрудничи. 

„Ние сме ударната сила“, казва Хюсеин Мохамед Хасан, боец от свързаната с Иран милиция „Бадр“, който стои до генерал-лейтенант Ганими. „В 70 на сто от сраженията се бием ние“. 

Бъдещето на Ирак може да се окаже съревнование между подобряващата се армия и отслабващата политика, чието влошаване отчасти се дължи на зависимостта от петрола. 

Колкото по-слаба е армията и по-силни са шиитските милиции при отстъплението на Даеш, толкова по-малко вероятно е властта да успее да обедини враждуващите секти и региони на Ирак.

Правителството вече бе принудено да намали заплатите в публичния сектор, което предизвика недоволство сред населението. Хората са свикнали държавата да им осигурява работа.  Привържениците на Муктада ал-Садр проведоха многобройни протести тази седмица срещу корупцията в правителството / БТА

В един магазин за мебели в багдадския квартал Керада, който тази година отчита вече 50 на сто спад в печалбите, пазарува един офицер от армията заедно с жена си. За по-ниските заплати той обвинява правителството, а не глобалната икономика. 

„Разбира се, че е по тяхна вина, всички смятат така“, казва той, като моли да остане анонимен. „Що се отнася до спада в цените на петрола, трябваше да помислят предварително и да имат резерви“. 

Икономическата криза, за която хората обвиняват и корупцията в правителството, възроди успехите на най-известния политически шиитски духовник в Ирак, Муктада ал-Садр. Създадената от него Армия на Махди някога бе бича на британските и американските сили, а сега той събира поддръжниците си и говори срещу правителството.

И в тази си мисия печели неохотната подкрепа на най-различни съюзници - от дипломати до икономисти, които също твърдят, че правителството се нуждае от реформа. Вероятно обаче всички те имат много различно виждане какво означава това. 

Независимият икономист Маджид ал Сури заяви, че иракската държава става все по-неефективна. Според него виждането, че правителството трябва да осигурява работни места, е довело до неустойчив скок на държавния бюджет. Броят на заетите в публичния сектор се е увеличил от 650 хиляди до 4,5 милиона души след свалянето на Саддам Хюсеин през 2003 г. Причината за това, казва той, е решението след инвазията от 2003 г. за създаване на демокрация, основана на религиозния консенсус, където балансът е гарантиран от споделената власт между основните етнорелигиозни общности. 

Тази формула бе основана на мирните споразумения в Ливан и Северна Ирландия, но в Ирак доведе до шиитско мнозинство, подчертаващо религиозното разделение, както и до система на политическа протекция.

Политическите лидери осигуряват работни места, а в замяна всички си затварят очите за масовата корупция. „Тези лидери не са милионери, а милиардери“, казва ал Сури, говорейки за личното богатство на бившия министър-председател Нури ал Малики, както и на много други.

Виждането за реформите на офицера от армията и на управителя на магазина, Бара Абдула, е много по-различно. „Ако имате образование, имате право да получите държавна работа“, казва Абдула. „Така работи иракската държава“. Конвоят на министър Обейди в пустинята Самара / БТА

Западът се надява страните от Персийския залив да подкрепят Ирак във войната срещу Даеш като компенсация за спада в цените на петрола. Но такава подкрепа няма. 

„Те не получават абсолютно никаква помощ от региона“, заяви един западен политик. „Водят война за съществуване от името на целия регион и в замяна не получават абсолютно нищо“.

Той каза, че сега има по-голяма причина да бъдем оптимисти, въпреки политическите трудности, заради успехите на армията.

„Армията на Ирак се превърна в уважавана институция, около която хората могат да се обединят“, каза той. „Ще мине много време, преди армията да стане това, което беше преди 35 години, но вече става институция, която хората уважават“. 

В пустинята генерал-лейтенант Ганими заяви, че може да свали обсадата на Хадита само за два дни, ако не трябваше да напредва бавно, за да обезврежда скритите бомби на Даеш. 

Шиитските милиции критикуват по-жестоко правителството. Техният говорител, депутатът Ахмед ал Асади, заяви, че малкото успехи на армията и нейните сунитски съюзници доказват, че ѝ е трудно да възвърне териториите си, дори и с въздушната подкрепа на американците. 

„Те си върнаха Рамади, но 80 на сто от града бе унищожен“, твърди той. „Що се отнася до останалите територии, няма достатъчно войски, за да бъдат освободени. Ако имаше, нямаше да сме изправени пред сегашните проблеми“.