Учени откриха, че стволови клетки могат да възстановяват черепа и лицевите кости след травма

Учени от Рочестърския университет откриха стволови клетки, които участват във формирането на черепа и лицевите кости.

Първоначалната цел на учените е била да намерят начин за лечение на краниосиностоза с помощта на стволови клетки. Това заболяване е една от най-разпространените черепно-лицеви деформации. Обикновено то се проявява още в ранна детска възраст и често води до изоставане в развитието и повишено вътречерепно налягане, което е опасно за живота.

Заради редицата ограничения, реконструкция на голяма част от костните дефекти на черепа до ден днешен е сложна задача за хирурзите. Поради това е нужно да се открият алтернативни начини на хирургично възстановяване.

Екипът, ръководен от Уей Су, явно е намерил начин да помогне на хората с травми и вродени дефекти. Учените са прекарали години в лаборатории, изучавайки гена Axin2 и мутациите, които предизвикват краниосиностоза при мишки.

Учените внимателно са изследвали поведението на клетки, в които е активен генът Axin2, и са наблюдавали каква е ролята им за формирането и регенерацията на костната тъкан. Оказало се, че стволови клетки, които позволяват реконструирането на кости, могат да бъдат извлечени от клетки с висока активност на гена Axin2 (такива са около 1% от всички стволови клетки). Тези клетки са разположени в средната линия на черепа.

След това учените провели лабораторни тестове, за да открият скелетни стволови клетки, които също могат да се използват за лечението на заболявания, свързани с аномалии в работата на стволовите клетки.

Тези стволови клетки могат да бъдат използвани за разработването на нови алтернативни методи  за операции по реконструкция с цел замяна на деформирани поради заболяване, травма или рак черепно-лицеви кости. Освен това изследователите са убедени, че в един прекрасен ден подобни технологии ще премахнат нуждата от донори на лицеви кости при така наречените опреции по присаждане на лице.

Научният труд на екипа на Уей Су е публикуван в списание Nature Communications.