За харемите и техните тайни

„Харем“ в превод от арабски значи „забранено, свещено място“. Така са наричали женската половина от дома в мюсюлманските семейства, където е било забранено за мъжете да влизат. Изключение се е правело само за господаря на дома и за евнусите. Харемът като явление, каквото познаваме днес, е възникнал при Абасидите – арабска династия, управлявала в Близкия изток от 750 г. до 1258 г. По-късно и други източни владетели или просто богати хора са създавали собствени женски общежития по този модел. Един от най-известните и големи хареми е бил в Османската империя в продължение на пет века. Всеки от султаните е имал в двореца си в Истанбул към 1000 жени в така наречения Дом на блаженството. Колекцията била постоянно попълвана и обновявана с нови чуждестранни наложници. Европейците получавали откъслечна информация за живота на тези жени под формата на слухове, разкази на мисионери, пътешественици и евнуси. Едва след свалянето на последния османски владетел Абдул Хамид II през 1909 г., тайната на харемите била разкрита напълно.

Харемите в Древна Рус

Имало е хареми и в Древна Рус. Най-много жени и наложници е имал, колкото и да е странно, самият Владимир Светославич, кръстителят на руския народ. За наситения му личен живот се разказва в Началната руска летопис (на църковнославянски „Повѣсть времяньныхъ лѣтъ“): „И беше Владимир победен от похотта, и имаше много жени… а наложници имаше 300 във Вишгород, 300 в Белгород и 200 в Берестово… И беше Владимир ненаситен в блудствата си, водеше си омъжени жени и покваряше девици“. Има достатъчно доказателства, че и други руски владетели са имали хареми в разни тайни палати, като това е продължило чак до 17 век, когато Петър I е сложил край на този обичай.

Багдадският посланик в Русия Ахмед ибн Фадлан, по време на пътешествията край Волга през 921 г., написал следното за неспоменат поименно развратен цар: „А ложата му бе огромна и украсена със скъпоценни камъни. И с него на тая ложа стоят 40 девойки в постелята му. Понякога той използва една от тях като наложница, когато сподвижниците му са край него… И той други дела няма за вършене, освен да се сношава, да пие, да се развлича. Той има заместник, който управлява войските, напада враговете и го представлява пред поданиците му“. Впрочем, арабският пътешественик е написал това, след като е чул разказите на някой руснак, най-вероятно търговец. Така че е напълно възможно това да е било шега с чужденеца. Фадлан никога не е виждал самия цар Игор Рюрикович.

В съвременността

В наши дни хареми има в страни, където са запазени мюсюлманските религиозни традиции. Полигамни семейства, изградени на принципа на харемите, има и в държави, където има влиятелни ислямски малцинства. Така например в Танзания, където мюсюлманите са едва 30% от населението, а християните – 60%, всяка четвърта омъжена жена е в полигамен брак. В Свазиленд 82,7% от населението са християни, но кралят Мсвати III притежава многоброен харем. Монархът има 15 официални съпруги и 25 деца. Всяка година на празника Умхланга той си избира нова жена.

Стотици полуголи жени се състезават с часове, танцувайки традиционен танц, а накрая кралят избира победителката и новата наложница запълва колекцията му от красиви жени. Мсвати е на 47 години и още не е изпреварил баща си – крал Собуз II, който успешно живееше със 70 съпруги.

От скоро харем има и лидерът на Северна Корея. Ким Чен Ун бе заявил, че е верен на една единствена жена – певицата Ли Сол Чу и бе развалил харема на баща си, но по информация на южнокорейски журналисти, младият държавник вече е променил мнението си. След като му се родила дъщеря, а в последствие преболедувал подагра, Ким Чен Ун провел кастинг за красавици и се отдал на наслажденията.

The Daily Telegraph: Ким Чен Ун ще си прави харем

 

Британските учени скоро установиха, че полигамните бракове са от полза за всички – в харемите жените гладуват по-рядко, децата боледуват по-малко и тези семейства обикновено са по-добре осигурени материално, отколкото моногамните семейства.

Йерархията

Положението на жените в традиционния харем зависело от това доколко са приближени на владетеля. Ако някоя от дамите не получавала внимание, това я обричало на жалко съществуване, подигравки и унижения, тези жени вършели и тежката физическа работа. Ако някоя от наложниците била любима на господаря, му раждала син и статусът ѝ стремително израствал до нивото на главна съпруга, което моментално ѝ осигурявало глезотии и подаръци – от бижута, до недвижими имоти.

Днес арабските мъже си правят хареми по законите на Корана, който разрешава да имаш едновременно не повече от четири жени, но при едно важно условие – мъжът е длъжен да се грижи еднакво за всичките си жени и да обръща внимание на всяка една от тях. Ако на едната подари апартамент, трябва да направи същото и за другата, това важи и за букетите и шоколадчетата. Всяка от дамите в харема има ясно определени отговорности – младата възпитава всичките деца на мъжа, по-възрастната управлява другите жени, а средните две се грижат за реда в дома и готвят.

Обитателките на източните хареми обикновено водят уединен живот. За това как прекарват дните си можем да съдим само по снимките и картините. Например, иранският шейх Насер ад-Дин Шах Каджар, който е управлявал през втората половина на 19 век, бил страстен почитател на фотографията и лично снимал своите жени. Негов помощник и придворен фотограф бил руснакът Антон Севрюгин. На старинните снимки на фотографа има ирански жени с пищни тела и сраснали се вежди и мустаци. Късите им поли, които приличат на балетни пачки, били специално ушити след като шейхът пътувал до Санкт Петербург по покана на Александър II и гледал там руски балет.

Изследователите сравняват живота в харема с английските девически училища или женските манастири. Освен младите наложници и съпругите на господаря, в женската половина на дома живеели и неговите роднини от женски пол, а също и многобройни наставници, прислужнички, евнуси. Разбира се, там са кипели страсти, имало е много интриги, образували са се групички и всяко момиче е мечтаело само да стане любима жена на господаря.

Съвременните притежатели на хареми се стараят жените им да живеят отделно една от друга и по възможност да се виждат рядко. В идеалния вариант едната никога не вижда съпруга си да влиза в дома на другата. Понякога обаче самият мъж няма средствата, за да си позволи този начин на живот. В не дотам заможните семейства жените живеят в съседство и заедно се грижат за домакинството.

Как се влиза в харем?

Момичетата попадат в хареми по най-различни начини. Някои ги купуват на робовладелчески пазари, други биват разменяни като подаръци между знатни владетели, трети доброволни биват предавани от роднините си. Все пак да бъдеш част от харема на султана се е считало за потенциално добра кариера за жена. На теория и последната слугиня е можела да стане наложница, а след това и съпруга на владетеля. Такава съдба е имала славянката Анастасия Лисовска, която била отвлечена от татари в града Рогатин, на територията на днешна Украйна. Насила я отвели в Османската империя и според легендите била подарена на младия султан Сюлейман Великолепни. Тогава тя била само на 15 години.

Красивата и умна девойка бързо изместила всичките си конкурентки и след време станала най-могъщата султанска съпруга в историята на империята. На нея било позволено да прави неща, за които другите не са можели и да мечтаят – да спи със султана без ред, да му роди не едно, а пет деца. Дори ѝ дали почетната титла хасеки, която била измислена специално в нейна чест. Около четвърт век Анастасия, или както била по-известна – Хюрем Султан или Роксолана, заповядвала на султана, харема и цялата империя. Тя станала единствената официална съпруга на султана. Нито преди нея, нито след нея се е случвало султанът да се жени официално. И макар че синът ѝ Селим II не бил първороден за Сюлейман, тя направила така, че именно той да стане император. За външността на Роксолана можем да съдим по един портрет на неизвестен художник, нарисуван в средата на 16 век.

В наши дни много жени искат да попаднат в харем на богати мъже, тъй като ако сключат договор с някой шейх за няколко години, могат да забогатеят много повече, отколкото на която и да е работа. Това привлича в източните хареми дори европейски и американски жени. Сред полигамните милионери се счита за много престижно да имаш за жена някоя дама от Запада – модел, актриса или друга известна личност. Така например в султанския харем на Бруней е била мис САЩ за 1992 г. – Шанън Макетик. След като прекара три месеца в харема, тя заведе дело за това, че са я използвали като проститутка. В крайна сметка стана ясно, че срещу Макетик не е имало никакви сексуални посегателства, а са се отнасяли към нея много добре. За това, че е развличала султана на Бруней, е получила 100 000 долара и диамантена огърлица.

Подбор и обучение

Според Корана мюсюлманите нямат право да имат за роби други мюсюлмани. Затова и в харемите по принцип има само чуждестранни жени. Традиционно най-търсените били славянките, кавказките, а високо били ценени и черкезките робини. Винаги първо давали нови имена на новодошлите в харема, правели ги мюсюлманки и ги учели на език. Най-красивите и надарени момичета учили и на писмо, пеене, танци, етикет. Все пак е имало вероятност след време да станат майки на престолонаследници. Но най-важната наука била науката на любовта – от скромни тихи момичета, те ги превръщали в професионални съблазнителки.

В същото време обаче момичетата трябвало да останат изпълнителни – ако господарят погледнел някоя благосклонно, тя трябвало веднага да се приведе в ред с помощта на свитата си (вана, епилация, обтриване с масла и т.н.), а след това да допълзи в кревата на господаря си, като с това докаже предаността си. Също е трябвало да целуне края на леглото, на който е лежал покровителят ѝ. След любовния акт получавала награда и израствала в йерархията на харема.

В 21 век няма обучение за жените в харемите, но има подбор и тестване. Момичето трябва да е девствено и да има отрицателни изследвания за СПИН.

Новобранките в харема биват изследвани от специални хора – машате. Те следят поведението на наложниците и нарочно провокират караници, за да проучат характерите на момичетата. Жената в харема трябва да е блага и да умее да потушава битовите конфликти. Мъжът трябва да е справедлив и да спи с всички подред, никоя да не лишава от внимание и подаръци.

В крайна сметка жените в харемите на владетелите в никакъв случай не са били нещастни затворнички. Те са имали богат и наситен с развлечение живот. В дворците, където са живеели, е имало театри, балетни трупи, оркестри. Свитите, които са се грижели за всяка жена, постоянно са им помагали да поддържат добър външен вид. Помагали са им да се грижат за маникюра си, прическите и облеклото. Евнусите, макар и да не са били напълно успешен заместител на мъжете, също са били някакво развлечение за дамите в харема. На гости са им идвали художници, музиканти, учители и животът им съвсем не е бил скучен. Позволявали са им да играят в градините, да се разхождат. Днес жените в харемите нямат лична прислуга и евнуси, налага им се да вършат домакинската работа сами, но пък богатите им съпрузи им предоставят охолен живот. Моногамията обаче става все по-популярна дори и в традиционно мюсюлманските страни.