ПРОБА: Договорите за разлики, които ще се въведат от средата на годината, ще бъдат своеобразен тест за бъдещото им приложение от "американските централи" (на снимката ТЕЦ "AES Гълъбово")
Свободният пазар на електрическа енергия в България стана сцена на много експерименти през последните месеци. Повечето от тях не особено успешни предвид огромната обществена съпротива и проблеми след въвеждането им. Сега управляващите готвят ново изменение, което няма да е толкова рязко колкото предишните, но ще изкара стотици производители на ток на борсата от средата на годината. Новата поправка ще засегне 350 производителя на ток от възобновяеми източници с мощност над 5 мегавата, чиято продукция досега се изкупуваше от НЕК по преференциални цени, както и произвеждащите по комбиниран способ (когенерации) – основно топлофикационни дружества и заводски централи. За да се гарантира тяхната стабилност и възвръщаемостта им, в законодателството ще бъдат дефинирани т.нар. „договори за разлика“, чрез които ще им се изплаща разликата между преференциалната и борсовата цена на електроенергията.
Тези промени няма да се отнасят до т.нар. „американски централи“ (ТЕЦ „AES Гълъбово“ и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3“), защото правителството води отделни преговори за излизането им на свободния пазар. Но се очаква сегашните промени да бъдат тестово поле за действието на договорите за разлики, които се очаква да се прилагат в бъдеще и за тях.
Какво е новото
С промени в Закона за енергетиката, които се подготвят в момента, договорите за разлика ще залегнат под формата на референтни цени, определяни от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за различните типове централи – фотоволтаици, вятърни турбини, водноелектрически централи и когенерации. „Референтните цени ще вземат предвид борсовата и преференциалната цена на тока и ще са отправна точка за „договорите за разлики“ . Разликата между борсовата и преференциалната ще се изплаща под формата на добавка на производителите от фонд „Сигурност на електроенергийната система“, обясни пред „Икономист“ Валентин Николов (ГЕРБ), зам.-председател на парламентарната енергийна комисия.
По този начин няма да се увеличи предлагането на електроенергия на борсата, тъй като и сега НЕК изкупува тяхната енергия и продава част от нея там, допълни той. Не е реалистично да се очаква и промяна в цените надолу, каза още Николов. Целта е по-скоро да се убеди бизнесът, че няма картел от производители на борсата, защото е невъзможно на практика договаряне между повече от 300 производителя, каза той.
Във вторник председателят на комисията по енергетика в парламента и съпартиец на Николов Делян Добрев обяви на конференция за зелената енергия, че не трябва да се бърза с поправките и те ще бъдат внесени от народни представители като отделен законопроект. Но каквато и да е нормативната форма на новите правила, като краен резултат от 1 юли на енергийната борса ще излязат още приблизително 350 производителя, чийто ток досега беше изкупуван от обществения доставчик НЕК. Годишното производство на електроенергия у нас средно е между 33 и 35 теравата. По данни на КЕВР за миналата година на когенерациите и ВЕИ се падат близо 6 теравата от общото количество (около 20%). За различните видове ВЕИ (слънце, вятър и вода) определените часове годишно, през които токът им се изкупува на преференциални цени, са средно 1342. Средната цена, по която НЕК им заплаща мегават, е 296,42 лв. За 2017 г. цената на свободния пазар е 132,67 лв. за мегават. Разликата се възстановява на НЕК от фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (СЕС). В момента тя е над 160 лв./мегават. С промените разликата няма да отива в обществения доставчик, а ще се заплаща на производителите.
Дяволът е в детайлите
Реално при този механизъм ще има два ценови компонента – референтна цена, която отразява преференцията, която получават ВЕИ производителите и когенерациите за производството си, и пазарна, по която те ще търгуват на Българската независима електроенергийна борса (БНЕБ). „Целта на референтната цена е да не бъдат ощетени ВЕИ производителите и когенерациите, тъй като те произвеждат по-скъпа, но и по-чиста енергия, а преференциалната цена е насърчителна мярка за тази енергия в рамките на ЕС“, разясни енергийният експерт от Института за пазарна икономика (ИПИ) Калоян Стайков. Тъй като ще има два компонента – пазарна и субсидирана цена, е важно да има баланс между тях, за да не се изкривява пазарът. Затова е от изключително значение как ще бъдат разписани детайлите в договорите за разлика и доколко ще се насърчава пазарното поведение на производителите. „Това означава да се определят различни референтни цени както за различните технологии, така и според времето на влизане в експлоатация на обектите. Да се определи как се изчислява пазарната цена – дали тя ще е референтната цена на пазара „Ден напред“, дали ще е средноседмична, средномесечна или средна за сезона, и куп други малки детайли, които могат или да подобрят работата на пазара, или да я усложнят“, посочи още Стайков.
Важното е механизмът за компенсация да бъде балансиран така, че хем да създаде пазарна отговорност на производителите с преференциални цени, хем да не стимулира ценови дъмпинг, но и да не създава финансови затруднения на производителите. Такава опасност съществува и затова за обсъждане трябва да се предложат поне 3 – 5 варианта на договорите за разлика, за да бъдат насърчени ВЕИ и когенерациите да предлагат повече енергия на борсата, каза пред „Икономист“ и Иванка Диловска от Института за енергиен мениджмънт. Това може да стане например, като им се предоставя допълнителен марж от печалбата, посочи тя.
Положителна мярка за ВЕИ производителите ще е например, ако въз основа на преференциална цена от 150 лева за мегават и борсова цена от 80 лв./МВт КЕВР приеме, че надбавката, която ще се изплаща, е 70 лв./МВт. Ако тя бъде фиксирана и производителят постигне по-висока цена на борсата – примерно 90 лв./МВт, фиксираната добавка му осигурява още 10 лв. печалба на всеки мегават, предложи пред „Икономист“ евентуален механизъм Велизар Киряков, председател на Асоциацията на производителите на екологична енергия. Според него референтната цена трябва да се фиксира като средногодишна борсова цена плюс надбавка за ВЕИ или когенерации.
Референтните цени трябва да са в зависимост от дела на съответните производители в общото производство през отделните месеци, разясниха от КЕВР пред „Икономист“. Това се налага, тъй като самата борсова цена варира според сезонността и часовия профил на произвежданата енергия – дневна или нощна, добавиха оттам с уговорката, че предстои текстовете да бъдат уточнени и приети от парламента.
Опасностите пред малките
Малките производители на енергия от възобновяеми източници се притесняват, че масовото им излизане на борсата от средата на годината ще доведе до ръст на разходите им с 15 – 20 на сто. Те ще трябва да платят 16 хил. лв. за регистрация на борсата, отделно за всеки изтъргуван мегават ще плащат и на Електроенергийния системен оператор, а и ще е необходимо да се назначат по няколко души, които да се занимават с борсовите операции, посочи Киряков пред „Икономист“. Според него задължението за борсова търговия трябва да се отнася за по-големи производители, например от 20 мегавата нагоре, защото тези разходи няма да окажат толкова чувствително влияние върху тях.
Тъй като сега на борсата няма сегмент „час напред“ в който ВЕИ производителите да продават тока си, а тяхната работа е зависима от природните дадености, това може да доведе до загуби за производителите от нереализирана продукция, прогнозира той.
Друга опасност би било дефинирането на референтните цени просто като разликата между борсовата и преференциалната цена, посочи Киряков. В този случай нито един производител няма да се интересува на каква цена продава на борсата, тъй като приходите му ще бъдат гарантирани. Това може и да свали цените на борсата, но ще предизвика взрив от дефицит във фонд СЕС и нужда от нови законови промени, смята той.
