Кой уби „краля на кокаина” Пабло Ескобар?

На 2 декември 1993 г. най-богатият наркотрафикант в света се опитва да се измъкне от скривалището в собствения си дом в Меделин, Колумбия, покатервайки се на един съседски покрив.

Той е покосен от изстрел и снимката, показана по-долу, оставя ярка следа в публичното пространство – окървавеното тяло на най-могъщия наркодилър, проснато върху керемидите на един покрив, в града, който някога е бил неговия най-сигурен пристан.

Другите мъже на снимката – група колумбийски войници – дълго време са били считани за героите, които дали на Ескобар заслуженото.

Но свидетелствата от други дилъри, конкуренти на Ескобар,  както и докладът от разследването и семейството на Ескобар, твърдят, че войниците вероятно не са виновниците за смъртта на Ел Патрон (Господарят).

Bloque de Busqueda (Издирвателният отряд)

В края на 1989 г. след серия от кървави унижения, извършени от Ескобар, военните сили и правителството на Колумбия, както и тогавашният президент Виргилио Барко, сформират специален отряд, който трябва да се справи с Пабло Ескобар и неговия картел.

Първите срещи на отряда с трафикантите от Меделин били в полза на Ескобар. В последствие Издирватеният отряд се превърнал в могъща сила, чиято единствена цел била залавянето на Ескобар и неговите съмишленици.

Семейството на Ескобар

С подкрепата на американските специални сили и американското военно разузнаване, както и агенти на ЦРУ и Агенцията за борба с наркотиците (DEA), отрядът следял неотлъчно Ескобар през 1992 и 1993 г. Според официалните сведения именно Издирвателният отряд убива Ескобар.

На 2 декември 1993 г. само ден след рождения ден на Ескобар (според книгата на Марк Баудън „Убийството на Ескобар” той го отпразнувал с марихуана, торта и вино), отрядът получил сведения, че той се намира в квартала Лос Оливос в Меделин.

Отрядът успял да се приближи до къщата, където Пабло говорел по телефона със сина си.

Според сведенията на Баудън, въпреки всички високотехнологични приспособления, самоличността на Ескобар била потвърдена, чак след като той се показал от един прозорец на втория етаж на сградата.

Войници от отряда обградили дома му, докато други членове на екипа нахълтали през вратата. Пабло и бодигардът му се измъкнали през един заден прозорец, който водел към покрив с оранжеви керемиди. Те били пресрещнати от изстрели и двамата били уцелени в главата. Куршумът, покосил дясното ухо на Ескобар, го убил на място.

След като престрелката утихнала, полоковник Мартинез, предводителят на отряда, който преследвал Пабло цели 3 години, но не присъствал на залавянето му, чул един от подчинените си да крещи по радиостанцията „Да живее Колумбия! Viva Columbia! Току що убихме Пабло Ескобар!”

По-късно се появили данни, че Ескобар бил покосен от собственото си оръжие, което поставя въпроса кой е изстрелял фаталния изстрел.

Los Pepes

Според Боудън, през януари 1993 г. към хората преследващи Пабло Ескобар се присъединява група наречена „Хора, тормозени от Пабло Ескобар” или накратко Los Pepes. Тя е съставена от конкурентни на Ескобар трафиканти, членове на полувоенни организации и други, които били презирани от шефа на Меделинския картел.

По-рано, Пабло екзекутирал двама лейтенанти, което разцепило картела му на две съпернически фракции.

Според журналистката Алма Гилермоприето, която е разговаряла с бивши членове на Los Pepes, групировката най-вероятно била предвождана от бивши членове на меделинския картел, които търсели отмъщение. Те предлагали пари на всеки, който иска да залови Краля – от хора от близкото обкръжение на Ескобар, до и на членове на отряда.

Според думите на Баудън, Los Pepes били „сила извън закона… която не се колебаела да прекрачи границите на закона и етиката, които Пабло от своя страна също не зачитал.” Според сведенията много членове на колумбийското правителство участвали в преследването му.

Според докладите на Агенцията за борба с наркотиците, цитирани от Баудън, групировката вероятно се спонсорирала от конкурентния на Ескобар картел Кали. Освен това,  получавала информация от колумбийската полиция и вероятно от американските разузнавателни агенти, които работели в страната.

Los Pepes извършили серия от насилствени актове, които можели да си съперничат с жестокостите на Ескобар. В началото на 1993 г. те убивали до 6 човека на ден. По-нископоставени ръководители на картела, бивши държавни служители, свързани с картела, адвокати на Ескобар – всички били оправдани жертви за тях.

Едно от именията на наркобарона

Ескобар отвърнал на удара с бомбени атентати в градовете, на което Los Pepes отвърнали подобаващо – голяма част от имуществото на Ескобар и неговите съмишленици било унищожено.

Според сведенията на Диего Фернандо Мурило, или известен още като Дон Берна (главна фигура в Los Pepes), членовете на групировката участвали в операцията в Меделин.

Според думите на Дон Берна, точно неговият брат Родолфо изстрелял смъртоносния куршум в главата на Ескобар с пушка М-16.

Въпреки доказателствата, че Издирвателният отряд е работел в комбина с Los Pepes, все още не е потвърдено дали Дон Барна е казал истината.

През 2003 г. бивш член на полувоенна организация направил признание, което съвпадало със сведенията, че в меделинската операция участвали и Los Pepes. Той заявил:

„Между тях имаше споразумение, тъй като Ескобар беше общ враг.”

Въпреки това, лидерът на полувоенна организация Фидел Кастаньо, който е един от основателите на Los Pepes, по-рано отрекъл подобно сътрудничество с Издирвателния отряд. През 1994 г. той заявява в интервю, че операцията, в която Ескобар е убит, е замислена и осъществена единствено от полицията.

Тук отново сведенията на Баудън противоречат на твърденията на Кастаньо, според които той също е участвал в мисията, още повече, че Агенцията за борба с наркотиците го определя като „сътрудник”.

Самоубийство?

Според третата версия за смъртта на Пабло Ескобар, той самият е натиснал спусъка и се е самоубил. Неговият син Хуан Пабло Ескобар Хенао (който вече е с ново име – Себастиан Мароквин) настоява, че на онзи покрив в Меделин баща му сам отнема живота си.

„Нямам никакво съмнение”, заявява синът му в интервю през 2004 г.

В книгата си „Пабло Ескобар – моят баща”, която излезе тази година, Ескобар Хенао дава подробности относно своето твърдение. Пабло стотици пъти казал на сина си, че ако някога изпадне в опасност да бъде заловен жив, ще се застреля в дясното ухо.

Нещо повече, синът му твърди, че на снимките от покрива до окървавеното тяло на Ескобар се вижда личния пистолет на баща му – Sig Sauer, който според него той е използвал, за да се самоубие.

Годишнина от смъртта му, 2 декември 1994 г.

Други членове на семейството на Ескобар поставят под въпрос истинността на тази теория. След ексхумацията на тялото на барона, извършена от неговата съпруга и майка му през 2006 г., семейството заявява, че дупката в главата на Ескобар потвърждава теорията, че той се е самоубил.

Но според полковник Мартинез, изстрел от разстояние 90 см би оставил следи от барут по кожата на Пабло, а такива не се забелязват на снимките от аутопсията.

Въпросът кой уби Пабло Ескубар вероятно ще остане завинаги нерешен.

Неговата смърт, подобно на неговия живот, оставят дълбока следа в историята на Колумбия.

Американски войник, който участвал в преследването на Ескобар заявил пред Баудън, че никой никога няма да признае кой е убил наркобарона. „Можете само да предполагате.”

Вижте в какво се е превърнало имението на Пабло Ескобар на Карибите Топ-10 най-богати и влиятелни наркобосове в света